Може ли китайският опит да се приложи в българското образование?
Въвеждането на интерактивния подход в образованието е най-голямото предизвикатерство пред българските училища, коментира Доника Лулева от частното средно общообразователно училище "Евлоги и Христо Георгиеви" по време на дебютния панел на тема Образование, част от Десетото издание на икономическия форум Шумът на парите.
То има партньорски отношения с китайски университети и е първото частно училище у нас с обучение по китайски.
"Най-важните умения, които всеки млад човек трябва да притежава в XXI век, са креативното мислене и правилното боравене с информация. Ключовото нещо за XXI век ще бъде изборът на правилните езици. Да, всеки език е богатство, но примерът с английския език е показателен. Почти всеки владее английски в някаква степен, но хората в България, които владеят китайски, например, са единици", коментира тя.
Дали трябва обучението в областта на т. нар. "меки умения" и "емоционалната интелигентност" да присъства в програмите на училищата и университетите?
"Да, залагаме ги. Ако трябва да бъда честна, те не са заложени в държавния образователен стандарт. Хубаво е този стереотип да се разчупи. Когато говорим за отделни звена, било то уневирситет или училище, не трябва да забравяме, че сме едно цяло. Тези неща трябва да се правят в партньорство с МОН. Всеки може да прави нещо на местно ниво, но това трябва да бъде заложено в държавната образователна политика".
По темата, свързана с това как технологиите променят пазара на труда и изискванията към професионалните качества на хората, Лулева заяви, че една от професиите, които никога няма да изчезнат, е учителската.
"Тя ще измени своята роля. Учителите ще бъдат по-скоро медиатори, използвайки навлизането на новите технологии, но няма да изчезнат", каза още тя.
По повод дилемата на много хора дали да учат в България или в чужбина, Лулева коментира, че най-добре е да изберем образование и в България, и в чужбина.
"Аз съм учила и тук в България, и в Китай. Ако бях избрала само едно от двете места, това щеше да има своите плюсове и минуси. А комбинирайки ги, се възползвате само от плюсовете", заяви тя.
Доника Лулева коментира и темата за интерактивните практики в образованието, споделяйки личния си пример от пребиваването си в Китай.
"Това, което видях там, беше като от друга планета. Начинът на преподаване е уникален, а интерактивността присъства от 20-30 години, докато тук тепърва започваме да говорим за нея. Но това не е свързано само с технологиите, а и със способността на учителя да създаде интересни методи за работа в класна стая. Трябва да се направи всичко възможно интерактивните методи да бъдат заложени в училище от най-ранна възраст - 5-7 години", коментира тя и даде пример с оценяването.
"Вместо да им давам тестове, аз ги изпитвам под формата на игра. Вместо да се чувстват стресирани и подтиснати, те се забавляват", каза Лулева.
На въпроса какво търсят добрите служители, тя отговори, че заплащането е от огромно значение.
"Не мога да си позволя, говорейки за "лова" на кадри, да не спомена, че първият фактор, заради който в България има "изтичане на мозъци", е ниското заплащане. Това е ключовият фактор младите хора да бягат от България. Докато българският бизнес не се научи да дава адекватно заплащане на младите и образовани кадри, няма как да ги задържи", заяви тя.
"При нас се обучават по-малки деца, но те са изключително важно звено за българския бизнес. Кадрите, които ние подготвяме, ще бъдат важен ресурс за бизнеса и за отношенията между България и Китай". Така Доника Лулева коментира темата за връзката между образованието и бизнеса.
"Аз искам малко да се отклоня от темата за IT сектора, защото имам чувството, че се превръщаме в някаква "IT република". Едно училище може да се свърже с бизнеса по много начини", каза още тя.
Според нея най-важният ресурс на едно училище са учителите и това е най-големият пробем в България - доколко учителите са подготвени да използват иновациите.
"Ние обменяме опит с китайските ни колеги, но тук трябва да се зададем въпроса дали имаме кадрите, които са подготвени да използват тези методи на работа. Много е важно човек да си обича работа и още повече, когато е учител. Децата усещат веднага дали си обичаш работата", заяви тя.
По думите ѝ е абсурдно, че в България, в XXI век на децата в училище се забранява използването на телефон и таблет.
"Не трябва да ги забраняваме, а да ги научим как да ги използват в образователния процес", категорична е Лулева. Според нея учителят трябва да е на първо място приятел на учениците, а не да им демонстрира своето превъзходство.