Докато редица страни по света налагаха през 2020 и продължават да налагат ограничения за пътуване и блокади в опит да овладеят разпространението на COVID-19, някои карибски държави се отварят за света и предоставят възможност за дистанционна работа на хора от цял свят.

За много хора работата от вкъщи се превърна в нещо нормално по време на пандемията. А някои щастливци могат да изпълняват задълженията си от всяка точка на земното кълбо, стига да има стабилна интернет връзка.

В резултат на това редица екзотични дестинации, които загубиха приходите си от туризъм, се възползват от ситуацията, като предлагат визи за дългосрочно пребиваване за дистанционни служители, като по този начин наливат пари в икономиките си.

Едно от райските кътчета, където човек в продължение на година може да работи дистанционно, е Барбадос. Министър-председателят Миа Мотли казва: „COVID-19 създаде големи трудности за страните, които разчитат на туризма. Част от предизвикателството се отнася до краткосрочните пътувания. И приехме, че ако имаме механизъм, който да позволява на хората, които искат да се възползват от възможността да бъдат в различна част на света, да се порадват на слънцето, морето, пясъка, на едно стабилно общество, което функционира добре, Барбадос е перфектното място за това.

И вместо да сте тук за седмица или месец, защо бизнесът ви да не бъде планиран от тук, предвид факта, че COVID-19 донесе несигурност, а ние можем да ви осигурим сигурност за следващите 12 месеца. Освен всички удобства като турист, ще ви бъде осигурено и необходимото, за да можете да работите и да изкарвате парите си.”

Хората, които предприемат подобна стъпка, дават следните съвети: след като дестинацията е избрана и престоят – потвърден, внимателно да планираме пътя си до мястото, за да не се окажете неприятно изненадани от ограниченията за пътуване, които сравнително често се променят.

След това трябва да сте наясно какъв вид отрицателен тест за коронавирус се изисква, колко време преди да пристигнете трябва да се направи и да намерите подходящата лаборатория за това. Ето още съвети от Карън Ти, която един месец е работила дистанционно от Вирджинските острови:

„Ако мислите да пътувате по време на пандемията, е добре преди това да натрупате спестявания, за да сте спокойни, в случай че нещо се обърка. Вторият ми съвет е да обсъдите решението с работодателя ви. Също така, когато ангажирате мястото си за престой, попитайте за скоростта на интернет връзката.”

Бермудските острови също предоставят специални сертификати, които позволяват дистанционна работа до една година и осигуряват привилегии като на бермудски гражданин.

Аруба и Каймановите острови са някои от другите страни, които предлагат програми „дигитален номад” за работници от чужбина, които за известно време искат да „избягат” от пандемията. Дистанционно може да се работи още и от Хавай и дори Исландия и Дубай.

Най-големият недостатък на подобна стъпка са разходите – да се установи и работи спокойно човек в Карибския регион, например, не излиза евтино.

По-малки и не толкова привлекателни на пръв поглед държави, като Естония и Грузия, също предлагат възможности за работа от разстояние, като тази тенденция, засилила се през последните няколко месеца, някои анализатори допускат, че може да очертае бъдещето на работата, пътуванията и гражданството като цяло.

Идеята туристическите дестинации да се предлагат и като работни места, всъщност, не е нова. Японският технолог Цугио Макимото предвижда този феномен още през 1997 г. като пише, че ръстът на дистанционната работа ще принуди държавите да се „състезават” за граждани и дигиталният номадизъм ще доведе до спад в материализма и национализма.