Много от кръглите годишнини в германската история са по-скоро болезнени, отколкото тържествени. А тази година те никак не са малко, пише Bloomberg.

През 2019 г. се навършват точно 100 години от подписването на Версайския договор, с който се слага край на Първата световна война, а Германия е принудена да плаща тежки репарации.

Той поставя и основите за следващия световен конфликт през XX век, по време на който преди 75 години започва десантът на съюзническите войски на френския бряг в Нормандия. Офанзивата нанася финалния удар върху Третия райх и води до свалянето на нацисткия режим в Берлин.

От падането на Берлинската стена през 1989 г. пък изминаха 30 години. Символът на Студената война вече го няма, но икономическите, социалните и политическите различия между източната и западната част на Германия продължават да съществуват.

На фона на всички тези исторически спомени, през 2019 г. Германия ще се срещне с още едно предизвикателство - да се изправи очи в очи срещу настоящите си структурни проблеми. По всичко личи, че страната е на път да приключи една цяла епоха от своето развитие, но без да е подготвена за това, пише още изданието.

Засега Германия продължава да е стабилна и в икономически, и в политически план. Но германците не си дават сметка за скритите фактори, които заплашват устоите на техния просперитет.

В центъра на тези събития стои финалът на политическата кариера на канцлера Ангела Меркел. Тя "преведе" страната си през няколко кризи - рецесията от 2008 г., проблемите с гръцкия дълг, бежанската вълна и заплахите за стабилността на еврозоната.

Меркел беше един от стълбовете на политиката на "финансовите рестрикции", но в същото време успя да запази инерцията на Германия като двигател на европейската икономика. Сега тя оставя Християндемократическия съюз в ръцете на Анегрет Крамп-Каренбауер, която тепърва ще трябва да доказва своите способности.

Засега единственото ѝ постижение е, че успя да "опази" лидерския пост в партията от противниците на Меркел, пише Bloomberg.

Епохите обаче се сменят и извън политиката. Технологичната революция от последните няколко години е на път да нанесе тежък удар върху най-мощния двигател на германската икономика - автомобилната индустрия.

Автомобилните заводи в страната дават работа на над 800 000 души и генерират износ на стойност над 240 млрд. евро.

Volkswagen продължава да е най-големият автопроизводител в света, въпреки скандалите с фалшифицираните данни за въглеродните емисии и последвалата реорганизация в компанията. Но страната, в която през далечната 1886 г. е произведен първият модерен автомобил, изостава сериозно в сферата на електрическата мобилност.

А това поставя под съмнение потенциала ѝ да задържи лидерската си позиция, имайки предвид свирепата конкуренция на производителите от Китай и останалия свят.

Германското кооперативно банкиране - една история на успеха Кооперативните банки заемат голям дял от финансовия сектор в Германия и въпреки сравнително малкия си размер, са един от стълбовете на германската икономика


Проблемите в банковия сектор също стават все по-видими. Усилията на финансовото министерство в Берлин да насърчи сливането между някога могъщите Deutsche Bank и Commerzbank може да се окажат безплодни. А дори и да се случи, сделката може и да не успее да спаси нито една от двете банки.

А без жизнеспособни кредитни институции, германският бизнес трудно ще намери външни източници на финансиране.

Всички тези фактори рисуват доста негативна картина за най-голямата европейска икономика, която е силно зависима от експорта и глобалната търговия. Страната е третият най-голям износител в света и е много по-уязвима от евентуалната ескалация на търговските конфликти, в сравнение със своите конкуренти.

Прогнозата за икономическия растеж тази година беше понижена, което веднага се отрази на почти всички останали държави от Еворпейския съюз. Междувременно много от големите държави, като Бразилия и Италия, копират тактиката на американския президент Доналд Тръмп, обръщат се все повече към вътрешния си пазар и възприемат протекционистични политики.

В политически план Германия се чувства все по-изолирана, което подклажда популистките нагласи и у нейните граждани.

Добрата новина е, че има и поводи за оптимизъм. Борсовият индекс DAX 30 се повишава с 13% от началото на годината, а инвеститорите не са кой знае колко притеснени от забавянето на икономическия растеж.

Огромната база от малки и средни предприятия, които представляват гръбнака на германската средна класа, продължават да инвестират в иновации и да се специализират във високодоходни и нишови сектори.

Германия разполага с третата най-автоматизирана индустрия в света, а развитието на възобновяемите енергийни източници превърна страната в световен център за развитие на "зелената енергия".

През май тази година Германия отбелязва и още една кръгла годишнина - 70 години от приемането на следвоенната конституция на страната. Четири месеца по-късно е избрано и първото федерално правителство - начело с Конрад Аденауер. Той и неговите наследници осъществяват т. нар. Wirtschaftswunder (от гер. - "икономическо чудо".

Ако германците успеят да възстановят и пренесат ентусиазма от онова време в своето съвремие, 2019 г. може да се превърне в следващия исторически преломен момент за страната.