Доскоро много родители и образователни експерти се притесняваха, че учениците от по-богатите семейства ще получават достъп до интернет по-рано, което ще им даде предимство в усвояването на високите технологии и ще създаде "дигитална бездна" сред младото поколение.

Много училища в САЩ вече изискват от своите възпитаници да предават домашните си онлайн, но в същото време само две трети от американците имат достъп до широколентов интернет.

Оказва се обаче, че именно заможните американци и семействата от Силициевата долина са разтревожени от ефектите, които "джаджите" оказват върху техните деца. Те се опитват да ги откъснат от екраните на таблетите и телефоните и да ги върнат към традиционните забавления, пише The New York Times.

Експертите, цитирани от изданието, прогнозират, че в бъдеще децата от по-бедните семейства и тези от средната класа ще бъдат отглеждани предимно пред екраните на дигиталните устройства, докато наследниците на заможните технологични предприемачи ще се връщат все повече към топките, книгите, дървените играчи и незаменимия лукс на човешката комуникация.

Образуването на "дигитална бездна" продължава да съществува като опасност, но не по начина, по който повечето хора си представяха.

Детските градини, които залагат на конвенционалните "офлайн" занимания от миналото, вече се превръщат в хит в по-богатите предградия на американските градове. А в същото време щатът Юта финансира програма за предучилищно обучение, което протича изцяло в онлайн среда.

В него вече са включени 10 000 деца, а плановете предвиждат през 2019 г. подобни програми с държавна подкрепа да стартират в Уайоминг, Северна и Южна Дакота, Айдахо и Монтана.

Проучване на неправителствената организация Common Sense Media показва, че тийнейджърите от семействата с по-ниски доходи прекарват средно по 8 часа и 7 минути на ден пред екраните на своите телефони, таблети и компютри, докато в по-заможните домакинства дигиталните устройства заемат средно по 5 часа и 42 минути от времето на децата.

Проучването изследва всяко устройство по отделно, тоест ако детето един час гледа телевизия, но в същото време чати със свой приятел по телефона, общото време, прекарано пред двата екрана, се отчита като два часа.

Оказва се, че статистиката отчита и различия на етническа основа - белите американци прекарват значително повече време пред екрана, отколкото афроамериканските и испаноговорящите си съграждани.

Според родителите се забелязват все по-отчетливи разлики и между частните и държавните училища в страната, дори и в рамките на едни и същи общини. Частното училище Waldorf School of the Peninsula, например, което е много популярно сред предприемачите и висшите служители на компаниите от Силициевата долина, избягва повечето електронни устройства в своята учебна програма.

Докато близкото Hillview Middle School активно рекламира своята програма 1:1 iPad+, която осигурява таблети на всеки ученик още от първата година на обучението.

Експертите обаче "бият камбаната" за възможните негативни последствия от прекалената дигитализация в ежедневието на подрастващите.

Психологът Ричард Фрийд обръща внимание на факта, че в технологичните компании също работят експерти по психология, които са наясно с това как да направят устройствата и софтуерните продукти възможно "най-пристрастяващи" за потребителите - като се започне от автоматичното възпроизвеждане на следващото видео в YouTube и се стигне до постоянното "рефрешване" на профилите в Instagram в очакване на "лайкове", по подобие на ротативките в казината.

Много родители, педиатри и учители вече разпознават тревожни сигнали и отклонения в поведението на тийнейджърите, което ги кара да се отказват от използването на много от модерните високотехнологични решения. Някои от тях стигат и до крайности.

В семейството на 34-годишната Рейчъл Браунсбергер, майка на две момчета на 8 и 11 години, смартфоните са забранени от години, но отскоро кабелната телевизия и интернет достъпът също стават тема табу.

"Просто свалих телевизора от стената и прекратих абонамента при кабелния оператор, колкото и шантаво да звучи това", казва тя. Пред NY Times тя споделя, че малкият син започнал да се разстройва и да проявява агресия, когато се налагало да изключат телевизора.

По думите й най-големият проблем се крие в това, че дигитализацията се превръща в масова тенденция. Много от семействата в нейния квартал край Канзас Сити предприемат подобни мерки и тя признава, че е огромно облекчение да знае, че не е сама в решението си.

"Многократно съм си задавала въпроса дали не съм най-лошата майка на света", казва още Рейчъл Браунсбергер.

Катрин Стечър и съпругът й, който работи във Facebook, също предпочитат да отглеждат децата си в среда, в която екраните почти отсъстват. "Не съм сигурна дали това се дължи на информацията и на факта, че знаем повече за влиянието на дигиталните устройства или просто на привилегията, че не се нуждаем от тях толкова много", казва тя.

Според Пиер Лорент, който е бивш служител на Microsoft и Intel и настоящ член на настоятелството на Waldorf School, в обществото битува грешната представа, че децата ще се чувстват осакатени и изостанали, ако нямат досег с дигиталните устройства още от най-ранна възраст.

"Хората в тази част на света осъзнават, че истинският напредък се случва в сфери, като изкуствения интелект и big data, но това, че имаш мобилен телефон или таблет в четвърти клас, няма да те направи добър в тази материя или да ти даде някакво допълнително предимство", казва той.

На фона на този дебат, технологичните компании са в остра конкурентна борба помежду си за все по-осезателно присъствие в класните стаи. Apple и Google воюват буквално за всеки ученик, тъй като са наясно, че лоялността към марката се гради още от детските години, пише ще The New York Times.

Психологът Ричард Фрийд обаче е на мнение, че масовото навлизане на високите технологии се случва с най-бързи темпове в училищата от по-бедните региони. Той е разтревожен от факта, че се среща с все повече деца, които имат всички симптоми на дигитална зависимост.

"Много училища не могат да си позволят да отделят средства за извънкласни занимания, а родителите на децата нямат пари за бавачки. Така компютърният екран остава единствената алтернатива", казва той. По думите обаче това създава предпоставки за сериозни поведенчески проблеми в дългосрочен план.

"Когато технологичните джаджи "забият зъбите си" в децата, връщането назад е много трудно", смята още той.