Днес Столична община и научноизследователският институт GATE към Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ сключиха споразумение за сътрудничество за създаването на Цифров двойник на София.

Споразумението бе подписано по време на събитието "Градове на бъдещето и техните цифрови двойници", организирано от GATE институт, в което участваха и стратегическите партньори в проекта.

От страна на Столична община споразумението бе подписано от кмета Йорданка Фандъкова. „Радвам, че се можем да продължим започнатото преди няколко месеца сътрудничество за технологичното развитие на нашия град. Столична община работи целенасочено за насърчаване на използването на иновации и технологии, защото те са в основата на устойчивата градска среда. Защитаваме иновативни решения с фокус към околната среда, образованието и всички сектори, които позволяват развитието и промяна в града ни. София е първата община, която прие стратегия за интелигентно развитие.

С участието си в проекта Столичната община ще има възможност да получава анализ на различни данни, което ще ни помогне да взимаме правилни решения“, заяви Фандъкова.

Споразумението бе подписано и от ректора на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ Анастас Герджиков.

„Интересът към Института GATE е много голям и ние имаме споразумения и с други организации и компании. Това не е първото споразумение и със Столична община. Ние имаме дълга традиция да си сътрудничим в сферите на образованието, науката и културата и сега, с този нов проект, имаме възможност да помогнем с нашия научен потенциал София да се превърне в един модерен град. Затова това споразумение е толкова важно. То е първото в една толкова високотехнологична област на големите данни и изкуствения интелект, които са приоритета на нашия институт GATE. Той е първият подобен в Източна Европа, докато в западната част на континента има над 50.

Това показва колко е важно да не изоставаме в най-модерните области, които ще създадат бъдещите работни места и бъдещата икономика“, заяви професор Герджиков, който пожела успех на проекта.

Какво представлява GATE институт?

Цифровият двойник на столицата ще бъде разработен от GATE институт, който е съвместна инициатива на Софийския университет, университета Чалмърс, Швеция и "Чалмърс Индустриални Технологии" и е създаден през 2019 г.

Във фокуса на GATE са хората, като идеята е те да са млади талантливи, амбициозни и с вкус към приложните научни изследвания. Центърът има за цел до 5-6 години да увеличи броя на служителите си от 25 в момента до 100, заяви проф. д-р Силвия Илиева, директор на GATE институт.

Следващата седмица започва и изграждането на нова сграда, в която ще има три иновативни лаборатории. В нея ще се експериментират и демонстрират различни технологични и инженерни решения. Хората в тези лаборатории ще работят в областта на големите данни и изкуствения интелект и ще решават реални проблеми в четири приложни области – градовете на бъдещето, цифрово здравеопазване, умна индустрия и интелигентно управление, допълни Илиева.

Какво точно са Цифровите двойници на градовете?

Днес всички говорят за Цифрови двойници на градовете, но това е понятие, което съществува доста отдавна, като още през 2002 г. е въведено от Майкъл Грийн, след което НАСА използва тази технология в своите икономически мисии, заяви доц. д-р Десислава Петрова-Антонова, ръководител на научна група, GATE институт.

Цифровият двойник свързва реалния и виртуалния свят посредством непрекъснато събиране на данни, които се анализират, за да се проследят процесите и явленията и как тяхната промяна би повлияла на реалния свят, обясни тя.

Цифровият двойник в GATE ще бъде една отворена платформа. Тя ще извършва събиране, интеграция и обогатяване на данни. Те ще се използват за анализ и симулация, като използваме технологиите на големите данни и изкуствения интелект. Не на последно място, те ще бъдат визуализирани на различни нива на детайлност. Включително планираме да визуализираме резултатите от анализите от симулацията, като фокусът е върху различни начини на възприемане на информацията – звуково, осезаемо или визуално.

Нашата цел е тази платформа да се превърне в инструмент за взаимодействие и диалог между всички заинтересовани страни за проектиране, експериментиране и оптимизация, каза още Петрова-Антонова.

Започваме изграждането на платформата със създаването на 3D модел на града. Той описва геометрията на обектите в града, като пътна инфраструктура, сгради, зелени площ, релеф и т.н. Той дава и семантична информация за тези обекти, като за градите например предоставя информация за етажност, година на построяване, конструкция, консумация и др. Подобни модели имат градове като Хелзинки, Сингапур, Виена и много други в Западна Европа. Ние искаме да позиционираме София сред тези градове, заяви Петрова-Антонова. Тези модели се базират на отворените данни, като 3D моделите са отворени и достъпни, както за изследователски цели, така и за бизнеса.

За да бъде нашият модел по-прецизен и по-богат, ще създадем лаборатория в градска среда. Тя ще бъде оборудвана със сензори, датчици и други устройства за събиране на данни за качеството на въздуха, мобилността, климатични данни за температура, влажност посока и скорост на вятъра. Ще обогатяваме данните за обектите в града посредством лазерно заснемане на територията. Сградата на института GATE ще бъде част от тази лаборатория. Тя също ще бъде оборудвана със сензори и датчици за събиране на данни. Това ще ни позволи интеграция на модели с различна гранулярност, каквито са сградите от една страна и градовете от друга страна като цялостна екосистема.

3D моделът ще бъде използван в конкретни пилотни сценарии. На първо място е градското планиране, където ще бъде изследван ефектът от построяване на нови сгради върху околната среда.

Той ще се използва и за симулиране на вятъра и въздушните течения. Вторият пилотен сценарий е симулация на качеството на въздуха и как замърсителите се разпространяват в зависимост от посоката и скоростта на вятъра.

Третият пилотен сценарий е свързан с анализ на соларния потенциал на сградите.

При наличие на други данни могат да се реализират още много сценарии, заяви Петрова-Антонова.

Тя заяви, че GATE има силни партньори в това свое начинание, като институтът вече е получил от София първите данни за изграждането на 3D модел на район Лозенец.

Това, което се опитваме да правим, е да вкараме нов подход в планирането. До момента планирането в България се е случвало по доста статичен начин чрез карта събиране на данни и някакви анализи, въз основа на които се създава план, който регулира територията за 10, 20 или 30 години напред, заяви от своя страна Любомир Георгиев, директор на Софияплан.

Това е един много статичен начин, който по негови думи не отчита промените в средата и поради техническите си ограниченията задава сходни правила на много различни територии. Анализите на Софияплан показват, че има например много различни характеристики на кварталите в София пък за тях важат едни и същи права за застрояване или за улиците и т.н.

Посоката в която Софияплан се движи се нарича Параметрично планиране, което означава да се взимат под внимание различните параметри на средата, за да може на тази база да се определят правилата за застрояване или нуждите за инвестиции в даден квартал и да се знае кои са приоритетните места за въздействие.

Амбицията ни е да създадем един план жив модел, който представлява града и прави постоянна симулация и на базата на това нещо се извеждат, както правилата за застрояване, така и необходимостта от инвестиции, било то частни или публични, заяви Георгиев.

Стратегически партньор на GATE институт е и Bosch.IO

“За нас e много голяма чест да работим по това партньорство, тъй като принципите и ценностите на такива проекти са заложени и в нашата ДНК. Постигането на ефективни екосистеми става чрез отвореното сътрудничество и споделянето на експертиза", заяви Калоян Василев, ръководител партньорски програми на Bosch.IO.

Компанията се занимава с изграждането на софтуер в сферата IoT (Интернета на нещата) с помощта на големите данни и изкуствения интелект.

Мисията на Bosch.IO е да помага на компаниите в частния и публичния сектор да оптимизират процесите и да взимат по-ефективни решения, заяви Василев.

В подразделението има експерти от всякакви области, които работят активно върху проекти от най-различни отрасли от дистанционното диагностициране на големи двигатели и машини и създаването на живи, дишащи сгради до следенето и навигирането на потока от хора в метрополитни градове, като София, обясни Василев, който представи част от технологиите, които използва компанията и които ще бъдат полезни при създаването на Цифровия двойник на София.