Популярен автор: Няма как да опознаете някого в социалните медии
Трябва да станем по-добри в това да разговаряме помежду си, да се изслушваме и да се учим един от друг, казва популярният автор Малкълм Гладуел, водещ на подкаста Revisionist History.
“Не можете да разберете някого и да го осмислите за 10 секунди. Дори не опитвайте,” казва Гладуел, чиято най-нова книга - Talking to Strangers, анализира недостатъците в способността на хората да правят това.
“Това, което искам да кажа, в моята книга е, че имаме необходимост от търпение и смирение, когато става въпрос за контактите ни с непознати. Трябва да разберем, че не винаги сме прави,” казва Гладуел. “Трябва също така да разберем, че няма причина да прибързваме със заключенията за някого, когото не познаваме.”
Когато хората съдят прибързано, те често прибягват до вродени стереотипи и пристрастия, казва той, цитиран от CNBC.
Twitter, например, е “проектиран за неразбирателство,” казва Гладуел.
С ограничаването на размера на съобщенията (Twitter, например, позволява 280 символа на съобщение), “по дефиниция получавате неразбирателства,” казва авторът.
“Ние някакси забравяме това и започваме да се гневим един на друг в социалните медии, без да разбираме, че това е възможно най-лошото място да разберем някой друг.”
Един от начините да избягвате да съдите прибързано е да “имате желание да приемете различни обяснения за това, което виждате,” казва Глaдуел.
Например, “някой е груб с вас,” казва той. “Това може да означава, че сте направили нещо, което не сте разбрали, което го/я е предизвикало. Може да означава, че той или тя е грубиян. Може да означава, че има ужасен ден, който няма нищо общо с вас. Може да означава, че има различна представа и не възприема по същия начин това, което вие считате за грубост.”
Друг такъв начин е да бъдете любопитни.
“В момента се намираме в един много идеологически разделящ период в историята на нашата страна,” казва Гладуел. “Много хора от двете страни автоматично изключват идеите на другите. А това е налудничаво.”
“Аз съм закостенял либерал,” казва Гладуел, “в никакъв случай обаче не смятам, че всички най-добри идеи идват от ляво. Дори не съм наполовина сигурен, че половината от добрите идеи идват от ляво.”
Гладуел казва, че полага големи усилия да разглежда идеи на хора от другата част на политическия спектър, “защото съм любопитен.... Чета The Wall Street Journal. Въпреки че политическите ми възгледи няма как да са по-различни,” казва той за бизнес изданието.
“Защо? Защото чувствам, че трябва да зная какво казват. И съм любопитен. А там има доста добри идеи.”
“Някои хора се противопоставят един вид инстинктивно на този тип любопитство. И това е проблем,” казва Гладуел.
“Не можем да имаме общество, в което отхвърляме идеите на другите, без да си направим труда да разберем какви са те.”
“Има много расизъм, но има и много липса на любопитство,” казва Гладуел. ”За да слушате някого внимателно и съпричастно, вие трябва да се проявявате любопитство към него, нали? Трябва да разбирате, че има някой, който си заслужава да се чуе и да отворите разума си за него или нея.”
“Светът е много по-сложен, отколкото си представяме в първите ни впечатления,” казва Гладуел. Така че е задължително да развиваме “навика да се въздържаме да съдим, докато не сме разгледали всички възможни или уместни обяснения.”
“Това е най-простият въпрос в света. Но той също така е и рутинно нарушаван, особено в свят, в който половината ни комуникация е на места, като Twitter, които са проектирани за неразбирателства.”
Тези идеи не трябва да се прилагат само в общуването с непознати, смята Гладуел. Споровете с приятели, колеги и роднини изискват сходно внимание.
“В най-истинския смисъл, ако обсъждате за първи път нещо сериозно с близък човек, вие разговаряте с непознат. Нали? Вие разговаряте с част от вашите родители, с която не сте се сблъсквали преди,” казва Гладуел.
“И смятам, че тук важат същите правила, а именно да отделите време да разберете защо те са заели тази позиция и да бъдете любезни.”