Броят на самоубийствата в световен мащаб намалява с 34% спрямо пиковите си нива от 1994 г., съобщава The Economist.

В резултат на тази тенденция са спасени над 4 милиона човешки живота - четири пъти повече от броя на жертвите на военни конфликти за същия период от време, пише още изданието.

Намаляването на самоубийствата се случва с различни темпове и по различно време в отделните държави. В западните държави тенденцията се наблюдава в продължение на повече от век.

Във Великобритания, например, пикът на самоубийствата при мъжете е достигнат през 1905 г., когато са регистрирани по 30 подобни случая на всеки 100 000 души. По-късно, по време на Голямата депресия през 1934 г., тази стойност отново е доближена.

При жените пък най-голям брой на самоубийствата във Великобритания е отчетен през 1964 г., когато 12 на всеки 100 000 жени са отнели живота си сами.

В други части на света тенденцията на спад при самоубийствата започва сравнително скоро. В Китай, например, те се понижават устойчиво от 90-те години на миналия век. В Япония, Русия, Южна Корея и Индия процентът на самоубийците все още е много висок, но все пак намалява отчетливо през последните две десетилетия.

Причините за тази тенденция са комплексни, но според повечето анализатори, основните фактори си остават социално-икономическите. Статистиката показва, че склонността към самоубийство на безработните е 2.5 пъти по-голяма от тази на заетите.

Социалната стабилност също играе своята роля, което личи от ситуацията в страните от бившия Съветски съюз, а и в тези от Източна и Централна Европа. Сривът на социалистическата система отне препитанието, източниците на доходи и социалния статус на много хора.

Типичен пример за протичащите социални промени в развиващите се държави са младите жени в Китай и Индия. Докато на повечето места по света възрастните хора посягат по-често на живота си, отколкото младите и мъжете - по-често от жените, в двете най-големи държави в Азия тенденцията доскоро беше различна.

Глобализацията и урбанизацията обаче променят картината в много голяма степен. С преместването в големите градове хората се откъсват от вековните местни традиции, жените вече не са принуждавани да встъпват в уговорени бракове и имат по-голяма свобода да избират как да живеят, без да бъдат покровителствани от своите съпрузи, пише още изданието.

Правителствата също могат да направят много за намаляването на случаите на самоубийство. The Economist дава пример с политиката на съветския ръководител Михаил Горбачов, който през 80-те години на миналия век въвежда строги ограничения върху производството и търговията с твърд алкохол.

В резултат на това случаите на алкохолизъм намаляват драстично, както и самоубийствата. Подобна мярка бе предприета и от настоящия президент на Русия Владимир Путин през 2005 г.

Психолозите отчитат факта, че решението за самоубийство в повечето случаи е по-скоро импулсивен акт, отколкото планирано действие. От тази гледна точка, според тях е важно да се ограничи до колкото е възможно достъпът до най-често използваните средства за самоубийство.

Южна Корея е един от примерите - през 2011 г. в страната бе забранена продажбата на пестицида паракат, след като стана ясно, че една седма от самоубийствата се извършват именно с него. Вследствие на това броят на самоубийствата наистина се понижи, без това да повлияе върху земеделската продукция в страната.

Медиите също имат своята роля, тъй като суицидните тенденции могат да бъдат и "заразни". Когато актьорът Робин Уилямс са самоуби през 2014 г., мотивите и начинът, по който го направи, бяха разпространени в детайли от журналистите.

Изследователите обаче отчитат, че в четирите месеца след този случай са отчетени 1800 самоубийства над средното равнище, като много от тях са били извършени по подобен начин.

Единственото изключение от общата позитивна тенденция е отчетено в САЩ, където броят на самоубийствата се повишава с 18% от 2000 г. насам и в момента е около 13 на всеки 100 000 души. Делът на самоубийците в Съединените щати е по-висок дори от този в Китай, където годишно се отчитат 7 подобни случая на всеки 100 000 души.

Най-силни са суицидните тенденции сред белите американци на средна възраст с ниско образование, голяма част от които живеят в регионите, които изостанаха в своето развитие по време на високотехнологичния икономически разцвет от началото на века, но в същото време бяха най-жестоко ударени от финансовата криза.

Икономиката обаче не може да обясни изцяло тенденцията, защото афроамериканците и испаноговорящите са изложени на същите икономически влияния, но броят на самоубийствата при тях е доста по-нисък.

За хората, които страдат от неизлечими заболявания, самоубийството може да се окаже най-приемливият изход. В тези случаи на лекарите трябва да бъде дадена възможност за точна и внимателна преценка, вследствие на която да имат възможността да предприемат асистирана евтаназия.

Но във всички останали случаи, които в САЩ са близо 800 000 на година, могат да бъдат предприети мерки за спасяване на хиляди човешки животи, било то чрез подобряване на здравните услуги, промени в трудовите политики, ограничения в продажбата на оръжия, алкохол и други отровни препарати.

Америка, в частност, може да научи много от останалите страни, в които държавната политика е оказала положителен ефект.