Economist Intelligence Group (EIU) - анализаторското звено на The Economist Group, публикува своите очаквания за това какво ще се случи в три ключови икономики в Европа през настоящата година.

Ето какво прогнозират анализаторите от EIU за Германия, Италия и Турция през 2021 г:

Германия през 2021: всички погледи са насочени към изборите през септември

Ангела Меркел няма да напусне поста си на канцлер, който заема от 16 години, преди федералните избори през септември тази година, но политическите промени в Германия вече са в ход.

Пандемията от коронавирус в страната наложи бърза промяна на курса по отношение на фискалната политика, като страната емитира дълг за първи път от 2013 г. и отчете най-големия скок в държавната помощ в Европа. Политическите промени ще продължат и през 2021 г., но всички погледи ще са насочени към изборите през септември и към възможността от историческа коалиция между Християндемократическата партия и Зелените.

Голям политически преход с минимални последствия

Социологическите проучвания сочат, че Христояндемократическата партия и Зелените може да спечелят достатъчно места за мнозинство в парламента, формирайки коалиция, която ще запази статуквото, но ще набляга повече на зелените проекти.

Решението на правителството тази година да подкрепи електромобилите, но не и автомобилния сектор като цяло, въпреки огромното лоби на индустрията и факта, че тя допринася с около 830 000 работни места, е индикация за посоката на политиката.

Значителни политически промени са в ход

Въпреки репутацията на Германия на стабилна държава и предпазливото поведение на канцлера Ангела Меркел, в последните години в страната имаше драматични политически промени.

Сред тях беше решението за постепенния отказ от ядрената енергия след трагедията във Фукушима; приемането на над 1 милиона души, търсещи убежище, по време на бежанската криза; и обратен завой по отношение на фискалната политика —както на местно ниво чрез отказа от таргета за балансиран бюджет и на европейски ниво с подкрепата на емитирането на общ европейски дълг за финансирането на Европейския фонд за възстановяване.

От EIU очакват най-важните политически решения през 2021 г. да са свързани с настоящи тенденции, като нарастващ фокус върху промишлената политика, отколкото да произтичат от нова политическа визия за Германия.

Външни работи: по-обърната навътре Германия?

Меркел играеше водеща роля в Европа и на глобалната сцена, което отразяваше размера на германската икономика (най-голямата в ЕС) и дълголетието й на поста канцлер (тя е работила с петима британски и седмина италианки премиери от 2004 г.).

Наследникът й ще бъде неопитен и няма да има същото международно влияние. Нещо повече, подготовката за изборите и преговорите за коалиция означават, че Германия ще бъде по-концентрирана върху вътрешните си работи през 2021 г. Въпреки това тя ще запази влиянието си в Европа, а френско-германските отношения ще се задълбочават след подписването на споразумението за Възстановителния фонд на ЕС.

Италия през 2021 г: битката за контрол на дясното

Миналата година Италия отчете най-голямата си рецесия от Втората световна война, като публичният дълг достигна около 160% от БВП. Финансовите пазари обаче ще продължат да подкрепят италианските държавни облигации през 2021 г.

Комбинацията от безпрецедентни изкупувания на активи от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), постъпленията от Фонда за възстановяване на ЕС и подобрената финансова стабилност от началото на COVID кризата ще успокоят инвеститорите. Освен това има и няколко ключови тенденции, на които, според EIU, не се обръща много внимание, но се очаква да се появят през 2021 г.

Битката между Салвини и Мелони ще оформи италианското дясно и ще определи вероятния следващ премиер на страната

Подкрепата на евроскептичната партия „Лига“, оглавявана от Матео Салвини, достигна рекордно високо ниво по време на изборите за Европейски парламент през май 2019 г., когато партията спечели 33% от гласовете.

„Лига“ все още е най-популярната партия в Италия с около 24% подкрепа, но изгуби значителни позиции след падането на правителството през август 2019. Основният печеливш е крайнодясната „Братя на Италия“, оглавявана от Джорджия Мелони, която утрои подкрепата си до 16% през октомври 2020 г. и вече е третата най-голяма партия в страната.

2021 г ще разкрие дали спорът между двете партии, които имат сходна програма и се борят за един и същи електорат, ще се води с крайни средства или в центъра.

Държавен дълг: понижение на рейтинга на Италия би могло да доведе до голяма разпродажба на държавни облигации

Рейтингът на Италия при две от трите основни рейтингови агенции (Fitch и Moody’s) е най-ниският инвестиционен и има опасност той да бъде понижен до junk тази година. Това вероятно ще доведе до големи разпродажби на италиански облигации.

Световната банка: Изправени сме пред едно загубено десетилетиеСред приоритетите на политиците тази година трябва да бъдат ограничаването на разпространението на коронавируса и осигуряването на масов достъп до ваксините, смятат експертите на Световната банка

Позицията на Италия спрямо Китай се втвърдява

През април 2019 г. Италия стана първата голяма икономика, която се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“. Разпространението на COVID-19 от Китай, погазването на гражданските свободи в Хонконг и притесненията около пазарния достъп за европейски инвестиции доведоха до втвърдяване на нагласите в Западна Европа, в това число и в Италия, спрямо Китай през 2020 г.

Турция през 2021 г: В краткосрочна план има опасност от евентуална криза в платежния баланс

Турция избегна сериозна рецесия през 2020 г. Силното представяне се дължи основно на най-големия бум в кредитирането от десетилетие, улеснен от държавните банки и зависимата от президента Реджеп Ердгоган централна банка на Турция.

Това обаче доведе до големи външни дисбаланси и постави под огромен натиск турската лира, което пък увеличи рисковете за финансовата стабилност.

Правителството даде индикации за завръщането на политиката към нормалното

Нетрадиционната икономическа политика на правителството поддържа висока инфлация посредством обезценяването на лирата и търсенето при кредитирането. В началото на ноември обаче Ердоган промени курса и замени управителя на централната банка с бившия финансов министър Наджи Агбал.

Финансовият министър, който е и зет на Ердоган, също беше сменен. Назначаването на Агбал и придружаващото го увеличение с 475 базисни пункта на лихвените нива през ноември 2020 г. изведе реалните лихви на положителна територия и подкрепи лирата.

От EIU очакват Агбал да запази тези свои нагласи и да вдигне лихвите с още 250 базисни пункта през първото тримесечие на 2021 г. Ердоган обеща, че централната банка ще донесе ценова стабилност и ще предпише “горчиво лекарство” на икономиката.

От EIU смятат, че този обратен завой в реториката на президента е първата стъпка към политическата нормалност и прозрачността в опита за избягване на твърдо приземяване на икономиката през 2021 г.

Очаквайте строга фискалната, кредитната и паричната политика през 2021 г.

От EIU прогнозират, че с цел намаляване на икономическите дисбаланси през 2021 г., властите ще поддържат строга фискална, кредитна и парична политика през първото полугодие, но с постепенното възстановяване на местната и световната икономика те очакват ръст от 3.7% на БВП на Турция за годината.

Риск от криза по платежния баланс през 2021 г.

Рискът за финансовата стабилност на Турция е голям, а изходът ще зависи от инвеститорското доверие и продължаването на политиката. Турция има 183 млрд. долара външни задължения през 2021 г. и ограничено количество резерви в чуждестранна валута.

След изваждането на суаповите споразумение с местни финансови институции, нетните резерви на централната банка са отрицателни. Възстановяването на резервите и на инвеститорското доверие ще отнеме време и парични и фискални ограничения.

Турция има нужда от реформи и ако правителството се върне към предпочитаната си политика на неустойчив ръст на кредитирането, има риск от потенциална криза в платежния баланс през настоящата година.