Ракети, бомби и опера: Идва ли краят на „ментална карантина“ със завръщането на руските артисти на европейската сцена?

Каквото и да е правила руската държава през последния век, Европа никога не се е отказвала от руската култура. През Втората световна война, когато Червената армия окупира западната част на контитента, в концертни зали и театри талантливи артисти се превръщат в посланици на руското изкуство. След разпадането на Съветския съюз неговите опера и балет продължават да се смятат за еталон. Това остава в сила дори след анексирането на Крим през 2014 г.

През 2022 г. обаче ситуацията се променя. Заради нахлуването в Украйна и в знак на солидарност Западна Европа спря представянето на класики като „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ на Чайковски. Изпълнители, известни с близките си отношения с Владимир Путин, изпаднаха в немилост. Тази своеобразна „дерусификация“ на европейските изкуства обаче като че ли е към края си, пише POLITICO.

Три години по-късно някои от най-големите руски звезди се завръщат на европейските сцени. Това е вид победа за Москва, защото е начин да се сложи край на международната изолация, в която изпадна заради агресията в Украйна.

Виждайки какво се случва, украинските ръководители призовават ветото върху руските изпълнители да продължи. Министърът на културата Микола Точицки обяви, че трябва да се „мисли два пъти“ преди руските артисти да бъдат „приветствани отново“. По думите му това е рисковано, защото помага за „реинтеграция на руската култура“, докато войната в Украйна продължава.

„Когато в една страна има руско културно събитие, то винаги е съпроводено с дезинформационна кампания. Това сочи нашият опит“, казва Точицки.

Еврокомисарят по култура Глен Микалеф сякаш е съгласен с това. Пред POLITICO той казва:

„Сцените в Европа не бива да стават пространство за онези, които подкрепят войната в Украйна“.

Отбрана, икономика и сигурност: ЕС се готви за преговори на живот и смърт със САЩ

Това не са празни приказки. Не са малко руските артисти, които в годините назад са подкрепяли Кремъл, независимо от това какви щети е носела държавната политика. През 2008 г. например Валери Гергиев, един от най-известните диригенти, оглави концерт в град Цхинвали, столицата на сепаратистката Южна Осетия, която правеше опити да се отцепи от Грузия.

По това време градът е сринат до основи от сблъсъка между руската армия и грузинските сили. Последните се опитват да запазят контрола на грузинската държава върху региона, докато Кремъл вижда шанс да засили влияението си там и застава на страната на Южна Осетия. След войната с Грузия Русия е една от малкото страни, признали Южна Осетия за самостоятелна държава.

Докато публиката размахва руски и осетински знамена, Гергиев дирижира Ленинградската симфония, произведение от времената на Втората световна война, превърнало се в символ на съпротивата срещу фашизма. Четири години по-късно диригентът участва в рекламна кампания, в която хвали Путин, а през 2014 г. се подписва в подкрепа на незаконното анексиране на Крим от Москва. През 2024 г. е награден с орден лично от президента.

Всичко това не му пречи да работи като ръководител на оркестри в Милано, Мюнхен, Ротердам и Виена. След нахлуването в Украйна обаче той е освободен от ръководните си постове. Наложени са му санкции и от тогава не е стъпвал в Европа. Това обаче може би ще се промени.

През 2026 г. Гергиев трябва да изнесе няколко концерта в Барселона с оркестър на Мариинския театър. Проявите са част от концертна поредица, която се финансира със средства на Европейския съюз.

Организатор на събитието е музикалният мениджър и промоутър Джосеп Мария Прат, който заявява пред испанския вестник El Pais:

„Няма законова пречка за участието на Гергиев. И аз се надявам, че музиката може да бъде мост към обединението, а не към войната“.

„Украйна гори, бизнесът продължава“: Активисти "отвлякоха" восъчната фигура на Макрон в знак на протест

ЕС обаче май не е съгласен.

Европейската комисия е започнала разговори с испанските власти, в които настоява средства от фондове да не се използват за организация на събития, в които участват близки до Путин. Организаторите на въпросния фестивал твърдят пред POLITICO, че никога не са били финансирани по такава линия. Признават обаче, че са получавали средства от фонд за икономическо възстановяване след ковид пандемията.

Според еврокомисаря Микалеф дори едно културно събитие да е финансирано изцяло от частни източници, все пак трябва да се каже кой участва в него.

„Това не бива да спира силните политически изявления, че не бива да даваме шанс за изява на онези, които подкрепят военни конфлики. Трябва да работим усилено с държавите-членки, за да сме сигурни, че това няма да се случи“, казва той.

Организаторите на испанския фестивал Ibercámera засега не съобщават дати за концертите на Гергиев. Но пък казват, че нямат търпение да го посрещнат отново, защото са правили над 200 концерта с него.

Зеленски: Справедливият мир определено ще настъпи, вероятно след Путин

Както може да се очаква, това смекчаване на позицията на Европа по въпроса с руските артисти никак не се харесва на Украйна.

„За украинците бойкотът на всичко руско не е въпрос на култура, а въпрос на сигурност“, казва режисьорът Евгений Лавренчук. Той трябваше да режисира постановка на операта „Риналдо“ от Георг Хендел в Йерусалим това лято. Но подаде оставка след като видя в списъка с артистите двама руски певци.

Русия, добавя Лавренчук, провежда политика с т.нар. мека сила, т.е. чрез изкуство и култура в продължение на векове и така налага своя език и политика.

След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. европейските страни са много по-склонни да отхвърлят сътрудничество с артисти, за които се знае, че подкрепят Путин. Тогавашният министър на културата на Литва дори определя тази нагласа като „ментална карантина“. Сега обаче тази решителност е намаляла и това е притеснително, отбелязва Лавренчук.

„Ние не можем да застанем на една сцена с руснаците независимо от контекста, защото това ще бъде използвано за легитимация на „приятелството“ между руския и украинския народ. Някой би казал, че политиците се карат, а обикновените хора са братя. Това не бива да бъде позволявано“, обяснява Лавренчук.

////

В тази ситуация от украинското министерство на културата излязоха с предложение – да се наемат техни вместо руски артисти. Украинската културна сцена на практика не съществува след руското нахлуване. Въздушен удар по театъра в Мариупол през 2022 г. уби няколкостотин души. Оперният певец Игор Воронка загина на фронта, баритонът Васил Слипак, изявявал се в Париж преди да се запише доброволец, бе ликвидиран от руски снайперист в Донбас през 2016 г.

Част от публиката също не е съгласна със завръщането на руските изпълнители. През пред театъра в Братислава имаше протест срещу обявения концерт на Анна Нетребко, руско сопрано, любимка на феновете на операта, но и отявлен поддръжник на Путин, поне до един момент.

От бомбоубежище до сцена - нетрадиционният бис на операта в Харков

Вярно е, че тя се е изказвала против войната в Украйна, което ѝ донесе предупреждение от руските власти да не се меси в политиката. Но назад в годините тя е подкрепяла Путин като през 2017 г. заявява, че е „невъзможно да се сетя за по-добър президент“. През 2014 г. Нетребко позира за снимка с един от лидерите на руските сепаратисти в Донбас и му връчва чек за възстановяване на разрушен театър в Донецк. След нахлуването в Украйна ангажиментите на Нетребко в оперите в Ню Йорк и Лондон бяха отменени.

Но през февруари тази година тя излезе на сцената в Палм Бийч, Флорида, а за септември е насрочено нейно участие в Лондон в операта „Тоска“ от Пучини. През следаващата година и половина графикът ѝ е пълен с представления – от Берлин до Цюрих. Въпреки протестите в Братислава, билетите за концерта й бяха разпродадени, а директорът на операта нарече критиците й „примитиви“.

Пред POLITICO мениджърът ѝ Мигел Естебан показва 74 страници с нейни изявления срещу Путин и войната и опитва да обясни, че думите ѝ често са вадени от контекст и са тълкувани погрешно. Според него тя е поела риск, използвайки думата „война“, защото в Русия е забранено друго освен словосъчетанието „специална военна операция“. Заради тези думи Нетребко, която има и австрийско гражданство, бе критикувана от председателя на руския парламент Вячеслав Володин, който я обвини, че е против държавата, за да запази ангажиментите си в престижни концертни зали.

Според някои политиката и културата са взаимоизключващи се. Режисьорът Лавренчук обаче не е съгласен. През вековете, казва той, Русия е избила милиони хора, но въпреки това е известна със своите опера и балет.

„Някои казват, че трябва да отделим Путин, ракетите и бомбите от операта. Но всъщност всичко е свързано“, казва Лавренчук.