Усещането, че нещо ти принадлежи по право е доста трънлива концепция, която обхваща най-различни типове поведение - от малки ежедневни демонстрации на разглезеност до родители, които подкупват училища, за да вкарат незаслужено детето си във висше учебно заведение.

Разбира се, повечето родители не отглеждат деца с идеята те да живеят така, сякаш всичко им се полага, но експерти твърдят, че има някои често срещани грешки, които майките и бащите правят несъзнателно и които могат да доведат до това децата да израснат с усещането, че нещо (всичко) по право им се полага.

Ето четири от тях, за които да внимавате:

Грешка номер 1: Не ги учите активно как да се справят с факта, че не може винаги да става това, което искат

Първо е важно родителите на по-малките деца да бъдат реалисти, обяснява пред Huffpost Ализа Пресман, съосновател на Центъра за родителски грижи Mount Sinai и водещ на подкаста „Да отглеждаме добри хора“.

Децата на възраст под 4 години все още не са развили нещото, известно като “теория на разума,” или познавателния механизъм, който ни позволява да приписваме определени схващания и чувства на нас и на други хора, казва тя. Затова за тях е напълно уместно да се объркват в собствените си чувства и гледна точка.

“Ако вашият мозък не е познавателно готов да си представи изживяването на някой друг, е трудно да изпитвате съчувствие,” казва Пресман.

Въпреки това е важно с израстването на децата до училищна възраст родителите активно да ги учат, че невинаги ще получават това, което искат. Родители трябва също така да обясняват на децата, че ако не получават това, което искат, може да се чувстват зле, което обаче е очаквано.

Начинът на отглеждане на деца, който създава лидериДобрите намерения на вашите родители може да са повлияли негативно на вашето самочувствие, но има какво да направите по въпроса

Например, когато детето ви избира подарък за рожден ден на приятел и иска играчка и за него, не се поддавайте, призовава Пресман. Вместо това може да кажете нещо такова: “Влизаме в магазина за играчка за твоя приятел. Знам, че понякога може да е трудно и да изпитваш трудности да се концентрираш,” казва Пресман. Това е.

Давате им пространство да се справят с това да не получат това, което искат и им показвате, че очаквате да преминат през това изпитание. Това може да е доста силен урок, особено ако се повтаря често като естествена част от израстването.

Грешка номер 2: Не им давате достатъчно отговорности у дома

“Да учим децата да носят отговорност е огромна част от полагането на родителски грижи,” казва Пресман. И това е страхотен антидот срещу разглезени деца, особено когато става въпрос за помощта у дома. Задачите не трябва да са някакви големи и можете да започнете, когато децата са още малки.

“Карайте ги да донесат чиния в кухнята. Да избършат масата. Можете да правите това, когато са на 3 г.,” казва тя. “Да извършваш домакински задачи, които са подходящи за твоята възраст, не е натоварващо - това показва, че си полезен член на домакинството.”

Дори и ако се оплакват обаче, продължавайте. “И аз не обичам да прибирам съдовете!” казва Пресман. “Само защото не искаш да правиш нещо, това не означава, че не трябва да го правиш.”

Подхранването на усещане за компетентност чрез някои наистина простички отговорности у дома може да повиши увереността на децата, така че те да я носят със себе си през целия си живот, казва Пресман. Дългосрочно проучване показва, че децата, които са участвали в простички домашни задачи, когато са били на възраст 3 и 4 години имат по-добре развито чувство за самостоятелност и отговорност като възрастни.

Грешка номер 3: Размивате собствените си граници

Границите са наистина важни за отглеждането на неразглезени деца, казва Пресман и „ако забелязвате, че сте непостоянни в това отношение,” това е предупредителен знак.

Трудно е обаче човек да бъде постоянен, ако не знае какви точно са границите му. Затова си изяснете: Какви линии наистина не искате да преминавате? Кои граници са важни за вас (и вашия партньор, ако имате такъв)? И колко постоянни сте в спазването на тези граници? Това може да важи от малки ежедневни навици до по-големи очаквания за това как бихте искали детето ви да се държи като гражданин на света.

Мислете за това балансирано.

Може да се придържате към границите си 75% от времето и след това си дадете позволение да отстъпвате в 25% от времето, когато сте изтощени и не искате да води поредната битка, казва Пресман, или пък се придържайте към каквото съотношение ви се струва добре. Просто отделете известно време, за да помислите за това обаче, вместо да се движите на автопилот.

Имайте предвид и факта, че строгостта може да държи под контрол усещането на детето, че всичко му принадлежи по право, но можете да бъдете едновременно и състрадателни, и строги.

Детето ви може да се разстрои и това е очаквано. Вашата работа като родител е когато поставяте граници и се придържате към тях, да му помагате да се справя с чувствата на тъга или разочарование, които могат да се появяват, за да може да го прави и през целия си живот.

Грешка номер 4: Не сте модел за подражание на поведението, което искате да видите

“Даването на пример за уважение е огромен компонент в цялата тази работа,” казва Пресман. Децата абсолютно гледат как родителите им се отнасят с другите и се учат в голяма степен от това.

“Първото нещо, което би трябвало да правите, е да внимавате как се отнасяте с хората,” казва Пресман. Можете често да си задавате въпроса: “Гордея ли се от това как се държа в момента?” предлага Пресман.

Отново, родители не са безгрешни. Всички правим грешки. Нашите деца обаче гледат и се учат как да се държат от нас.