Бъдещето на електрическите автомобили зависи от дълбоководния добив на ключови суровини, пише BBC.

Търсенето на кобалт, който се използва за производството на акумулаторни батерии, нараства с бързи темпове, а най-големите залежи се намират на океанското дъно.

Европейският съюз стартира пилотен проект за дълбоководна минна дейност край бреговете на Испания. Прототипът на машината, която ще се използва за добива на кобалт, вече е готов и наскоро беше тестван на 15 километра от крайбрежието на Малага.

Дълбоководните мини ще функционират на принципа на откритите рудници на сушата. Машините ще копаят на морското дъно, а полезните материали ще бъдат “изпомпвани” на повърхността, обяснява пред BBC Лоренс де Йонг, който ръководи европейския проект.

Технологията се обсъжда от десетилетия, но досега реалното ѝ приложение се считаше за твърде скъпо и трудно заради високото налягане и липсата на светлина на дълбочина от 5 километра под водата.

Днес обаче търсенето е достатъчно високо, за да оправдае високите разходи за дълбоководния рудодобив, а правителствата и корпорациите търсят начини за извличане на неговия потенциал.

В момента Конго е най-големият производител на кобалт в света, но държавата от години е обект на критики и обвинения заради масовото използване на детски труд, щетите върху околната среда и огромната корупция.

Разширяването на производството там би било проблематично, затова минните компании вече разглеждат възможността за добив от морското дъно. В подводните долини на Тихия океан, както и на други места, има милиарди камъни с размерите на картофи, наречени “нодули”, за които се смята, че са с богато съдържание на кобалт.

Според Лоренс де Йонг достъпът до тези ресурси не е труден, тъй като те са разположени върху самото дъно и не е необходимо да се копае на дълбоко. По думите му минната дейност наподобява именно ваденето на картофи, без да е необходимо изсичане на тропически гори или премахването на милиарди тонове земна маса.

Според него човечеството е изправено пред стратегически избор – да намери нов начин за производството на батерии, който да разчита на други материали или да открие нови ресурси за добив на кобалт.

За достигане на заложените цели за производството на електромобили до 2050 г. ще е необходимо двойно по-голямо количество кобалт от това, което се добива в момента.

VW “ловува“ за важен елемент в батериите на електромобилитеВследствие на бума при електрическите автомобили търсенето на кобалта може да скочи до 47 пъти до 2030 г., по някои оценки

Засега не е ясно какви ще бъдат потенциалните вреди, нанесени на дълбоководните екосистеми. Със сигурност всичко, което се изправи на пътя на машините, ще бъде унищожено.

Въпросът е в какъв периметър около тях ще се разпространяват облаците от пясък и отломки, които те ще оставят след себе си, и дали те ще повлияят на живите организми на морското дъно.

Според учените, които участват в екипа по разработката на дълбоководния добив, живите същества на дъното на Тихия океан са се приспособили към среда, която е “кристално чиста”. Освен това повечето видове, които обитават най-дълбоките части на Океана, изобщо не са известни на хората и не са проучени.

Най-големият риск е свързан с факта, че добивните машини ще навлязат в среда, която е напълно непозната.

Според Лоренс де Йонг добивната машина, наречена Apollo II, е разработена по начин, който да минимизира вредните последствия за околната среда. Тя отстранява само горния слой на дъното, на дълбочина между 6 и 10 сантиметра, повдигайки “нодулите” над пясъчната повърхност.

Веригите ѝ са направени от олекотен алуминий, за да не оставят дълбоки следи. А голяма част от пясъка, който се вдига при добива, се събира от специални вентилационни отвори в задната част на машината. По този начин се ограничава неговото разпространение.

Според инженерите дълбоководният добив на кобалт и други суровини рано или късно ще се превърне в реалност. Когато става въпрос за добив в териториални води, решението “за” или “против” е в ръцете на националните правителства.

В европейския проект Blue Nodules, в рамките на който се разработва и Apollo II, участват няколко държави и институции.