Петролните титани Русия и Саудитска Арабия разполагат със сериозни финансови буфери, които им дават възможност да водят продължителна ценова война.

Това е битка на нерви, но кой ще мигне първи?

Цената на петрола по света се срина с 1/3, след като Рияд намали цената на своя суров петрол и даде сигнали, че ще увеличи добива. Акциите на петролните компании Saudi Aramco и Rosneft поевтиняха след новината.

Двата най-големи износители на петрол в света разполагат с буфери от по около 500 млрд. долара, за да се справят с икономическия шок, като понастоящем са заели позиция, демонстрираща на ответната страна, че имат сили за подобно ценово сражение, пише Reuters.

Москва посочи в началото на тази седмица, че може да издържи между 6 и 10 години при цена на петрола от 25-30 долара за барел. Рияд, междувременно, може да поддържа цена на петрола от 30 долара за барел, но ще се наложи да увеличи износа си на сурова продукция, за да облекчи удара върху приходите си, посочват източници на информационната агенция, близки до казуса.

Въпреки помпането на мускули, цуновата война ще навреди на икономиките и на двете страни, които ще бъдат принудени да приложат някои корекции към икономиките си, особено ако противоречието продължи по-дълго време.

“Както при всяка война и тук става дума за това колко болка може да поеме всяка страна”, коментира Хаснайн Малик, ръководител Капиталови стратегии в Tellimer.

В Саудитска Арабия коронованият принц Мохамед бин Салман даде зелена светлина на кралството, което е най-големият износител на петрол в света, да добива на воля, след като Русия отказа да се съобрази с предложението на ОПЕК за сериозни ограничения в добива с цел справяне с последствията от коронавируса, разкриват източници, запознати със събитията.

Фискалната повратна точка за Саудитска Арабия е цена на петрола от 80 долара за барел, тъй като при тази цена страната може да поддържа балансиран бюджет. Русия може да стори това при двойно по-ниска цена, казва Хаснайн Малик.

Саудитска Арабия се радва на валутен резерв от 500 млрд. долара и нисък дълг от 25% от брутния вътрешен продукт, което й позволява известна гъвкавост на международните дългови пазари.

Кралството набра дълг от над 100 млрд. долара от 2016 г. насам, за да облекчи влиянието от по-ниските цени на петрола.

Дългът, емитиран от правителството и от петролния гигант Aramco, паднаха по време на ранната търговия в понеделник, а саудитският риал рязко поевтиня спрямо щатския долар.

Все пак, ниските лихви по света и настоящото понижаване на лихвените нива от Федералния резерв на САЩ означават, че въпреки пазарната волатилност, достигането до инвеститорите в дълг все още става лесно и на ниска цена.

Проблемът за Рияд идва от това, че поддържането на ниски цени на петрола може да ограничи правителствените харчове по реализацията на проекти, част от визията на коронования принц Мохамед бин Салман за диверсификация на икономиката.

Според Моника Малик, главен икономист в Abu Dhabi Commercial Bank, при цени от около 30 долара за барел, Саудитска Арабия може да обяви двуцифрен дефицит като процент от БВП през тази година. За сравнение, преди стартирането на ценовата война Рияд предвиждаше дефицит от 6.4% за тази година.

Под лидерството на Владимир Путин Русия натрупа резерви от 570 млрд. долара, а рублата стана свободно плаваща, което позволи приспособяване към пазарните условия.

Петролът поевтиня с 25%, след като Саудитска Арабия свали ценитеГрупата ОПЕК+ на практика се разпадна, което сложи началото на ценова война

Русия, смятат анализатори, е много по-добре позиционирана за преодоляването на икономически шок спрямо ситуацията от 2014 г., когато западът наложи санкции на страната в резултат на анексирането на Крим от Украйна или спрямо 2008 г., когато руската икономика беше ударена от глобалната финансова криза.

„Много хора ни критикуват, казвайки, че това е нещо като съкровище, че финансовото министерство е седнало върху злато”, казва финансовият министър Антон Силуанов през миналата седмица по повод резервите.

„Но сега ситуацията може да се промени, като ще финансираме всички разходи, което сме поели и имаме задължение да направим с това съкровище”, казва той.

Резервите от 570 млрд. долара включват суверенния фонд на страната, който съдържа 150.1 млрд. долара, или 9.2% от БВП на Русия.

Финансовото министерство обяви в понеделник, че фондът ще се използва за преодоляване на спада в приходите от износ на петрол, ако е необходимо.

Централната банка обяви, че е замразила поръчката на чуждестранна валута за 30 дни в опит да облекчи натиска върху рублата.

Рублата поетиня до най-ниското си ниво от началото на 2016 г., а акциите на руските компании отстъпиха на борсата в Лондон, като Rosneft и Lukoil загубиха съответно 20.4% и 18.5%.

Олег Вюгин, шеф на надзорния съвет на московската фондова борса, посочва, че Русия може да бъде изправена пред висока инфлация и лихви в резултат на ценовата война.

Крис Уеафър, директор в консултантската компания Macro-Advisory, посочва, че все пак има възможност Москва да реши да възстанови сътрудничеството си с ОПЕК до есента, ако цените на петрола останат прекалено ниски.

„Путин няма да иска да използва финансовите резерви прекалено дълго, за да финансира увеличаващия се дефицит”, добавя той.