Преместването на милиони хора от офисите в собствените им холове, спални и дори кухни през 2020 г., предизвикано от пандемията от COVID-19, изглежда безпрецедентно от историческа гледна точка.

Много специалисти са на мнение, че тази огромна промяна нямаше да е възможна без помощта на електронните платформи, като Zoom и Slack.

Но всъщност, хоум офисът съвсем не е толкова иновативна идея. Оказва се, че още в зората на капитализма във Великобритания основните работни дейности не са се случвали във фабриките и големите стопанства, а в домовете на хората, пише The Economist.

Повечето стоки от онова време - от дрехите и обувките до кибритените кутии, са се произвеждали в домашни условия. Когато икономистът Адам Смит пише "Богатството на нациите" през 1776 г., е било напълно нормално човек да работи от вкъщи.

Той описва разделението на труда в малък колектив за производство на карфици. Този процес обаче едва ли се случва в някоя голяма фарбика, а по-скоро в рамките на тесен семеен или съседски колектив, който по всяка вероятност е бил разположен в дома на някой от собствениците.

Трудно е да се изчисли какъв дял от работния процес се е извършвал в домашни условия. Дори във Великобритания, където събирането на подробна икономическа статистика започва по-рано, в сравнение с останалите страни, информацията за работната сила е твърде оскъдна чак до средата на 19-и век.

Но "улики" за този аспект от човешкия живот могат да бъдат открити в различни източници. Включително и в значението на самата дума "къща". Днес тя се възприема основно като място за живеене, свързано с личния живот. Но допреди век и половина смисълът на това понятие е бил доста по-общ.

Архитектурата също хвърля светлина върху някои от "тъмните" икономически петна в човешката история. Във Великобритания много от къщите, строени през 18-и век, имат необичайно големи прозорци. Една от причините за това е, че тъкачите, които са работели в тях, са имали нужда от достатъчно светлина.

Около 1900 година френската администрация започва да събира данни от работниците не само за тяхната професия, но и за мястото, където я практикуват. Оказва се, че около една трета от французите в началото на 20-и век работят от вкъщи.

По същото време в Дания делът на хората, заети в това, което днес наричаме хоум офис, е около 10% и то в пика на индустриализацията.

Логиката подсказва, че в предходните десетилетия този дял е бил още по-висок. Според някои изчисления в Съединените щати в началото на 19-и век делът на хората, работещи от вкъщи, е бил над 40%.

Предполага се, че масовото преместване от домевете във фабриките и административните сгради се случва чак в началото на 20-и век, в навечерието на Първата световна война.

За възникването на "домашните фабрики" в зората на капитализма има няколко причини, пише още изданието. Разширяването на глобалната търговия и повишаването на личните доходи водят до увеличаване на търсенето на различни фабрични стоки - от прежди до часовници.

Но технологиите, съществуващи по онова време (края на 17-и век), позволявали само производство в сравнително малки мащаби.

Завръщането в офиса - какво очакват работодатели и служители? Група учени от университета в Харвард публикуваха наблюденията си върху поведението на американците по време на кризата

Първите големи тъкачни станове, които на практика дават начолото на Индустриалната революция, се появават чак през 60-те години на 18-и век.

Дотогава нормалният процес на производство е включвал няколко етапа - работниците са събирали суровините и материалите от големите складове, носели са ги у дома, занимавали са се с преработката им в продължение на няколко дни, след което са доставяли готовата продукция и са получавали заплащането си.

Работниците, всъщност, са били независими търговски субекти. Плащало им се е за свършена работа, а не за отработено време и не са имали никаква гаранция за това, че ще получат парите си навреме и в пълен размер.

Писмените свидетелства за тяхното ежедневие са сравнително малко, за което също има обяснение. Огромната част от работата, всъщност, се е вършела от жени, по онова време те не са били склонни или въобще не са имали възможност да пишат мемоари или да поддържат подробна отчетност за своята дейност.

В крайна сметка, върху плещите им е падала не само производствената, но и домакинската работа.

Може би това е и причината, поради която целият този процес остава "невидим" за историците за толкова дълъг период от време, пише The Economist. Повечето от тях обаче са на мнение, че работниците са били безмилостно експлоатирани от собствениците на суровините и на машините, използвани в произвоството.

Работният ден е бил много по-дълъг от считаните за стандартни в днешно време 8 часа.

Тъкачите от селските райони често са получавали оферти от типа "взимаш колкото ти предлагам или нищо".

От края на 18-и век започват да се появяват фабриките - места, предназначени единствено за производство и откъснати от домашната среда. Производителността на труда там се оказва много по-висока и едва ли е изненада, че те бързо изместват хоум офиса като основно работно пространство.

Но в същото време те дават и нови инструменти за въздействие в ръцете на работниците. Събрани на едно място, за тях става много по-лесно да се организират в профсъюзи и да настояват за по-високо заплащане и по-добри условия на труд.

Статистиката във Великобритания от 50-те години на 19-и век показва, че служителите във фабриките получавали с около 10-20% повече от тези, работещи от вкъщи.

Само 7% от служителите искат да се върнат на работа в офиса8 от 10 души предпочитат да работят от вкъщи поне веднъж седмично и след кризата

Но въпреки това много хора отказвали да напуснат домашните си офиси. Една от най-популярните социални групи от този спектър били лудитите - дребни британски производители на текстил от 19-и век, които демонстративно разрушавали големите тъкачни машини, заради това, че отнемали препитанието им.

Собствениците на фабриките трябвало да предложат по-високо заплащане, за да убедят работниците да дойдат при тях, вместо да работят от вкъщи. А това означава, че за много от хората работата в домашни условия имала редица преимущества.

Едно от тях е чисто икономическо. Работещите от вкъщи вероятно получавали по-малко за произвежданите от тях продукти, но в същото време имали възможност да изкарват пари от странични занимания. Включително и чрез "заделяне" на част от предоставения им суров материал за лични нужди.

Един от примерите е вълната, използвана за производство на прежди. Работниците получавали определено количество от нея и били длъжни да предоставят прежда със същото тегло. Вълната обаче била преминавала през обработка на пáра, преди да бъде изтъкана, което увеличавало нейното тегло. Така част от нея си оставала в ръцете на тъкачите.

Работата от вкъщи давала възможност на домакинството да се занимава със селскостопанска дейност в личните си имоти. Това било важна част от осигуряването на прехраната по онова време, в което не е било възможно да си купиш всичко "от магазина".

Не на подледно място, хоум офисът давал възможност за много по-добър контрол върху разпределянето на времето в личния живот - преимушество, което и в днешно време излиза на преден план за много хора.

Това е в рязък констраст в фабриките, където всяка минута от времето на работниците е строго разграфена и контролирана.

В особена степен това е важало за жените, върху които е падала основната част от домакинската работа. Някои от тях прибягвали до крайни средства, за да могат да свършат всичко, с което били натоварени. Включително и да дават на децата си смес от захарен сироп и успокоителни, за да ги накарат да заспят за известно време.

През 1920 г. германският социолог Макс Вебер пише, че откъсването на работното място от дома ще има огромни и дългосрочни последствия. Фабриката осигурява много по-висока ефективност, но в същото време отнема възможността на работниците да се разпореждат с голяма част от личния си живот.

Обратният процес, който беше ускорен от пандемията през 2020 година, може също да окаже дългосрочно въздейстиве върху начина, по който човечеството възприема работната среда.