След като прекарва 10 години във Великобритания, Алексей Кирилов за 24 часа взима решението да си тръгне и да се прибере при семейството си в Чехия. През март 2020 година, когато повечето европейски държави затварят границите си заради пандемията от COVID-19, 31-годишният консултант е изправен пред дилема - да остане заключен в апартамента си в Лондон, за който плаща доста висок наем, или да се върне обратно в родината си и да бъде заедно със своите близки.

Той твърди, че не е планирал да се връща скоро, или поне не в близките 5-10 години, но коронавирусът променил мнението му. Сега дори се пита защо не се е прибрал по-рано.

И не е единствен. През 2020 година Европа стана свидетел на мащабна "обратна миграция" - много хора, най-вече от Източна Европа, заминали да търсят своето препитание на запад, започват да се връщат по своите родни места, пише The Economist.

По предварителни данни в Румъния през последната година са се завърнали над 1.3 милиона емигранти - брой, който надвишава три пъти населението на втория по големина град в страната.

Същото са сторили и половин милион българи, което е значителен брой за държава с население от под 7 милиона души, отбелязва изданието.

В Литва броят на завърналите се граждани надвишава този на заминалите за първи път от много години насам.

Кратък преглед на социалните мрежи потвърждава тази тенденция. Във Варшава има много завърнали се от чужбина поляци, които си търсят компания и забавления въпреки ограниченията, наложени заради пандемията.

Политиците в Източна Европа от десетилетия се оплакват от т. нар. "изтичане на мозъци" - младите и талантливите професионалисти напускат своите държави, за да намерят по-добра реализация зад граница. Днес обаче пандемията, икономическата трансформация и променящите се работни навици започват да обръщат тази тенденция и да я превръщат в "завръщане на мозъци".

Миграцията винаги е била болна тема за европейските държавници. Свободата на движение в Европейския съюз се счита за едно от най-големите постижения за държавите, които са част от "клуба". То се цени най-високо от гражданите на страните от бившия соцлагер, които имат мрачни спомени от времето, в които техните собствени управници са им забранявали да пътуват.

И въпреки че повечето източноевропейци вярват в свободата на придвижването, има държави, в които броят на поддръжниците на неговото ограничаване започва да нараства. Това беше и една от причините за брекзит, припомня The Economist.

За правителствата на държавите, които години наред страдаха от намаляващото си работоспособно население, това може да се окаже и добра новина.

Статистиката в Литва показва, че броят на населението се е свил от 3.7 милиона души през 1990 година до 2.8 милиона през 2019 г. основно заради емиграцията и ниската раждаемост.

Около два милиона поляци, или 5% от общото население на Полша, живеят извън границата на страната. В голяма част от случаите става въпрос за висококвалифицирани специалисти, които са намерили по-добра реализация зад граница.

Островна държава търси желаещи да работят дистанционно от раяОстровната държава Антигуа и Барбуда се присъединява към растящия списък с дестинации, които търсят дигитални номади с желание да работят от рая


В Румъния отливът на доктори и медицински сестри е един от най-сериозните проблеми в сферата на здравеопазването. Това създава сблъсък между отделния индивид, който иска да живее по-добре и правителството, което би предпочело той да остане в страната си и да плаща данъци.

Българският политолог Иван Кръстев коментира пред The Economist, че е "много по-лесно да отидеш в Германия, отколкото да направиш така, че България да функционира като Германия".

Още преди избухването на пандемията процесът на завръщане на емигрантите по родните им места беше започнал на някои места. В Прибалтийските държави имаше много примери на хора, които са се завърнали в родината си, след като са придобили опит и умения в чужбина.

В Естония броят на завръщащите се надвишава този на емигрантите от 2017 година насам. В Литва правителствената програма за насърчаване на обратната миграция е получила 215 заявки през 2015 година, а през 2019 година броят им е нараснал до 9 000.

В по-големите страни също се забелязват подобни сигнали. През 2018 година броят на поляците, живеещи в чужбина, започна да намалява за първи път от десетилетие насам.

Навсякъде по света има примери за това, че миграцията може да бъде временно явление. В Европа има няколко фактора, които влияят върху посоката на "човекопотока" в общата сфера на свободното движение.

Един от тях е намаляващата разлика между икономическите показатели в източната и западната част на континента. Пазарът на труда в източноевропейските страни изглежда доста по-добре от този в развитите западни икономики.

В Чехия, например, безработицата беше 2% преди пандемията - най-ниската в целия Европейския съюз. Когато страната се присъедини към ЕС през 2004 година нивото на този показател беше 9%.

Какво трябва да знаете, ако искате да живеете като дигитален номад?Т. нар.


Разликата в заплатите все още е голяма, но постепенно намалява. През 2010 година средностатистическият румънец, емигриращ в Италия, очаквал да получава пет пъти повече. През 2019 година очакваната разлика в заплащането за една и съща дейност е около три пъти.

А за висококвалифицираните професии "ножицата" в доходите е още по-малка. Ако се добавят и някои "бонуси", като например данъчните облекчения за програмистите в Румания, може да се окаже, че една и съща работна позиция може да е по-привлекателна в Букурещ отколкото в Брюксел.

Възможностите за работа от вкъщи също променят доста "уравнението". В момента има много хора, които де юре извършват професионалната си дейност в една държава, където имат сключен договор със своя работодател, но реално живеят на друго място. Например в родината си.

Това обаче създава проблеми за данъчните служби, тъй като мястото, на което се плащат налозите не съвпада с местожителството.

Това обаче не е възможно за всички професии. Чистачите, сервитьорите и обслужващия персонал няма как да работят дистанционно. В развитите западни икономики точно тези услуги обикновено се извзършват от имигранти, дошли от други държави.

По предварителни данни около 700 000 чуждестранни работници са напуснали Лондон по време на пандемията. За тях привилегията да живеят "край бреговете на Темза" не си струва космическите наеми и несигурното работно място на фона на продължителния локдаун.

В крайна сметка всеки ще трябва да направи тази преценка сам за себе си. В Гърция, например, много млади хора взеха решението да емигрират по време на дълговата криза в началото на предходното десетилетие. Сега страната се опитва да ги върне обратно. И ако слънцето и плажовете не са достатъчни, данъчните облекчения може и да наклонят везните в нейна полза.

Професионалистите, които се преместят в южната ни съседка, могат да разчитат на 50-процентно намаление на данъците за първите седем години.

Въпреки актуалните тенденции обаче, броят на източноевропейците, които се връщат по родните си места, все още е много по-малък от този на хората, които са ги напуснали през годините. А хората, които са се завърнали заради хаоса около пандемията, е много вероятно отново да напуснат Източна Европа когато ситуацията се нормализира.

Около две трети от завърналите се българи, например, имат намерение отново да емигрират. В дългосрочен план, дори на фона на намаляващите разлики в заплащането, има много хора, които са готови да се впуснат в "приключението" да търсят препитание и нов живот зад граница.

Отворените граници в Европа дават възможност на всеки да избере мястото, в което иска да живее. А това означава, че локациите, които не са атрактивни, постепенно ще губят населението си.

Тези тенденции обаче не са статични. Някои държави могат да увеличат своята привлекателност, а хората могат да променят мнението си буквално за едно денонощие. Опитът на Алексей Кирилов го доказва.