Анемичният икономически растеж в Европа, комбиниран с политическите проблеми на Стария континент, започва все по-често да предизвиква асоциации с т. нар. "загубено десетилетие" в Япония след 1990 г.

Приликите може и действително да са налице, но ситуацията все още не е идентична с тази в Страната на изгряващото слънце, пише Bloomberg.

Предизвикателствата за европейската икономика продължават да се трупат - спадът на индустриалното производство в Германия, остатъчните проблеми в банковия сектор след финансовата криза, провалената реформа в Италия, неуспешният опит на Европейската централна банка да прекрати монетарните стимули.

Всички тези фактори водят до логичното заключение, че в близко бъдеще едва ли може да се очаква позитивна развръзка.

Икономическите тенденции в много от държавите на Стария континент наподобяват тези, които се наблюдаваха в Япония преди повече от 20 години - лихвите са близки до нула, нивата на задлъжнялост и проблемните заеми са на високи равнища, а населението застарява.

Има и експерти, които считат, че с това приликите се изчерпват, но въпреки всичко заплахата от продължителен период на дефлация, съчетана с почти нулев икономически растеж, остава съвсем реална, пише още изданието.

"Загубеното десетилетие" в Япония започна със "спукването" на балона на борсовите индекси и на имотния пазар. То бе последвано от период на почти нулево увеличение на брутния вътрешен продукт, ръст на безработицата и спад на лихвените проценти.

Дали обаче и в Европа има опасност от "японификация" на икономиката?

Работоспособното население на Стария континент устойчиво намалява, защото хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца. Очаква се броят на жителите на Европа да достигне своя пик някъде около 2045 г., след което да започне да намалява.

По този показател европейските държави са много близки до Япония. Там населението намалява през последните седем години, а един от всеки трима души е на възраст над 60 години.

Според икономическата теория застаряващото население често води до отслабване на инфлацията, тъй като хората са по-склонни да спестяват средства за старините си, вместо да харчат.

Тази демографска тенденция в Япония обаче увеличи участието на жените и възрастните хора в работната сила и понижи нивото на безработица до 2.3% - най-ниското ниво за последните две десетилетия. Ръстът на заплатите обаче е слаб и не е достатъчен, за да генерира устойчиво повишение на инфлацията.

От друга страна, в Европа безработицата все още е сравнително висока и се намира над нивата отпреди финансовата криза. Заплащането обаче постепенно започва да нараства, което, според икономистите, означава, че може да се очаква и известен ръст на цените.

Докога ЕЦБ може да поддържа отрицателните лихви? Според управителя на Френската централна банка този подход оказва негативно виляние върху банковата система

Растеж и инфлация

Борбата на Централната банка на Япония с дефлационните процеси продължава вече над 20 години. ЕЦБ се сблъска за първи път с този проблем през 2009 г., в резултат на рецесията и последвалата дългова криза на Стария континент.

И докато в Япония проблемите се проявиха рязко в началото на 90-те години, отслабването на инфлацията и растежа в Европа се прояви постепенно.

Bank of Japan беше първата централна банка в света, която прибегна до радикални действия в сферата на монетарната политика, но въпреки това институцията все още работи в условията на нулеви лихви и търси начини за допълнителни стимули.

Европейската централна банка все още е далеч от момента, в който ще започне да повишава лихвените проценти. Институцията няма възможност да приложи целия инструментариум на BoJ, в случай че икономическото забавяне продължи, но може да бъде принудена да задържи сегашното статукво за по-дълъг период от време.

"С отказа си да промени навреме своята монетарна политика, Японската централна банка създаде условия, в които нулевите лихвени проценти се задържаха за повече от 20 години. От тази гледна точка, през 2020 или 2021 г. може вече да е твърде късно за ЕЦБ да започне да вдига лихвите", казва Атанасиос Орфанидис, който е бивш член на ръководството на ЕЦБ.

В Европа инфлацията започна постепенно да се възстановява, но все още е под целевото ниво от 2% годишно. Основният инфлационен измерител, който изключва волатилните стоки, като хранителните и енергийните продукти, се движи около 1%.

Дълг и доходност

В Япония съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт вече достига 230% и продължава да нараства успоредно с натрупването на нови дефицити. В Европейския съюз съществуват законови ограничения, които възпрепятстват подобно лавинообразно увеличение.

Там съотношението е на ниво от 89%, а прогнозата е за постепенно понижение, въпреки че забавянето на икономиката и нуждата от нови фискални стимули може да попречи на този процес.

Движението на облигационните доходности обаче предизвиква известна тревога у инвеститорите, защото кривата на дългосрочните германски ДЦК започва много да наподобява тази на японските им аналози.

Какво да очакваме от евро/долар през 2019 г.?Вижте прогнозата на експертите от Admiral Markets

Миграционни процеси

Европейският съюз може да се похвали с по-динамичен пазар на труда от Страната на изгряващото слънце, който е и една от най-големите разлики между двете икономики. Нетният приток на мигранти към Европа достигна своя пик през 2015 г., когато съвпадна и с политическата нестабилност в Близкия изток и Африка.

Това донякъде смекчи негативните ефекти от застаряващото население и свиването на работната сила.

Напоследък обаче сред европейците се надигат все по-активни настроения срещу масовата имиграция от тези региони. Според Евростат през следващите няколко десетилетия този "прилив" на човешки капитал постепенно ще започне да намалява.

В Япония населението е близо 126 милиона души, а чуждестранните работници са едва около 1.3 милиона. Освен това управляващите в Токио продължават да се противопоставят на идеята за изработване на официална миграционна политика.

Очаква се през следващите пет години Япония да издаде около 350 000 работни визи, основно за нискоквалифицирани служители. Това обаче е само една четвърт от прогнозирания от експертите недостиг на работна ръка.