Европейските държави подготвят планове за прекратяване на консумацията на въглища, Съединените щати затварят въглищните си електроцентрали, в Азия много от проектите за строителство на въглищни ТЕЦ-ове се отменят, а банките спират финансирането на изкопаемите горива.

В Русия обаче правителството подготвя инвестиции в размер на 10 милиарда долара, насочени към железопътната инфраструктура. Основната им цел е да увеличат износа на въглища от страната.

В духа на съветските традиции от миналото работата по проекта ще бъде ускорена с използване на затворнически труд, пише Bloomberg.

Проектът е насочен към модернизацията на ЖП линиите до далекоизточните руски пристанища, като целта е Русия да се превърне в основен износител на въглища във време, в което останалите държави преминават към по-зелени алтернативи.

Руското правителство смята, че потреблението на въглища ще продължи да расте в големите азиатски икономики, включително и в Китай.

Последният проект е на стойност 720 милиарда рубли (около 9.8 милиарда долара). Той включва разширяването на двете най-дълги железопътни трасета в страната - транссибирската линия, която е строена още по време на Руската империя и линията Байкал-Амур от съветската епоха. Те свързват западните части на страната с Тихия океан.

Целта е товарните превози по тези железопътни линии да се увеличат до 182 милиона тона годишно. Капацитетът им вече беше удвоен до 144 милиона тона след започването на модернизацията през 2013 г.

Президентът на страната Владимир Путин настоява последната фаза от проекта да бъде ускорена. Той разчита на това, че сухопътната граница с Китай и добрите взаимоотношения, които поддържа със своя китайски колега Си Дзинпин, дават възможност на Русия да се превърне във водещ търговски партньор на Поднебесната империя, която генерира над 50% от световното потребление на въглища.

Неговата теза се подкрепя и от факта, че Австралия, която до този момент беше основният играч на пазара, е в обтегнати отношения с Пекин, а въглищният ѝ износ е обект на санкции от страна на Китай.

Енергийните компании залагат на природния газ. Какви са рисковете?В момента бъдещето на нито един енергиен ресурс не е по-мъгляво от това на

Планът на Кремъл обаче включва сериозни рискове както за руската икономика, така и за климата. Според ООН потреблението на въглища трябва спешно да бъде намалено, за да се ограничат ефектите на глобалното затопляне. В самата Русия се предполага, че климатичните промени могат да генерират щети за десетки милиарди долари през следващите десетилетия.

По-рано този месец Международната енергийна агенция обяви, че ако светът иска да постигне целите, заложени в Парижкото споразумение за климата и да ограничи повишението на следната глобална температура до 1.5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха, трябва още сега да се спре изграждането на нови проекти, свързани с изкопаемите горива.

Очакванията, че потреблението на въглища в Азия ще продължи да расте, също се оспорват от някои експерти. В Китай консумацията на въглища действително достигна рекордни стойности тази година, на фона на икономическото възстановяване след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, а строителството на нови въглищни ТЕЦ-ове в страната продължава.

Пекин обаче също планира ограничаването им от 2026 г. В същото време Поднебесната империя увеличава добива от собствените си въглищни находища, за да намали своята зависимост от вноса. Дори и според най-негативните сценарии на Международната енергийна агенция (от гледна точка на климата), глобалното потребление на въглища през 2040 г. няма да е по-високо от това през 2019 г.

Стратегията на руското правителство пък предвижда увеличаване на въглищния добив с 10% спрямо нивата отпреди пандемията до 2035 г. Основният аргумент за това е нарастващото търсене не само от страна на Китай, но и от Индия, Япония, Южна Корея, Виетнам и Индонезия.

Goldman Sachs: Медта е новия петролУвеличаващото се търсене, съчетано с ограниченото предлагане, ще повиши цената до 15 000 долара до 2025 г., прогнозират от американската инвестиционна банка

За Владимир Путин "залогът" не е само икономически. През март, по време на онлайн конференция с висши правителствени служители, той припомни, че въглищната индустрия е основен работодател за милиони хора в няколко региона на страната. Миньорските бунтове в края на 80-те и началото на 90-те години допринесоха в голяма степен за политическия натиск, довел до разпада на Съветския съюз.

Днес секторът е значително по-малък и няма чак толкова голямо влияние върху руската икономика, но въпреки това Путин иска да е сигурен, че миньорските градове са работещи и добре развити.

Най-големите въглищни компании в Русия се намират в частни ръце и не разчитат на финансиране от капиталовите пазари. Това означава, че те едва ли ще се изправят пред проблемите на публичните компании на други места по света заради решението на инвестиционните банки да ограничат финансирането на проекти, свързани с изкопаемите горива.

В същото време Русия планира и увеличение в стоманодобива, който също е сред основните потребители на въглищна енергия.