През последните две десетилетия Китай се върна в глобалната битка за надмощие в технологичната сфера, а в основата на този процес стои държавната политика, пише The Economist.

През по-голямата част от историята на човешката цивилизация Китай е най-развитата държава в технологично отношение. Огнената пещ, стоманата, хартията, порцеланът и барутът са изобретени именно там.

Китайските компаси са показвали пътя на мореплавателите, когато облаците са закривали звездите. Едва в епохата на Средновековието Европа постепенно успява да настигне развитието на Поднебесната империя и то най-вече благодарение на имитацията.

С избухването на индустриалната революция през XVIII век европейците окончателно взимат надмощие в технологичната надпревара. Китай пък изпада в мрачната епоха на гражданските войни, последвани от комунистическата революция, а производството на страната се сдобива с етикета Made in China, който дълги години е синоним на лошото качество и ниската цена.

В днешно време обаче Поднебесната империя се връща в битката за доминация в света на високите технологии, а нейните производители се борят за пазарен дял във всички възможни сфери – от смартфоните през високоскоростните влакове до бойните изтребители. Техните конкуренти от западната част на земното полукълбо пък изглеждат все по-разтревожени.

През 2015 г. управляващите в Пекин приеха стратегията “Произведено в Китай 2025”, която предвижда китайското производство на чипове, електрически автомобили и алгоритми за изкуствен интелект да бъде най-доброто в света.

Но декларацията от страна на Китай, че повече не желае да бъде “черноработникът на Запада” породи напрежение в отношенията на страната с другата водеща световна икономика – САЩ.

Америка обвинява Китай в кражба на патенти и технологичен шпионаж, както и в умишлено създаване на бариери пред чуждестранните компании, които искат да стъпят на китайския пазар. Американските военни се притесняват, че в бъдеще ще трябва да провеждат операции, зависещи в голяма степен от китайски техонологични компоненти и системи.

Политиците на Запад пък не гледат с добро око на факта, че властите в Поднебесната империя използват технологиите за репресии върху собствените си граждани.

Китайската гледна точка е доста по-праволинейна – Пекин е убеден, че Западът - в лицето на Съединените щати, се опитва да използва настоящата си силна позиция, за да лиши Китай от полагащото му се завръщане на технологичния пазар.

Подробният анализ на тези проблеми и противоречия може да разкрие в кои сфери технологичното превъзходство на Китай е най-сериозно и къде китайската индустрия все още изостава. А още по-интересното е по какъв начин страната успя да стигне дотук и докъде се простира нейният потенциал за разработване на още по-иновативни технологии, пише още изданието.

В целия свят няма друго правителство, което да притежава по-голямо икономическо влияние и лостове за контрол от китайското. В страната оперират над 50 000 държавни компании, които осигуряват работа на 20 милиона души и имат обща пазарна оценка от 29 трлн. долара, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Много от частните фирми в Китай твърдят, че не получават субсидии от държавата и от чисто счетоводна гледна точка това вероятно е вярно, но осигуряването на безплатни държавни имоти за бизнеса и другите “скрити” форми на подкрепа са широко разпространена практика.

Възможностите на китайската комунистическа партия да гарантира или да прекрати развитието на даден бизнес или технология не се ограничават само до финансирането. Държавата може да хеджира рисковете, да заглуши критиците или да плати за инфраструктурата.

Но през последните години на преден план излизат два други фактора, които постепенно изместват държавната политика като двигател на технологичния прогрес. Един от тях е свързан с важното място, което китайските компании заемат в глобалните вериги на доставките. То им осигурява директен достъп до ноу-хау и иновации, разработени от техните конкуренти.

В делтата на Перлената река, където се намират индустриалните центрове Шънджън и Гуанджоу, се произвеждат компоненти за абсолютно всичко. Донякъде това обяснява и факта, че единствените успешни компании за производство на смартфони, например, създадени след 2010 г., са базирани именно там. И нито една от тях не е държавна.

Потребителският пазар на дронове е доминиран от китайските производители, защото тези машини на практика са смартфони, оборудвани с перки.

Китайците изпревариха американците в горните 10% по богатствоБогатството в Китай не спира да се увеличава, като заможните китайци вече изпреварват по брой тези, родени в САЩ.„

Вторият ключов фактор за китайския технологичен прогрес е свързан с вътрешния пазар на Поднебесната империя. Неговите огромни мащаби и особености стимулират иновациите в съвсем нова посока.

Приложенията, като WeChat и Alipay, които използват т. нар. “QR кодове” за разплащания, придобиха популярност заради ограниченото разпространение на кредитните карти сред китайските потребители. В резултат на това китайските мегаполиси бързо се превръщат в “безкешови” зони.

Стремежът на комунистическата партия към всеобхватен социален контрол подкрепя развитието на технологиите, свързани с изкуствения интелект и автоматизираните системи за сигурност. Западът не харесва особено приложението на този сегмент от китайската технологична индустрия, но въпреки това мащабът на нейните амбиции вече е видим за целия свят, пише The Economist.

Оказва се обаче, че особеностите на китайския капитализъм не винаги носят позитиви за местния бизнес. Държавната подкрепа често се насочва към сектори и компании в резултат на външни фактори, които не са базирани на икономически показатели. Некомпетентността, корупцията и жаждата за престиж често се оказват пагубни за прогреса.

В същото време се забелязват тенденции, които не са толкова ясно откроени. Засега Китай не успява да достигне равнището на западните компании в сфери, като двигателите с вътрешно горене, гражданската авиация и по-сложните компютърни компоненти. Това показва колко е трудно да бъдат създадени най-комплексните технологични системи.

Организациите, които могат да го постигнат, разполагат с десетилетия зад гърба си, в които стъпка по стъпка са усъвършенствали всяка процедура и брънка в корпоративната йерархия. Дори и икономика, мощна колкото китайската, не може да постигне това само с инструментите на държавния контрол и неограниченото “наливане” на ресурси.

Този факт дава повод за размисъл и насока за развитието на технологиите в бъдеще. Управляващите в Пекин са изправени пред сериозни предизивкателства – застаряващото население, екологичните проблеми и забавящия се икономически растеж.

Успехите и провалите в справянето с тези казуси с помощта на високите технологии ще бъдат едновременно атестат за прогреса и урок за останалите държави по света.

Особено за тези, които гледат на Китай не като на конкурент, колкото на партньор и потенциален пазар.