Общо 227 милиона евро са превели у нас българите, които живеят и работят в чужбина, през първото тримесечие на 2020 година. Това показват данните на Българската народна банка.

Сумата е с 24% по-малка от съответния период на 2019 година. В сравнение с последното тримесечие на миналата година спадът е с 18.6 на сто.

Това е и първото понижение на емигрантските трансфери от 2014 година насам. БНБ започва да публикува подобна статистика през 2007 година, като оттогава насам се наблюдава устойчива тенденция на нарастване на трансферите, от българи, работещи в чужбина.

Единствените периоди, в които се наблюдава спад на годишна база, са през 2008 (с 10.4%) и през 2014 година (с близо 3 на сто).

Това означава, че понижението, регистрирано през първото тримесечие на тази година, е най-силното до момента. Изглежда икономическата криза, предизвикана от разпространението на COVID-19, както и фактът, че много наши сънародници се прибраха в България слeд избухването на пандемията, оказват сериозно влияние.

Но въпреки свиването с 24% на емигрантските трансфери, те остават над нивата от 2016 година. Тогава у нас за първите три месеца на годината са влези преводи от българи, работещи в чужбина, на стойност 213.6 милиона евро, или с близо 6% по-малко отколкото за периода януари-март 2020 година.

Освен това преводите на българите, които живят в чужбина, продължават да надвишават размера на преките чуждестранни инвестиции - нещо, което също се превърна в устойчива тенденция през последните няколко години. За първото тримесечие на тази година ПЧИ възлизат на 130 млн. евро по предварителни данни.

Страните, от които идва основната част от емигрантските преводи към България, остават Германия с 46.9 милиона евро за първото тримесечие, САЩ (42.8 млн. евро), Испания (25.9 млн. евро), Обединените арабски емирства (19 млн. евро), Гърция (14.6 млн. евро) и Италия (13.4 млн. евро).

От тези шест държави идват 71.5% от паричните трансфери на българската диаспора в чужбина.

2080 г.: В България ще живеят 4.8 млн. душиСлед още 60 години населението на България ще бъде наполовина спрямо 1990 г., няма да има кой да лекува хората в страната, а самата тя ще бъде застрашена от изчезване


Статистиката на Българската народна банка за паричните преводи от чужбина се базира на оценки на експертите на институцията и често е обект на последващи ревизии. Освен това тя не обхваща малките преводи на суми от по няколкостотин евро, така че реалният размер на личните парични трансфери вероятно е по-голям от официално посочените данни.

По тази причина показателят е по-надежден за очертаване на дългосрочни тенденции, отоколкото за точна моментна картина. В дългосрочен план през последното десетилетие сумите, които българите от чужбина изпращат у нас, устойчиво се повишават.

През 2019 година те достигнаха общо 1.22 милиарда евро, регистрирайки ръст от 2.71% на годишна база. В сравнение с 2009 година увеличението им е с близо 70 на сто.

Големият въпрос е дали пандемията от COVID-19 ще окаже дългосрочен ефект върху възможността на българите, а и на европейците като цяло, да пътуват свободно и да избират мястото, където да живеят и да работят.

Не е ясна и скоростта, с която ще се случи икономическото възстановяване след кризата, така че неизвестните за посоката, в която ще се движи сумата на емигрантските трансфери, са много. Но, така или иначе, те остават важен компонент от платежния баланс, вариращ между 1.5% и 3% от БВП на страната, по различни оценки.