След като появата на COVID-19 доведе до блокада на Буенос Айрес през март, Хулиана Касатро и нейните колеги, които работят по създаването на ваксина, започват да се притесняват.

САЩ, Европа и Китай вече бяха засилили усилията си да се сдобият с ваксина. Колко назад на опашката щеше да е Аржентина, за да получи доставка?

“Не искахме да стоим по домовете си,” казва пред Bloomberg Касатро, която е учен в Националния университет Сан Мартин в аржентинската столица. “Искахме да използваме нашите познания, за да помогнем в тази пандемия”, допълва тя.

Решен да предостави на Латинска Америка собствена защита от бързо разпространяващия се вирус, екипът на Касатро, който включва 10 жени и двама мъже, бързо се залавя за работа.

Отпуснат от правителството грант от 100 000 долара през май покрива допълнителните проучвания, а тестовете върху хора могат да за почнат след около 6 месеца.

САЩ и другите суперсили предявиха претенции за милиарди дози от ваксините срещу коронавирус, които са близо до финалната линия. Това предизвика опасения, че по-бедните държави ще изостанат и ваксините ще стигнат по-бавно до голяма част от 7.8-те милиарда хора по света.

Десетки лаборатории, учени и компании - от Тайланд до Нигерия, финансират сами работата си по ваксини.

Организации, като СЗО, базираната в Осло Коалиция за епидемична подготовка и иновации и Алианса за ваксини Gavi, работят за това покритието да се разпростре и извън развитите страни. Спомените за свинския грип от 2009 г., когато почти нямаше пандемичните ваксини за други страни, освен най-богатите, остават.

“Има страх,” казва Сет Баркли, главен изпълнителен директор на Gavi.

Първи на опашка

Да се следват големите фармацевтични компании в тестовете може да бъде трудно, особено ако има налична одобрена ваксина. Ако обаче работата не успее да създаде продукт, който да се бори с този патоген, тя все още може да помогне на страните в борбата с бъдещи зарази.

Аржентинската ваксина е сред около 170-те, които се разработват в световен мащаб, според СЗО. Според британската компания Airfinity ваксините, които се разработват, са дори над 280, в това число и около 50 в страни с по-ниски доходи, като Индия, Турция, Египет и Казахстан.

Елементът на спешност се засилва в развиващия се свят. Броят на заразените с коронавирус в Аржентина надхвърли 350 000, докато смъртните случаи са над 7 000.

Съседна Бразилия има 3.6 милиона случая, докато тези в Индия надхвърлиха 3 милиона. Със своите 600 000 случая на COVID-19, Южна Африка се превърна в плодородна среда за тестването на ваксини.

Една от най-бързо напредващите ваксини извън богатите страни е тайландската. Учените от университета Чулалонгкорн планират да започнат тестове с хора още през септември. Ако те се окажат успешни, тайландският екип има за цел да пусне ваксината си в страната до второто полугодие на 2021 г.

Русия и нейната ваксина

Всички ваксини по света бяха изпреварени от руската Спутник V, която беше одобрена от президента Владимир Путин без окончателни тестове за ефективност и безопасност. Вниманието, което ваксината получи (според руските власти най-малко страни 20 са проявили интерес към закупуването й), е пример за нивото на отчаяние.

Колко ще струва руската ваксина за коронавирус?Тя ще поевтинее, когато производството й достигне достатъчно големи индустриални обеми

Латинска Америка си отдъхна до известна степен по-рано през месеца, когато Арженина и Мексико сключиха споразумение за производството на 250 млн. дози първоначално от експерименталната ваксина на AstraZeneca Plc - усилие, което беше подкрепено от фондацията на милиардера Карлос Слим.

Китай предложи да отпусне на страните от Латинска Америка и Карибския басейн 1 млрд. долара заем за закупуването на ваксините.

Въпреки това разпространението на първите 1 млрд. дози от ваксината по света може да продължи до края на следващата година, според Airfinity. Не е ясно също така дали най-напредналите ваксини ще получат одобрение, нито пък колко ефективни ще бъдат в различни ситуации.

Развиващите се страни се включват в надпреварата

Увеличаващият се брой на разработващи се ваксини отразява тези опасения, казва Пол Офит, който ръководи центъра по ваксини в Детската болница на Филаделфия. Може да е необходим набор от ваксини за защита на различните групи от населението, като най-възрастните хора, например, казва той.

“Сигурен съм, че има компонент на това, че страните не искат да бъдат изоставени,” казва той. “Никой не би искал да разчита на щедростта на други страни, за да защити собственото си население. Смятам обаче, че интересът сред учените по света е, че ще има далеч повече от една ваксина, която ще се използва.”

Африканските страни не искат да видят повторение на онова, което се случи, когато се появиха ваксините срещу ротавирус около 2006 г., казва нигерийският учен Оладипо Колаволе. Ранните версии не бяха толкова ефективни там, колкото в развитите страни, въпреки че последвалите версии дадоха положителни резултати.

Броят на заразените с коронавирус в Африка надхвърли 1.1 милиона, а компанията на Колаволе - Helix Biogen Consult, започна да си партнира с други нигерийски учени по разработването на ваксина. Те планират да започнат тестове върху животни скоро и се надяват да окажат въздействие и извън границите на своята страна.

“Ние не сме загрижени само за Нигерия,” казва Колаволе. “Загрижени сме за Африка и за целия свят.”

Много нации също така са изправени пред несигурността кога ще са налични дозите, колко от тях ще могат да придобият и на каква цена, според Мари-Пол Кийни, бивш служител в СЗО, която сега работи във Френския национален институт за здраве и медицински изследвания, известен като Inserm.

Кризата създава възможности за разработването на нови технологии, умения и партньорства, които могат да донесат икономически ползи и в същото време да помогнат за начина, по който се реагира на бъдещи здравни заплахи, според нея.

“Винаги е по-добре, когато имаш проблем, да опиташ нещо, за да го разрешиш сам, а не да стоиш и да не правиш нищо,” казва тя.

Въпреки това учените от развиващите се държави са изправени пред редица препятствия. Вероятността за успех е по-малка в страните без съществуващи индустрии, свързани с ваксините, според Кийни.

Страните имат желание да изградят производствен капацитет, но това е скъп и сложен бизнес и е трудно да се конкурират с по-големите производители, казва Бъркли от Gavi.

Касатро и нейните колеги разработват “субединична” ваксина, която използва безобидни части от вируса, а не целия патоген, за да стимулира имунитета. Те обмислят два подхода, в това число за перорално приложение, но ще има нужда от още средства за тестването върху хората, казва тя.

Целта е да се постигне “технологичен суверенитет”, така че Аржентина да не трябва да гледа отдалече как другите излизат от пандемията чрез ваксинация.

“Чакането е много изнервящо,” казва тя.