Спадът в производството на енергия в държавите от Европейския съюз през последното десетилетие ги принуждава да внасят все повече енергийни продукти. Това се посочва в публикация на Евростат, която анализира енергийния пазар на Общността в периода от 2007 до 2017 г.

Общото енергийно производство на Европейския съюз през 2017 г. възлиза на 758 милиона тона петролен еквивалент*, като бележи спад от 0.1% спрямо предходната година и продължава негативната тенденция, характерна за последните години.

Единственото изключение от нея е през 2010 г., когато производството на енергия в Европа се възстановява от тежкия спад през 2009 г., причинен от финансовата криза.

За целия 10-годишен период от 2007 до 2017 г. спадът е с над 12 на сто.

Най-силно се понижава производството на енерия от природен газ и петролни продукти, съответно с 39.4% и 39.1% за десетилетието до 2017 г. Твърдите изкопаеми горива (основно въглища) бележат спад от малко над 30%.

За сметка на това се наблюдава увеличаване на енергията, добивана от възобновяеми източници (с цели 65.6% за десет години), както и от утилизация на отпадъчни продукти (с 57.8%).

В абсолютна стойност 17 от общо 28 страни членки отчитат ръст в производството на енергия за периода от 2007 до 2017 г. Той обаче се компенсира от спада в най-големите енергийни производители, като Германия (с 20.6 милиона тона петролен еквивалент), Холандия (с 18.5 млн. тона) и Великобритания (с цели 57.7 млн. тона).

В България се наблюдава ръст на произведената енергия с 1.8 милиона тона петролен еквивалент за периода от 2007 до 2017 г., до общо 11.7 милиона тона.

Най-голям дял от енергийния микс в ЕС към края на 2017 г. вече заемат възобновяемите енергийни източници - 29.9%. На второ място е атомната енергия (27.8%), следвана от въглищата (16.4%) и природния газ (13.6%).

Германия закрива всички електроцентрали на въглища до 2038 г.Планът за елиминиране на електроцентралите на въглища, както и на ядрените електроцентрали, означава, че Германия ще разчита на енергията от възобновяеми източници, която ще осигурява между 65% и 80% от електроенергията в страната до 2040 г.


Общият спад в енергийното производство обаче води до съществено увеличение на вноса на енергийни продукти в Европейския съюз, показват още данните на Евростат.

От 1990 г. насам вносът на природен газ е удвоил обема си до 392 милиона тона петролен еквивалент. Спад се наблюдава единствено от 2010 до 2015 г., след което вносът на синьото гориво продължава да расте.

Суровият петрол придължава да е с най-висок обем сред внасяните в Европа енергийни продукти (574 млн. т през 2017 г.), но спрямо 2007 г. бележи спад от 6.6 на сто.

Източниците, от които идва вноса на енергийни продукти на Стария континент, също се променят. За десетилетието от 2007 до 2017 г. Русия запазва позицията на най-голям износител на въглища, петрол и природен газ.

Нейният дял във вноса на въглища се увеличава от 25.2 на 38.9%. На второ и трето място се нареждат Колумбия и САЩ (с по 16.9% всяка), следвани от Австралия и Южна Африка съответно с 11.8% и 4.9%.

За сравнение пред 2007 г. Южна Африка и Австралия са били на второ и трето място след Русия, а Колумбия и САЩ - на четвърто и пето.

Делът на руския петрол във вноса намалява от 33.7% през 2007 на 30.3% през 2017 г. Втора е Норвегия (с 11.4% дял), следвана от Ирак (8.2%), Казахстан (7.4%) и Саудитска Арабия (6.6%). През 2007 г. в Топ 5 на петролните вносители попада и Либия с близо 10% пазарен дял, докато през 2017 г. тя е чак на осмо място с 5.2 на сто.

На пазара на природен газ делът на Русия остава без промяна в годините от 2007 до 2017 (38.7%). На второ място е Норвегия, чийто дял пада от 28.1 на 25.3 на сто, а на трето а Алжир с понижение от 15.3 на 10.6 процента.

Пи всички компоненти на енергийния внос се наблюдава сериозна концентрация на пазарен дял в сравнително малък брой играчи, а това може да се превърне в заплаха за енергийната сигурност на Общността, се посочва още в публикацията на Евростат. Особено като се има предвид и невъзможността за бързо пренасочване на доставките от алтернативни източници.

Така например, Русия, Норвегия и Алжир продължават да държат почти три четвърти от вноса на природен газ в ЕС, а Русия, САЩ и Колумбия - три четвърти от вноса на въглища.

Като цяло вносът на енергийни продукти в Общността надвишава износа с 948 милиона тона петролен еквивалент през 2017 г. Германия, Италия, Франция и Испания са най-големите нетни вносители, а единствената държава, която изнася повече енергия, отколкото внася, е Дания.

* Тон петролен еквивалент - мерна единица за енергия, която се равнява на количеството енергия, получена от изгарянето на един тон суров петрол. Равнява се на 11 630 киловатчаса или 42 гигаджаула