Университетският преподавател, който използва хероин
Карл Харт казва, че опитал хероин за първи път преди шест или седем години.
Тогава той вече бил преподавател в Колумбийския университет и на възраст "доста на 40 г.," пише той в книгата си "Употреба на наркотици за възрастни."
След като взел онази "къса, тънка линия" заедно с приятел, той твърди, че изпитал "едно леко успокоение, без стрес."
След това двамата си поговорили, посмели се, след което "сложили край на вечерта и той се прибрал у дома."
Преди това Харт, който е преподавател по психология и експерт по неврология, вече се занимавал (законно) от повече от 25 години с наркотици, в това число марихуана, кокаин и хероин. Той изучавал употребяващи наркотици и търсел отговорите на въпросите за това какви опасности крият наркотиците за психическото и физическото здраве.
През повечето време Харт имал за цел да докаже едно нещо – наркотиците са вредни. Сега той просто иска хората да могат да ги употребяват законно.
"Употребата ми на хероин е с развлекателна цел, както и употребата ми на алкохол," пише Харт в своята книга. "Подобно на почивките, секса и изкуството, хероинът е един от инструментите, които използвам, за да поддържам баланса между работата и личния си живот."
"Идеята, че хората няма да използват наркотици е глупава и детска," казва той пред Insider. "Точно за това е моята книга: за това да бъдем възрастни."
Други експерти по наркотиците обаче казват, че крайната цел на професора за повсеместна легализация не е идиличното решение, което той предлага, въпреки че са съгласни, че декриминализацията, за която призовава той, е отчайващо необходима.
Хероинът е силно ефективен като болкоуспокояващо, но дългосрочната употреба може да предизвика толерантност и физическа зависимост. Употребата на хероин може също така да доведе до проблеми с дишането и смърт.
В САЩ в близо една трета от всички смъртни случаи, свързани с опиоидни вещества, е замесен хероинът. През 2018 г. 15 000 души са починали след свръхдоза хероин.
Хероинът е част от група болкоуспокояващи наркотични вещества, наречени опиоиди, докато метамфетаминът е синтетично химично вещество.
Проучванията на Харт показват, че наркотик, като метафетамина, осигурява известни краткосрочни познавателни ползи, в това число по-добро визуално-пространствено възприятие, по-продължително задържане на вниманието и по-бързи реакции. Познавателните ползи от този стимулант са известни отдавна.
Пилотите през Втората световна война приемали метамфетамин, за да могат да летят по цял ден. Днес метамфетаминът е одобрен от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ като лекарство срещу дефицит на внимание, хиперактивност и наднормено тегло, тъй като по химически състав той е почти сходен с лекарството Adderall (амфетамин).
Харт твърди, че неговото семейство подкрепя употребата му на хероин с развлекателни цели и че той продължава да изпълнява задълженията си на учен, съпруг, баща и данъкоплатец, като в книгата си дори пише, че е "по-добре" заради употребата си на наркотици.
Използването на метамфетамин или хероин ежедневно обаче е съвсем друг въпрос. Постоянната и сериозна употреба на наркотици прави хората уязвими към пристрастяване, макар че тази уязвимост варира.
Харт не споделя мнението на други експерти за това дали наркотиците могат да променят мозъка.
Пристрастеността към наркотиците често е описвана от учени като мозъчно разстройство.
Харт обаче твърди, че повечето проучвания на употребяващи наркотици показват, че познавателните им способности и функции са в нормалните нива.
Харт знае какво е да преминеш през абстинентна криза и твърди, че тя го прави недееспособен.
В книгата си той документира част от преживяното, което определя като лека абстинентна криза, каквато е преживявал повече от веднъж, след като е използвал наркотика "не повече от 10 поредни дни."
Той оприличава най-честите симптоми на нещо като грип - втрисане, хрема, гадене, повръщане и диария, като всичките започват между 12 и 16 часа след приемането на последната доза. Симптомите продължавали с часове и били толкова изострени, че той не можел дори да спи.
Учени твърдят, че този болезнен период на абстинентна криза може да бъде един от "най-силните фактори" за зависимостта към опиоидни вещества и пристрастеността. Хората, които се пристрастяват към наркотици, могат също така да развият толерантност към субстанциите, които използват и да имат нужда от все по-големи количества, за да се чувстват добре.
„Приемете факта, че хората ще употребяват наркотици“
Харт е убеден, че САЩ трябва да регулира и лицензира наркотиците с развлекателна цел, след което да научи хората как да ги употребяват безопасно.
Първото нещо, което Харт иска, е президентът Джо Байдън да декриминализира притежанието на наркотици, което е първоначалната стъпка към по-отворена, законна употреба на наркотици от всякакъв вид.
В САЩ повечето смъртни случаи, свързани със свръхдоза от опиоидно вещество, включват улични наркотици, като незаконно произвеждани фентанили. Много хора също така приемат антихистамини, което може да бъде смъртоносно при смесване с опиоиди.
Харт смята, че много от над 60-те хиляди смъртни случаи вследствие на свръхдоза в САЩ всяка година могат да бъдат елиминирани с по-добро образование и с по-чисти наркотици. Той си представя система, в която хората могат да дават проби от своите наркотици и да научават какво съдържат, което пък намалява риска от използването им.
Някои експерти обаче твърдят, че неговите възгледи игнорират някои неудобни истини — че достъпът до наркотици често води до повече свръхдози, повече посещения на спешните отделения и повече потребление.
Кийт Хъмфрис, преподавател по психиатрия в Станфордския университет, който е бил съветник на двама американски президенти, казва пред Insider, че възгледите на Харт относно регулацията на наркотиците пренебрегват ролята на парите в политиката.
"Наивното в този случай е, че на практика казваме, че можем да се доверим на мултимилиарди корпорации да действат правилно," казва Хъмфрис. "Това е пътят, по който поехме с алкохола, тютюна и опоиодите. И бих казал, че не можем да направим това."
Харт не използва хероин всеки ден, нито пък копнее за него. Това обаче е предпочитаният от него наркотик.
На въпрос как легализацията на наркотиците може да бъде безопасна, той казва: "Регулаторните органи трябва да свършат проклетата си работа."