Ще поскъпват или ще поевтиняват жилищата след кризата?
За купувачите на жилища стават все по-важни качеството на имотите и условията на финансиране от страна на банките.
Въпреки кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, обаче потенциалът за растеж на имотния пазар остава сравнително висок.
Около тази теза се обединиха участниците в панела, касаещ жилищния сегмент, който беше част от годишната конференция Balrec, посветена на пазара на недвижими имоти.
"Делът на покупките в етап на строеж е 20-25% в големите градове, а издадените разрешителни за строеж 2020 спрямо 2019 г., като обем на жилищата, спадат с около 18%.
Строителите успяха да се адаптират към двата типа купувачи - тези, които разчитат основно на ипотечни кредити и тези, които могат да си позволят по-голяма първоначална вноска, срещу която очакват определена отстъпка от пазарната цена", коментира изпълнителният директор на Адрес недвижими имоти Гергана Тенекиджиева, цитирайки данни от проучване на компанията, проведено сред нейните клиенти.
По думите ѝ все по-често се срещат проекти с осигурено финансиране до самия край на строежа, което е много важно за купувачите.
Вторият важен въпрос е за баланса между сделките ново и старо строителство.
"75% от сделките са със старо строителство, тоест след акт 16 - готови, завършени сгради. При въвеждането на извънредното положение през пролетта се засили интересът на клиентите към крайградските имоти, но това се промени във времето.
Хората осъзнаха, че отивайки на село, няма да получат удобствата, които имат в града. Те се преориентираха към затворените комплекси и партерните апартаменти с двор, които също създават усещането за къща", коментира Тенекиджиева.
По думите ѝ повечето клиенти търсят имот за живеене, а не за инвестиция. За тях е важно дали жилището е готово, за да могат веднага да се нанесат.
В София за клиентите е важна и локацията от гледна точка на местоработата, така че да не се губи много време в пътувания. Инфраструктура, съседи, начин на поддържане на сградите също са сред важните въпроси за купувачите.
Тя коментира и бъдещето на панелните жилища.
"Действителността е, че около 10-15% от всички сделки в момента са с панелни жилища. Те са малко като дял от пазара, но за тях има много специфичен профил на клиента. 90-95% от тях се купуват за живеене.
Най-старите "панелки" в София са от 60-те години, жизненият цикъл на този тип жилища е около 60-70 години, но много от тях вече са санирани. Те остават атрактивни за една определена група купувачи, която обаче е сравнително малка", обясни изпълнителният директор на Адрес.
По думите ѝ банките вече не отпускат кредити за жилища в строеж преди акт 14 и не делят строителството на панелно и тухлено.
"Преди години за банката беше по-важен имотът, а сега много по-голямо внимание се обръща на профила на клиентите", каза още Тенекиджиева.
Около 20% от купувачите се интересуват от покупка на имот с инвестиционна цел.
"В исторически план това се оказва една от най-правилните инвестиции. В хоризонт от 20-30 години няма как да изгубиш при подобно вложение. То се е доказало и като едно от най-сигурните. Когато инвестирате в имот, не мислете на каква цена ще го продадете след време, а на каква цена го купувате в момента", посъветва Тенекиджиева.
Изпълнителният директор на ЕРА България Атнон Андонов цитира данните на Евростат, според които в България средната жилищна площ на човек е 25 квадратни метра при 48 кв. м средно за ЕС. Средният брой стаи на човек е 1.2 у нас при 1.6 средно за ЕС.
"Тези данни показват, че пазарът у нас има потенциал за растеж. Интересът към по-просторни и по-комфортни жилища обаче трябва да бъде подкрепен и от доходите. Спрямо 2010 г. доходите са се увеличили двойно спрямо средноевропейските - 25% през 2010 г. при 47% в момента.
Ако тази тенденция се запази, хората ще имат очаквания за по-качествени жилища", каза още Андонов.
Собствени жилища без ипотеки са 81% от всички, само Румъния е пред нас с 95%. Средно за ЕС този показател е на ниво от 45%. В Холандия, например, само 8% от гражданите могат да си позволят да притежават жилище, което на са купили с ипотека.
"И тук има голям потеницал за ръст на покупките на имоти с ипотека. Хората имат възможност да продадат старите си жилища, строени преди 20, 30 или 40 години, и да си купят дом от по-висок клас.
Кризата може да се окаже и позитивен фактор за по-луксозния имотен сегмент. По време на криза икономическата активност се забавя, фирмите изтеглят част от оборотния капитал и някои от тях го инвестират в имоти", каза още изпълнителният директор на ЕРА България Атнон Андонов.
По думите му кризата не се е отразила драстично върху условията за финансиране от страна на банките. Цените на кредитите все още се намират на историческо дъно при лихви от 2.5% до 2.7%.
"Инвеститорите все повече обръщат внимание на поддръжката, на инфраструктурата около имотите, на зелените площи, на допълнителните услуги, които получават. Това е правилният начин за изграждане на жилищни комплекси.
За инвеститорите е много по-важно в дългосрочен план клиентът да е щастлив, отколкото моментния марж на печалбата от даден проект. Това им носи устойчивост", коментира проектантът на Residential Park Lozen арх. Цветан Петров
"Пандемията ускори процеси, които вече бяха започнали. Българинът стана част от глобалното разбиране за баланс между личния и професионалния живот. По време на пандемията, когато хората се оказаха затворени вкъщи, тези от тях, които се определяха като "социални животни", преживяха много тежък удар.
Те осъзнаха колко важно е това "вкъщи" и че то трябва да носи синхрон и баланс с професионалния им живот. Тези нови разбирания доведоха и до съответното търсене на пазара", заяви Ралица Томова, управляващ партньор в Pipe System.
По думите ѝ ключовият фактор за завършването на този процес е инфраструктурата, а тя е работа на държавата и на общините. В определени сектори инфраструктурата изостава от начина на мислене и от тенденциите на пазара, смята Томова.
Към тази теза се присъедини и Иван Горанов, управляващ партньор в Smart Consultants, Hill Side.
"Пазарът показа една устойчивост и демонстрира, че добрите практики се оценяват от пазара. Оказа се обаче, че частните инвестиции изпреварват значително във времето изграждането на инфраструктура от страна на държавата и общините. Процесите, които се случват у нас, вече са протекли в развитите държави и ние можем да черпим от техния опит", заяви Горанов.
Анатолий Миндов, който е търговски директор в комплекс The Green Paradise, засегна темата за бъдещето на ваканционните имоти.
"В последно време визията на ваканционния имот се обединява с тази за "втория дом". Допреди пандемията тези имоти бяха разгелждани като жилища за ползване през лятото, но към днешна дата все повече хора ги разглеждат като място за живеене през цялата година.
Все повече хора имат възможност да изпълняват и работните си ангажименти от морето, съвместявайки "хоум офиса" с приятното изживяване край морския бряг. В малките населени места в този регион и безопасността от гледна точка на пандемията също е по-висока", заяви Миндов.
Според него пазарът на ваканционни жилища става все по-популярен не само като инвестиция, а и като място за живеене.