Оксфордският университет беше обявен за най-доброто висше учебно заведение в света за пета поредна година, но Китай е истинският победител в световната класация.

Въпреки че щатските университети затягат хватката си над челната десетка, това прикрива една дългосрочно пропадане в средата на класацията, където бързо губят предимството си пред техните конкуренти, най-вече в Азия.

Освен че Оксфордския университет може да се похвали с първото място, от там сигурно са доволни и от това, че Кеймбриджкият университет пада до шеста позиция, което е най-ниското му класиране от 2014 г.

Това обаче са двете единствени висши учебни заведения в Топ 10 извън САЩ. Американските университети окупират рекордните осем от челните 10 места, според Times Higher Education, която изготвя една от трите популярни световни класации.

В една от другите класации - тази на QS, Масачузетския технологичен институт е номер едно, но в нея американските университети заемат само пет от първите 10 места. В класацията Academic Ranking of World Universities Харвардският университет заема челното място, а САЩ може да се похвали с осем места в Топ 10.

Ето и как изглежда челната десетка в най-новата класация на Times Higher Education:

1. (1) Оксфордски университет (Великобритания)
2. (4) Станфордски университет (САЩ)
3. (7) Харвардски университет (САЩ)
4. (2) Калифорнийски технологичен институт (САЩ)
5. (5) Масачузетски технологичен институт (САЩ)
6. (3) Кеймбриджки университет (Великобритания)
7. (13) Калифорнийски университет, Бъркли (САЩ)
8. (8) Йейлски университет (САЩ)
9. (6) Принстънски университет (САЩ)
10. (9) Чикагски университет (САЩ)

* Цифрите в скобите обозначават мястото на съответния университет в миналогодишната класация

Силното представяне на елитните британски и американски университети обаче прикрива една дългогодишна тенденция, а именно възходът на Азия - и по-конкретно на Китай, за сметка на традиционни гиганти на висшето образование.

В челото на класацията китайският университет Цинхуа става първата азиатска образователна институция, която влиза в Топ 20, нареждайки се на 20-о място.

Истинските размествания обаче са по-надолу в класацията, като Китай удвоява броя на своите университети до шест в челните 100. Китайските университети сред първите 200 са 7, в сравнение с едва два през 2016 г.

За същия период САЩ е изгубила четири позиции в Топ 200.

Имигрантката, която покори света на видеотехнологиитеШарзад Рафати е една на 13 години, когато решава, че един ден ще създаде глобална компания. Днес нейни клиенти са НБА, Sony и Disney

Великобритания е в сходна позиция, като само пет от водещите й 20 университета подобряват класирането си от миналата година. Висшите учебни заведения на страната извън челните 200 също така показва признаци на отстъпление.

Това се оформя като тенденция към промяна на влиянието, като Азия пласира 16 университета в челните 100, което е най-високият брой, откакто се изготвя класацията. 13 от тях се изкачват нагоре или подобрява класирането си от предходната година, пише Forbes.

Има добри причини да се смята, че тази тенденция може би е ускорена от ефекта от COVID-19. Пълният ефект от болестта може да се прояви чак след години, но едно от вероятните последствия е спадът в броя на чуждестранните студенти.

Китай отдавна е най-големият източник на чуждестранни студенти за САЩ и Великобритания, но ако повече китайски студенти остават у дома, това ще се отрази не само на финансите, но и на движението на талантливи учащи се.

По-простичко казано, ако повече китайски студенти остават в родната си страна, това вероятно ще облагодетелства китайските университети, за сметка на техните конкуренти от САЩ и Великобритания.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който е единственото българско висше учебно заведение в класацията, остава извън най-добрите 1 000 университета в света.