На 26 парил 1986 г. 10-годишният Макс Левчин и неговото семейство живеели в Киев, Украйна, на около 135 км от ядрената електроцентрала в Чернобил.

Докато управляващите в Съветския съюз се опитвали да прикрият мащабите на тежката промишлена авария, майката на Левчин, която била физик, разбрала за риска от радиацията и незабавно изпратила Макс и неговия брат при баба им в Крим на стотици километри от там.

Пет години по-късно семейството пристигнало в Чикаго като еврейски бегълци със само 700 долара у тях - рублата се сринала, а правителството ограничавало сумите пари, които хората можели да изнасят от страната.

“Част от преживяванията ми около идването в САЩ от социалистическа държава са свързани с това, че просто не бях подготвен за много от нещата, които имаше тук - и добри, и лоши,” казва Левчин пред Forbes.

“Сдобих се с първата си кредитна карта няколко години, след като дойдох в Америка и набързо унищожих кредита си, защото нямах представа как да използвам този мощен инструмент.” Левчин разговаря с Forbes на 13 януари - денят, в който Affirm Holdings - финтек компания, работеща на принципа „купи сега, плати по-късно“, чийто съосновател и главен изпълнителен директор е той, излезе на борсата.

Акциите й поскъпнаха двойно в същия ден до 96 долара, което й даде пазарна капитализация от 24 млрд. долара. Неговият дял пък вече струваше 2.5 млрд. долара.

Левчин е математически гений с мотивацията на емигрант, който основава PayPal, когато е на 23 г. Някои от другите му бизнес начинания включват Yelp, на която беше председател до 2015 г.; Slide, която продава на Google за 182 млн. долара през 2010 г.; и Glow - приложение за проследяване на овулацията. Той също така е вманиачен по фитнеса и колеоезденето, заради което Men’s Fitness пуска статия за него през 2014 г.

Въпреки всичките си успехи, Левчин става милиардер едва на 45-годишна възраст. Другите съоснователи на PayPal отдавна са в клуба на хората с 10-цифрено състояние. Състоянието на Илон Мъск, Питър Тийл и Рийд Хофман се оценява общо на около 190 млрд. долара днес.

Сега Левчин най-накрая също успява, благодарение на възхода на онлайн търговията по време на пандемията и на негово прозрение отпреди близо 10 години. Изхождайки от собствените си злополуки с ползването на кредит, Левчин заключава, че традиционната за онова време логика, а именно, че белязаните от Голямата рецесия и натоварени със студентски кредити милениали са алергични към кредитни карти и потребителски кредити, не е правилна.

Не дългът или високите лихви създават тяхната нагласа срещу кредитните карти. Те просто мразели определени аспекти на кредитните карти, като такси за късно погасяване, големите банки (помните ли Окупирай Уолстрийт?) и факта, че е измамно лесно да се натрупат прекалено много задължения, особено от хора, които не разбират как се начисляват лихвите по кредитните карти.

Лихвите на Affirm също не са ниски, като варират от 0% до 30% годишно, в зависимост от кредитоспособността на кредитополучателя и дали търговецът финансира безлихвени плащания. Affirm обаче никога не начислява такси за просрочено плащане и показва на купувачите предварително общата лихва, която ще платят за конкретна покупка, като фиксираните плащания обикновено са от три до 12 месеца, а за по-големи покупки до 4 години.

Потребителите могат незабавно да финансират скъп артикул, докато погасяват напълно дължимото по кредитната си карта всеки месец. За сравнение, след като притежател на стандартна револвираща карта натрупа задължения по нея, всяка нова покупка обикновено се облага с лихва. (Около 40% от кредитополучателите в САЩ, например, имат непогасени задължения по кредитните си карти.)

Разсроченото плащане се оказва толкова привлекателно за по-младите купувачи, че луксозни марки, като Peloton, Mirror и West Elm, вече субсидират безлихвени заеми за плащане на продукти на вноски през Affirm.

Комисионите, които търговци на дребно плащат, съставляват половината от 596-те млн. долара приходи на Affirm за 12-те месеца до септември. Компанията все още не може да излезе на печалба, като обяви 97 млн. долара загуба за същия период.

Купи сега, плати после: Историята на най-младия австралийски милиардерНик Молнар е една от съвременните бизнес икони в Австралия

Засега инвеститорите купуват растежа, а „купи сега, плати по-късно“ ще бъде най-бързо растящият метод за плащане в електронната търговия до 2025 г, прогнозират от Worldpay. Affirm и нейните конкуренти - шведската Klarna и австралийската Afterpay, са финансирали трансакции за над 10 млрд. долара в САЩ през 2020 г., в сравнение с около 100 млн. долара преди пет години.

Междувременно, неплатените задължения по кредитните карти в САЩ намаляват, а плащаните такси по тях все още отчитат спад, в сравнение с нивата отпреди COVID-19. Всяка от компаниите, които използват метода „купи сега, плати по-късно“, си е представяла бизнеса малко по-различно.

Например, Afterpay не прави кредитни проверки на клиентите и не налага лихва, но получава 14% от приходите си от такси за просрочени плащания, които отвращават Левчин.

Той основава няколко провалили се стартъп компании, докато учи компютърни науки в Университета на Илинойс и след това, преди да се запъти към Силициевата долина, където привлича интереса на Питър Тийл с уменията си в криптирането.

В PayPal той създава сигурен начин за прехвърлене на пари от едно устройство на друго, а след това помага с проектирането на важна система за засичане на измамници. Левчин е главен технически директор на PayPal, когато компанията става публична през 2002 г.

Когато eBay придобива PayPal за 1.5 млрд долара няколко месеца по-късно, Левчин получава 33 млн. долара срещу своя дял от 2.2%. Той заработва сходна сума и от Slide, която Google закри през 2011 г. - година, след като я закупи.

През 2012 г. Левчин обсъждал идеи за стартъп компании с приятели, когато Алекс Рампъл, тогава главен изпълнителен директор на компанията за разплащания TrialPay, предлага услуга, която улеснява финансирането на онлайн покупки, като оценява риска въз основа на Facebook профили.

Рампъл, Левчин, съоснователят на Palantir Нейтън Гетингс и предприемачът Джеф Кадиц стават съоснователи на Affirm и започват да работят по алгоритми за кредитиране.

Когато екипът решава през 2014 г. да предлага собствени заеми, а в крайна сметка и банкови продукти, Левчин става главен изпълнителен директор. “Ако искаш да изградиш банка, трябва да можеш да набираш много пари, а Макс е предприемач звезда,” казва Кадиц. До средата на 2015 г. Affirm набира 325 млн. долара от инвеститорите, сред които Тийл и Lightspeed Venture Partners.

Ръстът на компанията преди COVID-19 е неравномерен, като Affirm подписва договори с няколко големи нови търговци. Компанията предоставя заеми за 2 млрд. долара през 2018 г., но продължава да губи пари. До 2019 г. Affirm вече е набрала 1.1 млрд. долара, а оценката й е 2.9 млрд. долара, според PitchBook.

Пандемията донесе на компанията обемите на търговия, но все още не и печалбите. В периода ноември 2019 – юли 2020 г. кредитополучатрелите на Affirm в САЩ нарастват близо двойно до 5.6 милиона.

Отпуснатите заеми в 12-те месеца до 30 септрмври достигат 5.3 млрд. долара, като голям дял тук има Peloton. Компанията за домашно фитнес оборудване отчита близо троен ръст на продажбите на годишна база през лятото. През третото тримесечие Peloton е генерирала 30% от приходите на Affirm.

За Affirm няма да е лесно да оправдае своята пазарна оценка от 26 млрд. долара. За да продължи растежа, Левчин предприе мащабни и скъпи ходове. През юли компанията сключи сделка, с която стана ексклузивния партньор за покупки на разсрочено плащане за щатските търговци през платформата Shopify.

В замяна Affirm предостави на Shopify варанти за 5% от своите акции, които сега струват 2 млрд. долара. През декември Affirm купи канадската компания PayBright за 264 млн. долара.

Междувременно, конкуренцията може да постави под натиск таксите, които Affirm генерира от търговците, които в момента са по-високи, в сравнение с тези на Afterpay и Klarna. Компаниите за кредитни карти също не отстъпват.

JPMorgan Chase, Citi и други започнаха да приканват клиентите да конвертират големи покупки в заеми на отделни вноски, което на практика позволява тези артикули да бъдат финансирани без другите разходи по картите да бъдат облагани с лихва. Друг проблем за Affirm може да бъде промяна на кредитния пазар и покачване на лихвите.

В крайна сметка, подобно на други финтек компании, които започнаха с фокус върху определен сегмент, Affirm се цели да извлече печалби от продажбата на повече финансови услуги на лоялните си клиенти.

През юни компанията започна да предлага спестовна сметка с висока лихва, без минимална сума и без такси. Какво следва, след като компанията разполага с 1.2 млрд. долара от IPO-то си? Това може просто да е една по-различна кредитна карта, която се харесва и на милиениалите.