На фона на втората вълна на пандемията от COVID-19 и задаващата се нова карантина в много европейски държави, една от добрите новини тази есен идва от доста неочакван източник - банковите отчети.

Оказва се, че много от европейските трезори отчитат силни финансови резултати през третото тримесечие на годината, което изненада приятно техните акционери.

Някои от банките дори обмислят да възстановят изплащането на дивиденти, което беше "замразено" през март, пише The Economist.

По-рано тази седмица Швеция стана първата държава, която обяви, че може да възстанови изплащането на дивиденти от страна на банките, ако икономическите условия го позволяват.

По-добрите финансови резултати на трезорите се дължат на три основни фактора - ръст на приходите, намаляване на провизиите за лоши кредити и подобряване на показателите за капиталова адекватност.

Много от европейските банки се възползваха от волатилността на пазарите. Най-голямата френска банка BNP Paribas обяви нетна печалба за третото тримесечие от 1.9 милиарда евро след ръст от 36% в приходите от комисионни за търговия с дългови ценни книжа.

Вторият водещ трезор в страната - Crédit Agricole, регистрира увеличение на постъпленията с 27% по същото перо.

В ипотечния сегмент също има поводи за оптимизъм. Рекордно ниските лихви продължават да оказват натиск върху маржа на печалбата за банките, но в същото време им позволяват да отпускат повече нови заеми.

Освен това лихвите по кредитите намаляват по-слабо от цената, на която се финансират трезорите. Това помогна и на имотния пазар да се задържи "над водата".

Подобряването на финансовата картина в банковия сектор до голяма степен се дължи и на резкия спад в провизиите, заделени от банките за покриване на загубите от лоши и необслужвани кредити.

Тези провизии се базират на икономическите прогнози на банките, които се определят от различни фактори, като очаквания ръст или спад на БВП, на безработицата и др.

По всичко личи, че тези индикатори не са чак толкова лоши, колкото банковите мениджъри са очаквали през пролетта.

Холандската банка ABN Amro обяви нетна печалба за третото тримесечие в размер на 301 милиона евро, което беше три пъти повече от очакванията на анализаторите. Провизиите за лоши кредити на трезора възлизат на 270 милиона евро, или два пъти по-малко от предварителните прогнози.

Тази тенденция пък води до третия положителен фактор - подобряването на показателите за капиталова адекватност. В общи линии, банките показаха, че разполагат с доста устойчиви буфери, които да им помогнат да се справят с евентуалните икономически сътресения.

Естествено, не всичко в банковите отчети за третото тримесечие е оцветено "в розово". По-рано този месец френската Société Générale обяви, че ще съкрати 640 работни места в инвестиционното си поделение. Подобни намерения имат испанската Santander, холандската ING и още много от водещите трезори на Стария континент.

По данни на Bloomberg общият брой на съкращенията във финансовия сектор тази година ще достигне 75 000, което ще надвиши миналогодишните 80 000.

Повечето банкови мениджъри обаче са готови да зарадват акционерите си с новината за предстоящи дивиденти догодина. Това би оказало подкрепа на акциите им, които пострадаха през пролетта, след като Европейската централна банка и Английската централна банка отправиха препоръки за спиране на дивидентните плащания, за да се осигурят по-ефективни финансови буфери срещу кризата.

А именно дивидентите са едно от основните предимства на банковите акции пред останалите активи.

ЕЦБ се въздържа от нови стимули, но обеща такива през декемвриЕвропейската централна банка остави монетарната си политика без промяна на днешното си заседание

Регулаторите са изправени пред труден избор. От една страна, европейските банки успяха да преминат стрестестовете на ЕЦБ без кой знае какви проблеми, а това означава, че удължаването на забраната за дивиденти би изглеждало като ненужно строга мярка.

От друга страна, налагането на нови строги противоепидемични мерки в Европа означава, че най-тежките последствия от кризата няма да бъдат избегнати, а просто ще бъдат отложени за следващата година, когато нуждата от стимули ще бъде още по-голяма.

Оценките на ЕЦБ показват, че при сравнитено негативен, но все пак поносим сценарий, брутният вътрешен продукт на еврозоната ще се понижи с над 12% през 2020 г., след което ще нарасне с 3-4% през 2021 и 2022 г.

В резултат на това лошите кредити в банковите портфейли ще нараснат до 1.4 трилиона евро - доста над нивата, достигнати по време на финансовата криза от 2008-2009 г. и дълговата криза от 2012 г.

По тази причина, въпреки намеците на Швеция за евентуална отмяна на мораториума върху дивидентите, в повечето държави той вероятно ще бъде запазен за още известно време. Поне докато не станат ясни щетите от втората вълна на пандемията, което означава поне до края на първото тримесечие на 2021 г.

Другата опция би била изплащане на дивиденти под условие. Банките да имат тази възможност само ако реализитар печалба през 2020 г. Или, по примера на американския модел, да могат да изплащат дивидент, но до определен таван.

Така или иначе, имайки предвид несигурността за бъдещето на икономиката и на финансовите пазари, банковите шефове едва ли имат желание да бъдат прекалено щедри към своите акционери.