На общинска работна площадка за тръби в Куинс работникът Фиделис Утулу изиграва един бърз танц върху капак на шахта. Той обаче не празнува нищо. Той се уверява, че тежкият 88 кг диск не се клати.

“Обзалагам се, че щеше да се клати, ако беше употребил алкохол,” шегува се негов колега.

Капакът обаче преминава последния си тест. По-рано през деня, въоръжен с пет страници спецификации и изисквания, Утулу е измерил диска, за да се увери, че е с правилното тегло и диаметър и че носи всички отличителни знаци, пише WSJ.

Утулу е заместник-директор в Бюрото по контрол на качеството на град Ню Йорк, което е подразделение на Отдела по административни услуги. Тази година градът ще похарчи над 1.3 млрд. долара за продукти и припаси – по-голяма сума, отколкото се харчи в повечето щати.

Тези продукти и припаси включват от храни и горива до офис мебели. От специалисти като Утулу зависи да гарантират, че градът получава това, за което плаща.

“Един ден инспектираш пожарните камиони, а на следващия ден кламери,” казва той.

Градът, който купува стотици капаци за улични шахти, плаща 227 долара за брой и не е върнал нито един в последно време. През последната година обаче, заради различни пропуски в качеството, е отказал предложени му продукти за 7 млн. долара - от униформи на рейнджъри в парка, на които не е имало лого, до бали със сено за коне, които са тежали по-малко, отколкото трябва.

Градът Ню Йорк разполага с 22 специалисти по контрола на качеството, чиято годишна заплата започва от 40 000 долара на година и достига близо 80 000 долара при тези с по-голям стаж.

Анди Танг, инспектор с по-малко от две години опит, идва в града, след като се е занимавал с контрола на качеството в компания за самолетни части. Твърди, че новата му работа е далеч по-интересна. “Виждам различни неща всеки ден, вместо самолетни части,” казва той.

Танг твърди, че наскоро отказал доставка с улични кошчета за боклук, на които пишело New City вместо New York City.

“Ако тези кошчета се бяха появили по улиците, веднага щяха да се появят и в социалните медии,” казва той.

Инспекторите твърдят, че обичат да се разхождат из града, знаейки, че са помогнали за гарантирането на качеството на всичко - от сапуна за ръце в тоалетните до пожарните маркучи.

“Ако купувате нещо за себе си, ще искате да получите качество за парите си. Когато гледате нещо за града, трябва да имате същата нагласа,” казва Славаторе Форсина, мениджър в бюрото.

Повечето инспектори прекарват деня си в шофиране от едно място на друго. Специалистът Дейвид Пелц обаче работи целодневно в Централния склад на града в Мидъл Вилидж, Куинс.

Складът, в който има 46 работници, е нещо като Costco за града. Той е с площ от близо 46 500 кв. м, колкото пет магазина Walmart, и има 33 платформи, на които камионите товарят и разтоварват стоки.

Градските агенции могат да правят поръчки от склада през онлайн каталог от над 400 стоки. Там могат да бъдат намерени улични конуси, сапун за ръце, чували с пясък, таблетки за писоари, улични заграждения, латексови ръкавици, мопове, пластмасови лъжици, репелент срещу гризачи и кошчета за боклук, както и огромни количества копирна хартия и бутилирана вода.

Най-търсената стока в склада е тоалетната хартия. Градът използва около четири милиона ролки годишно, а складът обикновено поддържа запаси за три месеца напред.

И да, дори и тоалетната хартия се тества — брой пластове, дебелина, издръжливост и цвят. Преди време Пелц отказва доставка, защото цветът не отговарял на изискванията. “Беше сива,” казва той. “Не беше бяла.”

Едно от нещата, които инспекторите проверяват, са и чувалите за боклук за Отдела по парковете. Пелц вади чувал от кашона и с микрометър проверява плътността. Чувалът надхвърля изискванията и Пелц го одобрява.

Поне засега боклукът на града ще бъде събиран надеждно, капаците на шахтите ще са стабилни, а тоалетната хартия ще свети ярко.

“Ние сме зад кулисите — не сме известни, като пожарникарите и полицаите,” казва Форсина. “Ние сме невидимите герои на града.”