Шотландецът, който беше нает да убие Пабло Ескобар
През 1989 г. екип от британски наемници, оглавяван от шотландеца Питър Макалийс, заминава за криминалната империя на най-опасния човек в света със задачата да го убие.
Пабло Ескобар оглавява наркокрартела Меделин в Колумбия и е един от най-богатите престъпници в историята.
Той е най-големият производител и дистрибутор на кокаин в света, контролирайки около 80% от световната търговия по онова време.
Бившият войник от британските спецчасти Макалийс е нает от конкурентен колумбийски картел да отстрани Ескобар.
Нов документален филм на име "Да убиеш Ескобар" разказва историята на в крайна сметка неуспешната мисия и на човека зад нея.
Режисьорът Дейвид Уитни казва, че Макалийс, който е роден в Глазгоу през 1942 г., бил "сложна личност", в която имало много "вътрешна борба". Той израства в близост до затвора Барлини, където баща му излежава присъда.
Във филма Макалийс, който сега е на 78 г., казва: "Бях обучен да убивам в армията, но инстинктът ми за битка беше от Глазгоу."
Макалийс казва, че напуска дома си и се присъединява към армията на 17 г., за да намери начин да канализира своята агресия. Той се записва в парашутната бригада и става член на елитния 22-ри полк от SAS.
Бил е на мисии в Борнео, където е водил бой в джунглата, преди да напусне армията през 1969 г. - решение, което описва като най-лошото нещо, което някога е правил.
След това Макалийс сменя работа след работа, чувства се изгубен, а агресията му се влошава дотолкова, че е изпратен в затвора за побой над негова приятелка.
При излизането си от затвора той търси начин да се завърне към армейските си дни и се бие като "наемник" в гражданската война на Ангола, а по-късно и в Родезия (сега Зимбабве) и в Южна Африка, пише BBC.
Макалийс се запознава с Дейв Томкинс в Ангола през 1976 г. Томкинс не бил просто войник, а знаел и как да сключва сделки, и да доставя оръжие. Двамата се сприятеляват и точно Томкинс е човекът, който му предлага мисията за убийството на Ескобар.
Атаката е координиранa от Хорхе Салседо - част от конкурентния наркокартел Кали, а той искал Томкинс да наеме екип, който да я осъществи. Макалийс е първият човек, към когото той се обръща.
"Не се свързват с вас, за да убиете Пабло Ескбар, освен ако нямате опит в такива неща," казва Макалийс.
"Нямах никакви угризения за това, че трябва да го убия," казва той. "Никога не съм гледал на това като на убийство, а като на мишена."
От картела Кали били убедени, че Ескобар може да бъде убит, когато е в луксозното си имение Хасиенда Наполес.
В огромното ранчо имало зоологическа градина с най-различни екзотични животни, колекция от стари и луксозни автомобили, частно летище и арена за борба с бикове.
Макалийс прелетява над ранчото, за да разузнае и също се съгласява, че Ескобар може да бъде убит.
Томкинс събира екип от 12 наемници - хора, с които бил работил или му били препоръчани.
Те получават съдействие от Хорхе Салседо на митницата, а картелът Кали финансира престоя им. Всеки от тях получавал по 5 000 долара на месец плюс разходите, докато Томкинс заработвал по 1 000 паунда на ден.
Авторите на филма имат достъп до видеа, заснети от Томкинс, включително и такива, в които наемниците си играят с пачки с пари.
Първоначално те остават в град Кали, но за да не привличат внимание, се местят в ранчо в провинцията, където им е осигурено огромно количество оръжия.
"Беше като Коледа. Всичко, от което имахме нужда, от гледна точка на оръжията, беше осигурено", казва Макалийс.
Наемниците се подготвяли сериозно за мисията, но единствено Томкинс и Макалийс знаели кой е мишената.
Преди другите да бъдат уведомени, един от екипа отпада и получава позволение да се прибере вкъщи. Той разказва историята си пред медиите, но не издава имена или подробности около операцията.
С наближаването на атаката мъжете преместват подготовката си в джунглата, където се упражняват с оръжия и бомби, без да бъдат чути.
Планът за нападение включвал нахлуване в Хасиенда Наполес с два хеликоптера, като наемниците избиват множеството охранители на Ескобар и след това се връщат с главата му като трофей.
Когато разбират от информатор, че Ескобар е в имението си, те се отправят към своята мишена. Атака обаче така и не се осъщестява.
Хеликоптерът, в който били Макалийс и Томкинс, летял прекалено ниско през облаците над Андите и се разбива, при което пилотът загива.
Другите оцеляват, но Макалийс е прекалено тежко ранен, за да слезе от планината. Той лежи там в продължение на три дни, преди да бъде спасен.
Ескобар чува за нападението и изпраща свои хора в планината, за да открият наемниците.
"Ако Пабло ме беше заловил, щях да имам дълга и болезнена смърт," казва Макалийс.
Вместо това той успява да се измъкне и се опитва да спази обещания, които дава пред Господ, докато лежал ранен в планината.
Макалийс признава, че тогава бил "мръсна, долна отрепка" и че осъзнал, че трябва да се промени.
Сега обаче не съжалява за нещата, които е вършил като войник и наемник, а за провала си като съпруг и баща.
На 78-годишна възраст казва, че най-накрая е намерил покой.
Междувременно, Пабло Ескобар бе убит през 1993 г., докато се укриваше от властите.