След като от няколко години се опитва да изгради бизнес с детски играчки в Китай, начинаещият предприемач Ник Моубрей се сдобива с късметлийски пробив – интерес от страна на Walmart.

Щатският гигант в търговията на дребно иска да посети шоурума на Zuru в Хонконг. Ник бързо се съгласява и обещава да изпрати адреса. След това всичко, което му остава, е да създаде и организира шоурум.

"На следващия ден вече бях във влака за Хонконг и чуках на различни врати," разказва пред BBC 34-годишният Моубрей.

Това е една история, която проследява първите дни на Zuru – компания, която е основана от новозеландеца Моубрей и неговия брат Мат през 2003 г., докато двамата се учат и вършат нещата в движение.

Днес двамата, заедно с тяхната сестра Ана, ръководят глобална компания с 5 000 служители, която се очаква да генерира 460 млн. долара продажби тази година. Успехът превърна семейството в едно от най-богатите в Нова Зеландия.

Всичко започва, докато двамата братя са още ученици. Мат създава играчка, наподобяваща балон с горещ въздух, направена от кенче от Coca-Cola и найлонова чанта, която след това двамата продават от врата на врата.

След това двамата тийнейджъри се захващат по-сериозно с това начинание и създават малка фабрика в млечната ферма на родителите си в Нова Зеландия.

"Вместо да плащаме наем, трябваше да доим кравите и да пръскаме бурените с препарати," казва Ник.

По онова време Ник учи право в университета и помага на родителите си. Мат пък прекъсвал обучението си, за да се концентрира изцяло върху играчките. Нещата вървят някакси, докато един ден братята не вземат внезапно решение. Защо да не опитат късмета си в Китай?

"Бяхме много наивни, нямахме идея какво правим," казва Ник.

С 20 000 долара заем от родителите си двамата купуват машина за леене на пластмаси под налягане и създават малка фабрика в Гуанджоу. Така се ражда Zuru.

Следващите няколко години са хаотични. Ник си спомня за редица премеждия, които разкриват тяхната липса на опит, като производството на продукти, копирани от интернет.

"Нарушавахме правата върху всякаква интелектуална собственост. Не знаехме какво е интелектуална собственост или патенти."

Така им се налага да изтеглят продукти, които да заменят с нови и със свежи идеи. Ник прекарва по цял нощ на телефона, разговаряйки с търговци на дребно от цял свят в търсене на клиенти.

Интересът на Walmart помага и той бързо успява да сформира "малък" шоурум в Хонконг. Това е всичко, което може да си позволи и то е далеч от стандартните шоурумове за играчки с големи отворени пространства, които той впоследствие разбира, че са от основно значение в тази индустрия.

Този шоурум също така се превръща в негов частичен дом, защото разпределя времето си между Хонконг и континентален Китай.

"Разпъвах един матрак и спях под масата ," казва Ник. "Миех се в обществените тоалетни."

Zuru печели пари, но продуктите "не бяха страхотни," казва Ник, а повторните поръчки са малко. Това обаче е достатъчно, за да се генерират приходи и така Ана се присъединява към бизнеса през 2005 г.

"Имаше един месец, в който бяхме на загуба и си спомням, че седяхме тримата и си казахме, че това никога повече няма да се случи."

Минават още пет години, преди една роботизирана риба да им донесе големия пробив. Китайски изобретател създава Robo Fish - електрическа пластмасова играчка, която се движи във водата, а Zuru я произвежда. Тя генерира 100 млн. долара годишни продажби.

"Тогава вече имахме сериозен продукт. Присъствахме при всички търговци на дребно по света, всички искаха Robo Fish. Това ни даде цялата тази инерция."

Нещата се ускоряват. Те наемат още хора в Китай и се научават как да произвеждат по-добри играчки, като установяват тенденции и подобряват дизайна.

Днес продуктите на компанията се продават в 120 държави. Zuru не публикува данни за печалбата си, но според Ник това е "една от най-печелившите компании за играчки в света".

Проблемите с интелектуалната собственост от ранните дни на фирмата обаче все още са тук и Zuru води съдебна битка с Lego. Датският гигант в сферата на детските играчки твърди, че от Zuru са копирали дизайна на определени продукти.

"Нашите продукти са напълно различни от тези на Lego," казва Ник. "Не сме копирали никакви техни продукти. Lego просто обичат да завеждат дела, тъй като искат да защитят монопола си."

В днешно време Zuru има около 5 000 служители в офисите и заводите си. Централата й е в Хонконг, където 38-годишния Мат и 36-годишната Ана все още живеят. Мат е главен изпълнителен директор на Zuru, а Ана е главен оперативен директор. Освен първоначалния заем от родителите си, те никога не са получавали външно финансиране.

В момента Ник живее през повечето време в Оукланд, Нова Зеландия, и също така прекарва част от времето си в струващото 21.4 млн. долара имение, което купуват с Мат и Ана през 2017 г. То се намира на север от най-големия град в Нова Зеландия и преди време е собственост на интернет предприемача Ким Дотком.

Семейството е сред най-богатите в Нова Зеландия с лично състояние, оценявано на 3 млрд. новозеландски долара (1.97 млрд. щатски долара).

Ник решава да се върне у дома през 2018 г., за да се бори с най-голямото си предизвикателство. От около 10 години той страда от болестта на Крон - хроничен възпалителен процес на стомашночревния тракт. Миналата година той се подлага на три операции за премахване на дебелото черво.

Това се оказва последна опция, след като боледува в продължение на десетилетие, през което губи енергията си и отслабва с около 20 кг.

Поглеждайки назад, Ник смята, че стресът около изграждането на бизнеса е влошило заболяването му.

"Бях толкова болен, че болестта започна да атакува космените ми фоликули. Изгубих всичко - вежди, коса. Беше толкова зле, че едвам оцелявах. Трябваше да се подложа на операция."

Тези операции дават желания резултат. "Невероятно е, чувствам се отново почти на 100%", казва той.

Това дава енергия на Ник да започне нови проекти. Той създава Zuru Edge - компания, която се фокусира върху потребителски продукти, като бебешки пелени, храна за домашни любимци и продукти за коса.