Българският лев ще може да поскъпне и поевтинее с до 15%
Европейската централна банка (ЕЦБ) определи задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като в края на миналата седмица България и Хърватия бяха допуснати до валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята“ за еврозоната, съобщават от ЕЦБ.
Централният курс на лева спрямо еврото е 1.95583, като около този курс ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента.
С други думи – българският лев ще може да поскъпне или поевтинее с максималните 15%.
Максимално той може да достигне 2.2492 лева за 1 евро, а минимално – 1.66246 лв. за евро.
Интервенционните курсове бяха договорени от Българска народна банка и Европейската централна банка още през 2006 г.
Те обаче са само рамката, до която курсът ни може да достигне в рамките на 1 година, но изказванията на депутати и министри сочат, че това едва ли ще се случи.
Курсът на лева към еврото не беше фиксиран във Валутния закон и ще подлежи на преговори с другите страни от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, след като нашата страна влезе в т. нар. "чакалня на еврозоната".
Това приеха окончателно депутатите с промените във Валутния закон през февруари, с който беше изменен Законът за Българската народна банка.
Именно в началото на 2020 г. парламентът прие решение, с което даде мандат за влизане в еврозоната само при курс на българския лев към еврото в размер на 1.95583 лв.
"Няма абсолютно никаква причина, освен ако не им се налага да пътуват в Европа, да разменят левове срещу евро. Българският лев е обвързан с твърд курс – 1.95583 с еврото, и той ще остане обвързан с този курс до замяната на лев с евро.
И няма да има и хилядна от стотинката отклонение в тази посока", посочи тогава финансовият министър Владислав Горанов пред БНР.
Страните-членки могат да договорят и по-малък от 15% интервенционен курс, а самите интервенции се координират от ЕЦБ и централната банка на страната-членка.