Високо в планините на Перу се намира Куелавеко - един от най-големите открити медни рудници в света. Той е собственост на добивната компания Anglo American, а инвестицията в находището възлиза на над 5 милиарда долара. Очаква се обектът да започне да работи през 2022 година и да увеличи общия добив на мед в Перу с 10%.

Страната е вторият най-голям производител на инудстриалния метал в света.

В миналото, в периоди на поскъпване на суровините, минните компании масово инвестираха в големи проекти като Куелавеко. Днес обаче, въпреки тенденцията на повишаване на цените, те са по-скоро изключения, пише The Economist.

Само няколко от по-големите преставители на добивната индустрия - Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto и Vale, планират разработването на мащабни нови находища. Донякъде това се дължи на факта, че планирането и реализацията на един подобен проект изисква много време. Има обаче и други фактори, които със сигурност ще окажат влияние върху глобалната енергийна трасформация, изискваща значителни количества от тези суровини.

В началото на века минната индустрия премина през процес на консолидация, точно когато Китай се утвърди като основният потребител на суровини на глобалния пазар. Това доведе до 15-годишен възходящ суперцикъл на цените, по време на който добивните компании инвестираха над 1 трилион долара в различни мегапроекти.

Някои от тези инвестиции обаче се оказаха губещи, а новото поколение менждиъри поеха ангажимент пред акционерите да управляват по-мъдро техните вложения.

"Никога няма да загубим финансовата си дисциплина", казва изпълнителният директор на Vale Едуардо Бартоломео.

Засега повечето минни компании спазват това обещание. Въпреки че капиталовите разходи на индустрията се покачват спрямо нивата от 2015 година, те все още са с 50% по-ниски спрямо върха, достигнат през 2012 г., припомня The Economist. Освен това по-голямата част от тези инвестиции са насочени към запазване на съществуващия капацитет, а не към нови произвоства и находища. Дори на фона на поскъпващите метали, разработките на нови рудници са сравнително малко.

Дали тази тенденция ще се запази зависи най-вече от решенията на новите мениджъри в индустрията. През последната година и половина три от големите пет добивни гиганти в света смениха своите изпълнителни директори. През януари 2020 година Майк Хенри пое "юздите" в BHP. Година по-късно Якоб Стаусхолм оглави директорския борд на Rio Tinto, след като неговия предшественик беше освободен от поста заради скандалите около разрушаването на исторически обекти на аборигените в Австралия.

От днес (1 юли) пък Гари Нагъл пък поема управлението на Glencore след като Айвън Глазенбърг заемаше поста в продължение на 19 години. Догодина се очаква и шефът на Anglo American Марк Цутифани също да се пенсионира.

Учени: Въглеродната неутралност няма да е възможна без повече миниПредлагането на определени метали и суровини в момента е недостатъчно, за да посрещне прехода на глобалната икономика към масова електрификация


Едно от най-тежките предизвикателства пред новите мениджъри в минната индустрия ще бъде адаптирането към енергийния преход, който се случва в глобален мащаб. Компаниите вече предприеха някои стъпки за намаляване на своя въглероден отпечатък. Rio Tinto се отказа от въглищния си бизнес през 2018 година. Тази година и Anglo American отдели тази част от дейността си в отделна компания. Vale и BHP имат подобни намерения.

Мините по света отделят все по-малко въглероден диоксид, а техните оператори инвестират във възобновяеми енергийни източници и електрификация на добивния процес.

На теория преминаването на глобалната индустрия към ВЕИ би трябвало да е радостна новина за минните компании. Ако светът иска да постигне целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, търсенето на метали като кобалт, мед, литий и никел ще "експлодира". Според Международната енергийна агенция за производството на един електромобил са нужни шест пъти повече минерали и метали в сравнение с такъв, който използва двигател с вътрешно горене. Това се дължи най-вече на суровините, използвани за произвоството на акумулаторните батерии.

Същото важи и за вятърните паркове. За изграждането им са необходими девет пъти повече метали, отколкото за ТЕЦ-овете, работещи с природен газ.

Увеличаването на добива на суровините, необходими за прехода към ВЕИ, обаче може да се окаже по-трудно от ограничаването на потреблението на изкопаемите горива. Добивът на желязна руда и на петрол все още генерира повече от половината приходи на големите добивни компании.

А разработването на нови находища от "металите на бъдещето" също е свързано с проблеми, като един от тях са именно акционерите. След като вече веднъж са се провалили с безрасъдните инвестиции, директорите са наясно, че най-бързият път към уволнението е да се ангажират с поредния мегапроект. Затова те предпочитат да използват печалбите на компаниите за изплащане на дивиденти и за обратно изкупуване на акции.

Вторият проблем е, че пазарът на някои от металите, които са в основата на енергийния преход, все още е твърде малък, за да привлече вниманието на големите играчи. Типичен пример за това е литият, който се използва в производството на батерии.

През 2004 година Rio Tinto откри голямо находище на литий в Ядар, Сърбия. То ще започне да работи след няколко години и ще добави между 2% и 3% към приходите на компанията. Това е твърде малък ефект за конгломерат с пазарна капитализация от 140 милиарда долара. Пазарът на кобалт е още по-скромен, пише The Economist.

Голямото изключение е медта, която се използва широко в производството на електрически проводници. Това е метал, който има огромен пазар, съществуващ много преди идеята за "зеления" преход. Но ако светът иска да постигне климатичните си цели, търсенето на мед ще нарасне близо три пъти през следващите няколко години.

Откриването на нови находища обаче е много трудна задача. Размерът им с годините става все по-малък, а качеството на добивите се влошава. А до стартирането на добив в една мина от откриването на залежите минават средно 15 години.

Goldman Sachs: Медта е новия петролУвеличаващото се търсене, съчетано с ограниченото предлагане, ще повиши цената до 15 000 долара до 2025 г., прогнозират от американската инвестиционна банка


Не на последно място идват и политическите рискове. По време на пандемията от COVID-19 правителствата по света изхарчиха огромни суми за стимулиране на икономиката и сега търсят източници, които да напълнят държавните хазни. В Чили, най-големият производител на мед в света, управляващите обмислят промени в конституцията, с които да бъде наложен данък от 80% върху печалбите от добив на суровини. Левият президент на Перу Педро Кастильо също иска да облага минните компании с поне 70%. Други две държави, които са след големите играчи на пазара на медта - Замбия и Панама, също обмислят увеличения на данъците.

От друга страна, това което би могло да развърже "кесиите" на големите добивни компании, е конкуренцията. Много от по-малките играчи на пазара като Lithium Americas и Global Cobalt се надяват да направят "големия удар" във вакуума, оставен от големите конгломерати.

Руската Норилск Никел планира инвестиции в размер на 15 милиарда долара в следващите пет години. Само през 2020 година тя стартира проекти на стойност 1.7 милиарда долара.

Китайската Zijin Mining също се насочва към експанзия. Ако цените на металите останат високи, много от рисковите проекти, например тези в Африка, отново ще станат атрактивни.

Междувременно правителствата оказват натиск за ускоряване на енергийния преход и постигането на климатичните цели. В САЩ Белия дом публикува стратегия, според която страната трябва да гарантира доставките на критични суровини като лития и никела, дори и с прилагането на държавни субсидии.

Европейските чиновници в Брюксел настояват за същото.

Ако световното предлагане не се увеличи, дефицитът при медта и останалите ключови суровини ще бъде неизбежен. Част от решението на проблема е рециклирането на по-голям дял от вече съществуващите запаси. Това обаче не винаги и не навсякъде е възможно.

Засега директорите на минните гиганти се въздържат от необмислени харчове и инвестиции, което е добра новина за акционерите им. Не е сигурно обаче дали тази стратегия ще се окаже полезна за планетата и за климата, пише още The Economist.