Меланезия се намира в южната част на Тихия океан.

Състои се от 2000 острова, които около 12 милиона души наричат ​​свой дом.

Всъщност, регионът е обитаван от хора от десетки хиляди години.

Името „Меланезия” идва от гръцки и буквално означава „черни острови”, обозначавайки тъмната кожа на местните жители.

По отношение на политическото разделение, регионът се поделя между шест независими държави и една колония:

  • Фиджи
  • Нова Каледония (френска колония)
  • Папуа-Нова Гвинея
  • Западна Папуа и Макулу (част от Индонезия)
  • Соломонови острови
  • Островите на пролива Торес (част от Австралия)
  • Вануату

    • 2000-те острова на Меланезия имат обща географска площ от около 1 милион квадратни километра. Растителността в региона се състои от залесени площи и джунгли.

    Меланезия има влажен тропически климат целогодишно. Времето е горещо и влажно между ноември и април, а по-хладно и сухо между май и октомври.

    Регионът е отделен от Полинезия на изток и от Микронезия на север от географска характеристика, известна като Андезитската линия, по пронежение на която се случват големи земетресения и активна вулканична активност.

    Човекът се появява в Меланезия преди 70 000 хиляди години, когато първите представители на вида стигат до днешните острови на пролива Торес. Смята се, че са мигрирали от индонезийския архипелаг.

    Хора се заселват в Нова Гвинея - най-големия остров на Меланезия, преди около 40 000 години, като идват от Югоизточна Азия. Именно те донясят в района една от най-ранните форми на земеделие.

    Последвалата миграционна вълна - този път от Тайван, носи морски умения, позволявайки на жителите на Меланезия да се придвижват в обширните води наоколо.

    Докато островите Малуку (сега част от Индонезия), архипелагът Бисмарк (острови на изток от Нова Гвинея, контролирани от Папуа Нова Гвинея) и Соломоновите острови са обитавани през последните 32 000 години, островите Нова Каледония, Фиджи и Вануату са заселени по-късно - между 1500 и 1000 г. пр.н.е.

    Първите европейци пристигат през 17 век, а колонизацията започва в края на 18 век. Към края на 1800 г. цяла Меланезия е контролирана от европейските сили. Народите в региона започват да търсят независимост от европейските си колонизатори след Втората световна война.

    Островите Малуку и западната част на Нова Гвинея, в крайна сметка, стават част от новата, независима държава Индонезия. Фиджи придобива независимост през 1970 г., Папуа Нова Гвинея през 1975 г., Соломоновите острови през 1978 г., а Вануату - през 1980 г.

    Обитателите на пролива Торес стават пълноправни австралийски граждани през 1967 г., докато Нова Каледония остава под френско управление, въпреки че придобива по-голяма автономия през годините. На референдум, състоял се през 2020 г., жителите на територията категорично отхвърлиха раздяла с Франция.

    Най-безопасните страни в света в случай на апокалипсисУчените определиха най-безопасните страни в света в случай на апокалипсис

    Способността на меланезийците да се ориентират в необятните води, които ги заобикалят, обяснява техния афинитет към рибата и другите морски дарове в традиционната им диета. И до днес риболовът остава в центъра на икономическия живот в голяма част от региона.

    Традиционната меланезийска диета се състои още от кореноплодни растения, листни зеленчуци, кокосови орехи и плодове. Ефектите от глобализацията обаче карат меланезийците да променят начина си на хранене, като в менюто им вече има повече червено месо и преработени храни.

    Когато европейците пристигат в Меланезия, те откриват, че хората от региона носят много малко дрехи, разказва World Atlas. Тялото винаги е представлявало един вид художествено платно за местните.

    Мнозина се украсяват с татуировки, рисуват лицата и телата си, носят различни шапки или перуки и обличат уникални костюми.

    Културата в Меланезия обаче се повлиява от колониалното управление и затова модерни западни стилове днес могат бъдат открити в много части на региона

    Днешна Меланезия е значително по-различна от тази, съществувала преди пристигането на западняците. Целият регион вече е достъпен чрез модерни транспортни мрежи.

    Урбанизацията се увеличава, а преобладаващата религия в в момента е християнството. Икономиката също се променя под влиянието на Запада. Мултинационалните корпорации и масовата индустрия си проправят път и тук.

    Както в много други страни по света обаче, икономическите интереси се сблъскват с интересите на местните общности, които искат да запазят своя начин на живот и своята среда.