Отровни стрели, копия и камъни. През годините посланието към потенциалните посетители от местните жители на малкия остров Северен Сентинел в Бенгалския залив не може да е по-ясно - "Махайте се, не сте добре дошли".

Сентинелците са един от малкото останали "непримирими народи" в света, които не желаят допир до съвременната цивилизация и са твърдо решени да бранят това си право.

Което означава, че знаем малко за техния език, култура, вяра или дори колко наброява народът им.

Но това, което знаем, е, че те са живели щастливо и до голяма степен здравословно на малкия си, тучен мангров остров от 51 квадратни километра най-малко 30 000 години.

През това време те се хранят с диви свине, миди, горски плодове и мед, участват в оргии на плажа и отблъскват всеки посетител с отровни стрели и копия.

Така че не е изненада, че 26-годишен американец - мисионер и запален изследовател, миналия уикенд е уцелен от отровна стрела и влачен до смърт по плажа от сентинелците.

Джон Алън Чау обявява, че е решил да стъпи на Северен Сентинел, определяйки го като своето "задължително приключение", но животът му приключва трагично, посочва Daily Mail.

Племето, в което жените се подстригват веднъж в животаАко си мислите, че Рапунцел е измислена героиня от приказките, значи трябва да се срещнете с жените от село Хуанглоу

Всъщност, дори не е законно той да се опитва да достигне до острова. Според индийското законодателство е незаконно някой да се намира на по-малко от осем километра от него, а от миналата година дори заснемането на местните жители на островите Андаман, включително Северен Сентинел, не е позволено.

Това отчасти предпазва посетителите от смъртоносните намерения на местните жители, но по-важното е да се гарантира оцеляването на последното пренеолитно племе в света.

Хора, толкова изолирани от съвременния живот, няма вероятност да имат някакъв имунитет дори и към безобидни болести, като грип, да не говорим за морбили, например.

Според изследователите, това е едно от най-уязвимите племена на планетата, като дори една настинка може да ги изтрие от лицето на земята.

А това би било антропологична катастрофа, тъй като сентинелците са единствените живи директни потомци на първите хора в Азия. Преди повече от 75 000 години те идват в района от Африка в Близкия изток, Бирма и Индия, като в крайна сметка стигат до Андаманските острови.

Някои се местят, но други остават на Северен Сентинел, привлечени от буйните мангрови джунгли, перфектните бели пясъчни плажове и богатата на дарове природа. Мъжете преследват костенурки, прасета и риби с копия, лъкове и стрели. Жените събират грудки, кокоси и миди, хващат риба в ръчно изплетени мрежи.

Те живеят на малки семейни групи, а телата им се почти голи, покрити само от няколко листа. Такъв е животът им и днес, защитен от морето и собствената им агресия срещу настъпването на модернизацията, джаджите, пластмасата и стреса.

Първият документиран контакт с племето е направен преди повече от 1000 години от китайски и арабски изследователи, които са посрещнати с дъжд от стрели.

Когато Марко Поло се сблъсква с островите през ХІІІ век, той пише: "Те са най-жестокото племе, което като че ли яде всички, което хване." През 1563 г. капитан Цезар Фредерик предупреждава, че от тези острови никой не се връща жив.

Така че дълго време, дори когато останалата част от Андаман и близките острови Никобар са колонизирани от британците през 1850 г. и превърнати в наказателна колония, сентинелците са оставени на мира в плодородния си островен рай.

През 1880 г. британска колониална експедиция отвлича цяло семейство, но възрастните веднага загиват, а колонизаторите бързат да върнат децата на острова с подаръци. В продължение на почти век след това островитяните отново са необезпокоявани.

През 1970 г. група антрополози се приближават до острова, но отново са посрещнати със стрели и енергично плажно сексуално шоу, което един наблюдател описва като "ужасен танц на желанието".

Четири години по-късно има друг опит за нахлуване, но резултатът са отново отровни стрели, а посланието и до днес не се е променило - "Оставете ни сами. Не искаме да сме приятели."