Емигрантите от Индия, Китай, Филипините и Мексико изпращат най-много пари в държавите си, показват данните на Световната банка.

България е на девето място по този показател сред държавите от Европа и Централна Азия.

Според предварителната статистика на институцията за 2018 г., общата сума на паричните трансфери, изпратени от емигрантите по света към държавите с ниски и средни доходи, ще достигне 528 млрд. долара.

Това представлява ръст от над 10% спрямо предходната 2017 г. Тогава нарастването беше със 7.8 на сто. Повишение се наблюдава във всички наблюдавани региони, но в Европа, Централна и Югоизточна Азия темповете са най-силни, отбелязват от Световната банка.

През 2018 г. емигрантите от Индия са изпратили близо 80 млрд. долара на своите роднини и близки в страната, трансферите към Китай възлизат на 67.4 млрд., а тези на филипинските емигранти са на стойност 33.7 млрд. долара.

Измерени като дял от брутния вътрешен продукт обаче, най-големите входящи парични трансфери са за по-малките държави, като Тонга (35.9%), Киргизстан (35.1%), Таджикистан (32.2%), Непал (30.1%) и Хаити (26.5%).

Източник: www.worldbank.org

Растежът се дължи най-вече на силния икономически растеж в Съединените щати, които продължават да са начело в класацията на държавите с най-големи изходящи мигрантски парични потоци. Значително се повишават и трансферите от арабските държави, както и от Руската федерация.

В региона на Европа и Централна Азия се наблюдава ръст на входящите парични трансфери от емигрантите с близо 20% през 2018 г., като общият им размер достига рекордните 63 млрд. долара.

Най-големите "бенефиценти" са Украйна (16.5 млрд. долара), Руската федерация (9.3 млрд. долара), Румъния (5.5 млрд. долара), Сърбия (4.6 млрд. долара) и Узбекистан (3.4 млрд. долара). България е на девето място в регионалната класация с входящи парични трансфери от 2.2 млрд. долара.

Като процент от брутния вътрешен продукт начело са Киргизстан (35.1%), Таджикистан (32.2%), Молдова (20.5%), Косово (15.9%) и Армения (15.5%).

Източник: www.worldbank.org

Експертите на институцията очакват ръстът на мигрантските паричти трансфери да се запази и през 2019 и 2020 г., но темповете на нарастване на капиталовите трансфери от емигрантите може и да се забавят. Основната причина за това са все по-осезаемите рискове пред световната икономика, включително опасността от ескалация на търговските конфликти и политическите турбуленции.

Средната цена на трансграничните парични трансфери остава почти без промяна и възлиза на 6.9% през 2018 г. Тя обаче все още е доста над целите, заложени в Стратегията за устойчиво развитие на Световната банка, която е около 3%.

Най-ниските такси и комисиони за изпращане на пари са в Югоизточна Азия (средно 5.4%), а най-високите са в Субсахарска Африка (9%).

Средната цена за изпращане на 200 долара до държава от Европа или Централна Азия пада до 6.6%, в сравнение с 6.8% през 2017 г. Най-евтино е изпращането на пари от Русия.

Трансграничните парични трансфери там струват средно 1.7%, но трябва да се има предвид, че те са основно за държавите от бившия СССР - Грузия, Киргизстан, Азербайджан, Армения и Таджикистан.

Източник: www.worldbank.org

Най-скъпо пък е изпращането на пари от Турция за България. Трансакциите от южната ни съседка струват близо 14%, което е най-високата стойност за цяла Европа. На второ място са тези от Швейцария за Сърбия, които струват средно около 12 на сто.

В доклада на Световната банка се посочва още, че в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие делът на чужденците в работната сила е нараснал по-силно от този на местните граждани.

Чуждестранните работници обаче продължават да са обект на дискриминация в много държави, включително и на нерегламентирани такси от страна на агенциите за човешки ресурси.