Бюджетът започна 2019 година на излишък от 1.103 млрд. лева, сочат предварителните данни на Министерството на финансите за месец януари.

За сравнение, през януари 2018 година хазната също бе на излишък в размер на 1.162 млрд. лева.

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма за януари 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 3.728 млрд. лв., което е 8.5 % от годишния разчет и са близки до отчетените за същия период на миналата година. Изпълнението на данъчните и неданъчните приходи спрямо годишните разчети е 8.7 процента.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2019 г. са в размер на 2.624 млрд. лв., което е 5.9 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за януари 2018 г. бяха в размер на 2.543 млрд. лева.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 149.0 млн. лева.

Приключихме 2018 година на излишък от 137 млн. лева

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа за 2018 г. е положително в размер на 137.0 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 251.7 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 114.7 млн. лева., съобщават от Министерството на финансите.

Постъпилите приходи и помощи по КФП за 2018 г. са в размер на 39.646 млрд. лв. или 103.7 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3.739 млрд. лв. (11.1 %), а постъпленията от помощи нарастват с 590.2 млн. лв. (38.8 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32.235 млрд. лв., което представлява 103.5 % спрямо планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 6.132 млрд. лв. или 106.5 % спрямо предвидените в разчетите за годината, като спрямо предходната година нарастват с 488.5 млн. лева (8.7 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 15.531 млрд. лв., което е 102.5 % спрямо разчетите за годината. Съпоставено с данните за 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 998.5 млн. лв. (6.9 %).

Постъпленията от ДДС са в размер на 10.064,0 млрд. лв. или 102.9 % спрямо планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.12.2018 г. е 53.1 млн. лева.

Приходите от акцизи възлизат на 5.203 млрд. лв. (101.0 % спрямо разчетените за годината). Постъпленията от мита са 226.2 млн. лв. или 119.0 % спрямо разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1.113 млрд. лв. или 101.4 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9.458 млрд. лв., което представлява 103.6 % спрямо разчетените за годината. Съпоставено с предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13.1 % (1.093 млрд. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 5.299 млрд. лв., което представлява 112.7 % спрямо годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 2.110 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. възлизат на 39.509 млрд. лв., което е 100.5 % спрямо годишните разчети.

За сравнение разходите по КФП за 2017 г. бяха в размер на 34.471 млрд. лева.

Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз.

Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на капиталовите разходи (основно свързани с изграждането на приоритетни инфраструктурни проекти, инвестиционни проекти в сферата на отбраната и др.), нарастване на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., нарастване на разходите за субсидии (основно свързани с промените в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът на събиране на приходи и извършването на разходи към производителите на електроенергия чрез бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

България приема еврото най-рано през 2022 г.Това заяви в Рига пред БНР заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис

Нелихвените разходи са в размер на 37.737 млрд. лв., което представлява 101.2 % спрямо годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за 2018 г. са в размер на 32.361 млрд. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5.321 млрд. лева.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 54.1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 688.2 млн. лв. или 95.3 % от разчетените за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1.083 млрд. лв.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2018 г. е 9.4 млрд. лв., в т.ч. 9.0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.