Въпреки търговската война между Съединените щати и Китай, американските компании, които правят бизнес в Поднебесната империя, не се представят чак толкова зле.

Рисковете за много от тях може и да са се увеличили през последните две години, но реалният негативен ефект върху финансовите им резултати е минимален, пише The Economist.

Преди 40 години комунистически Китай официално отвори врати за САЩ и техните капиталистически корпорации. Политическите и идеологическите противоречия бяха загърбени в името на икономическите интереси.

В последно време обаче те се завръщат с пълна сила под светлината на прожекторите. Китайският президент Си Дзинпин използва национализма, за да консолидира властта си, а търговският натиск от страна на Доналд Тръмп провокира още повече антиамерикански настроения в страната.

На 31 декември миналата година Тръмп обяви, че скоро ще бъде подписано предварително търговско споразумение между двете държави, с което ще отпаднат част от митата върху вноса на китайски стоки в Съединените щати.

Впоследствие американският президент ще посети Пекин, където ще се проведе и следващият кръг от преговори на най-високо равнище.

Със сигурност по време на своята визита той ще чуе доста оплаквания от американските компании, които развиват бизнес на китайска територия. Но всъщност голяма част от тях не се представят чак толкова зле, въпреки обтегнатите отношения по оста Пекин-Вашингтон.

Като цяло само 5% от приходите на американския бизнес идват от Китай, по данни на инвестиционната банка Morgan Stanley. Технологичните фирми, автомобилните компании и производителите на потребителски стоки са по-зависими от този пазар, но за останалите той е по-скоро второстепенен.

Една трета от участниците в анкета на Китайско-американския бизнес съвет твърдят, че са били обект на по-строги проверки от страна на китайските регулатори в резултат на търговския конфликт.

Но за сметка на това местните власти в Китай имат собствени икономически цели за постигане, в резултат на което много от провинциите в страната отварят широко своите врати за чуждестранните инвеститори, включително и тези от САЩ.

Всъщност китайският национализъм, подклаждан от Си Дзинпин и ръководството на Китайската комунистическа партия, може да се окаже по-голям проблем за американските компании, отколкото търговският конфликт между двете водещи световни икономики, пише още The Economist.

През ноември издателската компания DC Comics беше принудена да свали от социалните мрежи реклама на един от своите комикси с Батман, в който Жената-котка хвърля запалителна бомба (т. нар. “коктейл Молотов”). Китайските власти обаче веднага направиха паралел с протестите в Хонгонг и настояха за премахването на противоречивите изображения.

Подобни националистически “проблясъци” обаче е имало и преди това, като в повечето случаи те отшумяват сравнително бързо. Типични примери бяха потребителските “бойкоти” срещу японския автопроизводител Toyota и южнокорейската търговска верига Lotte.

Как Западът загуби китайските потребители? С ескалацията на търговския конфликт между САЩ и Китай, западните компании се изправят пред все по-тежки проблеми на пазара в Поднебесната империя

Доста по-остър беше конфликтът с Националната баскетболна асоциация, след като шефът на Хюстън Рокетс публично изрази подкрепата си за хонконгската опозиция. Артикулите на отбора все още са забранени в Китай, а спонсорските договори на Ракетите от Хюстън намаляха с 20 милиона долара.

Опитите за “реверанси” пред управляващите в Пекин обаче също носят негативи. NBA се извини на своите над 600 милиона фенове в Китай заради случая с Хюстън Рокетс, но “извинението” веднага беше атакувано от американците, които видяха в него опит за “прекланяне на глава” пред политическия натиск от Пекин.

Така корпоративните шефове са принудени да “балансират” между натиска на властите в Китай и чувствителната американска публика.

Но въпреки тези усложнения, повечето американски компании запазват ангажиментите си към китайския пазар. Последното проучване на Американската търговска камара в Пекин показва, че Китай остава водеща инвестиционна дестинация за 62% от компаниите, които членуват в нея. През 2016 г. този дял е 56 на сто.

Основната причина за този интерес е фактът, че китайският пазар продължава да расте със стабилни темпове. В доларово изражение продажбите на дребно в Китай са почти идентични с тези в Съединените щати. Разликата е, че в Китай те бележат ръст от 6% през последната година, докато в САЩ повишението е само с 2%.

Средният доход на китайските домакинства се повишава със 120% през последното десетилетие, докато за американските показателят нараства с едва 17 на сто за същия период.

Тази тенденция носи печалби за американските компании, като много от тях отчитат, че китайските им поделения са най-печелившите, в сравнение с всички останали глобални пазари.

И ако политическите рискове в момента изглеждат преувеличени, шефовете на американските компании в Китай са изправени пред друго голямо предизвикателство, което изглежда доста по-реално – местната конкуренция, пише още изданието.

Китайските производители на смартфони, например, са увеличили пазарния си дял в сегмента на устройствата с цена от над 400 долара от 12% през 2014 г. на 67% през 2018 г.

Местните автопроизводители, които доскоро произвеждаха силно субсидирани и некачествени возила, успяха да постигнат впечатляващ напредък през последните години и да намалят драстично дефектите в своята продукция. Пазарният им дял нараства от 26% през 2014 г. на 38% през 2018 г.

А основната причина за този напредък не са държавните субсидии, а иновациите. За разлика от държавните мастодонти, които разчитат основно на щедрите помощи, отпускани от Си Дзцинпин и Комунистическата партия, частните китайски корпорации залагат на ефективността и високите технологии.

Точно по тази причина най-големият проблем за американския бизнес в дългосрочен план по всяка вероятност няма да са политическите търкания, а възходът на марката Made in China.