Причината пазарите да се възстановят почти до върховете от февруари бяха действията на големите централни банки, основно Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка.

Това заяви управляващият партньор и председател на Съвета на директорите на Експат Капитал Никола Янков. Той взе участие в панел Лични финанси, част от финансовия форум Шумът на парите 2020, организиран от Profit.bg.

"Централните банки извадиха "големите базуки", изсипаха трилиони долари и евро на пазарите и разшириха програмите си за изкупуване на активи, за да може да се осигури ликвидност в системата.

Преди те се ограничаваха само до покупки на държавни облигации, а сега вече купуват и корпоративни ценни книжа, даже в Америка се пробват "пионерски" да купуват ETF-и върху junk бондове. Това изстреля цените на дълговите ценни книжа и оказа натиск върху доходността, което помогна и на фондовите пазари", обясни Янков.

По думите му влияние оказва и фактът, че тази година са президентските избори в Съединените щати.

"Господин Тръмп ще направи каквото трябва да направи, за да може американският гласоподавател да се чувства щастлив", каза още Никола Янков.

По думите му и Европейската централна банка се готви за изкупуване на корпоративни облигации, което би било прецедент, както и на секюритизирани портфейли от банкови кредити. Янков напомни, че ЕЦБ е премахнала и ограниченията за покупки на облигации на определени държави от еврозоната, като Италия и Гърция.

"Усещането, че кризата, едва ли не, е преминала и че може би скоро ще има и ваксина за COVID-19, помага на пазарите. Но от гледна точка на дребния инвеститор е важно да се отбележи, че през последните месеци спечелиха хората, които не се паникьосаха", заяви председателят на Съвета на директорите на Експат.

Той даде пример с инвестиционни сметки на клиенти на Експат Капитал. Една от тях е открита на 26 март тази година, точно по време на най-голямото "клане" на финансовите пазари. По думите му много хора са решили именно в този период да започнат да управляват парите си.

Оттогава насам портфейлът на въпросния клиент, който е силно спекулативен, съставен изцяло от акции, е нагоре с 21%.

"Вторият казус е със суперконсервативен портфейл със 100% облигации. Той е създаден през 2014 г., но по време на кризата почти не се забелязват промени в кривата на неговата доходност. Това е така, защото движението на висококачествените облигации в такава несигурна среда е минимално. От началото на годината той е с 1.5% нагоре, а на годишна база анюализираната му доходност е близо 4 на сто", обясни Янков.

Третият пример, който даде, беше с класически високорисков портфейл със съотношение на акциите към облигациите е 3 към 1. Той е загубил голяма част от стойността си през февруари и март, но след това бързо е възстановил загубите и регистрира доходност на годишна база от 5%.

"Аз бих посъветвал дребния инвеститор на Българската фондова борса, ако няма конкретна представа какво трябва да се купува или продава, да си купи индексен фонд. Той е широко диверсифициран инструмент с много по-нисък рисков профил от конкретните акции, които са част от българския индекс SOFIX", каза още Янков. Той напомни, че Експат Капитал предлага и т. нар. "short" фонд, който инвестира в къси позиции. Той носи печалби на инвеститорите, когато пазарът пада. По отношение на сравнението между пазарите в региона, той заяви, че корелацията на Българската фондова борса със световните пазари е най-ниска. В някои отношения тя е дори по-ниска, в сравнение с държави, като Сърбия и Северна Македония. "Причината за това е изолацията на българския пазар. Ако живеете в чужбина, вие няма как да купите или да продадете български ценни книжа, защото се изисква достъп до Българския централен депозитар, тоест трябва да имате сметка при български инвестиционен посредник или управляващо дружество", обясни Никола Янков. Според него това е недостатък, който с годините ще трябва да се преодолее. В същото време той изтъкна, че българският пазар напоследък се представя по-стабилно от останалите в региона и по време на кризата не се е сринал толкова, колкото индексите в някои източноевропейски държави, като Полша.