Водата без съмнение е ресурсът в най-голямо изобилие на Земята. В крайна сметка тя покрива над 70% от земната повърхност, но въпреки това хората, като вид, сме изправени пред криза.

Климатичните промени, глобалните конфликти и свръхнаселеността са част от факторите, които опустошават водоснабдяването в много части по света. Това означава, че 2 милиарда души, или една четвърт от населението на света, нямат достъп до безопасна питейна вода.

Докато населението на света се доближава все повече до 8 милиарда души, вниманието се насочва върху разработването на технологии, които могат да помогнат за разрешаването на този проблем преди да е прекалено късно.

Един от тези, които предлагат потенциално решение, е Майкъл Мирилашвили, ръоводител на Watergen, базирана в Израел компания, която използва своя система за пренос на питейна вода до отдалечени райони на света, които са засегнати от конфликти или климатични промени.

Основно човешко право

"Водата е основно човешко право и въпреки това милиони нямат достъп до нея," казва той пред BBC.

Извличането на вода от въздуха може да звучи като научна фантастика, но технологията всъщност е по-проста, отколкото звучи. Земната атмосфера съдържа 13 млрд. тона прясна вода. Машините на Watergen работят като филтрират тези водни изпарения от въздуха. Според Мирилашвили, ако се използва правилно, технологията на Watergen може да предизвика сериозна промяна във водната индустрия, която да окаже траен ефект върху планетата.

"Голямо предимство на използването на вода от атмосферата е, че няма нужда да изграждат съоръжения за пренос на вода, така че тук не съществуват притеснения отново тежките метали в тръбите или пречистването на замърсена вода от земята или замърсяването на планетата с пластмасови бутилки."

Една очевидна пречка обаче е замърсяването на въздуха, която е повод за притеснения в някои от най-големите градове в света. Във Великобритания например, проучване на Imperial College London показва, че оловото, което е токсично за човешкото тяло, все още присъства във въздуха в града през 2021 г. въпреки забраната му през 1999 г.

Това обаче може и да не е от значение. Проучване, което е дело на учени от Университета на Тел Авив, показва, че дори и в градски райони като Тел Авив е възможно да се извлича питейна вода, която отговаря на стандартите на Световната здрава организация (СЗО). С други думи - от въздух, който е мръсен или замърсен, може да се извлича чиста вода.

Най-големите машини на Watergen могат да осигуряват по 6 000 литра на ден. Те вече се използват в подкрепа на цели болници в ивицата Газа и в селски райони в централна Африка, където хората в противен случаи трябва ходят с часове, за да стигнат до питейна вода. Компанията също така помага на австралийското правителство да се бори с опустошителните горски пожари през 2020 г., които убиха 34 души и унищожиха 3 500 домове.

"Тук не става въпрос само за спасяването на животи, а за подобряването на живота на милиони," добавя Мирилашвили. "Дори и в развитите страни някои хора не пият чиста вода, а това има пряк ефект върху здравеопазването и селското стопанство."

Смъртоносно замърсяване

По данни на СЗО над 2 милиарда души по света имат достъп единствено до вода, която е замърсена с фекалии. Само една глътка ги излага на опасност от заболявания като холера и коремен тиф, а в резултат на това всяка година умират по около 500 000 души.

Когато става въпрос за намирането на чиста вода, разполагаме с ресурс, като океаните. Айсбергите съдържат една от най-чистите води, тъй като глетчерите, от които идват те, са формирани преди хиляди години. Огромните късове лед могат да бъдат заплаха за корабоплаването и да увредят морските екосистеми с огромните количества вода, когато се топят.

Използването им с търговска цел започва първо в Канада, където се превърна в голям бизнес по източното крайбрежие на страната. Тази практика обаче достигна и до други части на света.

Предприемачът и природозащитник Абдула Ал-Шехи, работи заедно с Обединените арабски емирства по осигуряването на вода от айсберги. Недостигът на вода излага страната на сериозен риск, тъй като климатичните промени носят повишаващи се температури на едно от вече най-горещите места на планетата.

Свършва ли една съществено важна, но недооценена суровина - пясъкътНеутолимият глад за пясък, който е една от най-важните, но най-малко ценени суровини в света, е малко вероятно да отслабне скоро. Проблемът обаче е, че този ресурс ни се изплъзва

"Един гигантски айсберг може да осигури на 1 милион души вода за период от 3-5 години," твърди той. "Така че защо да не се възползваме от това, което природата може да ни предложи? Надявам се един ден да доведа айсберги до Арабския полуостров."

Въпреки това пътешествието крие и рискове. Поради огромните си размери айсбергите могат да се обръщат във водата, с което да причинява фатални инциденти. Те също така трябва да бъдат обвити в проектирани специално за целта изолационни материали, които да намаляват топенето по време на пътешествието. Не е изненада, че по тази причина процесът може да бъде доста скъп.

Проектът на ОАЕ ще започне с по-малък айсберг и отвеждането му до Пърт в западната част на Австралия или в Кейптаун в Южна Африка.

"Разходите се очаква да бъдат между 60 и 80 млн. долара, а целият проект вероятно ще струва около 150 200 млн. долара," казва Ал-Шехи.

Океаните ли са отговорът?

Докато все още се работи по трудностите около извличането на вода от айсберги, има и други по-надеждни методи за използването на световните океани. В миналото много цивилизации са премахвали с топлина солта от солената вода – процес известен като обезсоляване.

В днешно време обезсоляването се извършва чрез обратна осмоза на морската вода. Някои правителства притежават заводи за обезсоляване, които осигуряват вода за населението, докато други разчитат на частни фирми, които да ги ръководят.

Водният гигант Dupont, базиран в щата Делауеър, преработва 25 милиона щатски галона (94 млн. литра) вода всяка минути в заводите си по света.

"Процесът позволява на водата да преминава през филтър докато през това време солта в нея се отделя. В резултат на това се генерират два потока – единият е с питейна вода, а другият с високи нива на сол," казва Вероника Гарсия Молина, световен пазарен лидер на DuPont Water Solutions.

"Потокът с висока концентрация на сол се връща обратно в морето, но благодарение на подходящите механизми за разреждане и други процеси върху морето няма ефект."

Същото обаче не може да се каже за по-старите заводи за обезсоляването на водата, които не използват толкова напреднали методи. Те все още връщат в океаните вода с висока концентрация на сол, която вреди на екосистемите като намалява нивата на кислород и увеличава съдържанието на сол.

Повечето от тези по-стари заводи се намират в Близкия изток.

Други сериозна критика към процеса по обезсоляване е, че той изисква огромни количества електроенергия за преработването на морската вода, която пък обикновено се генерира от изкопаеми горива, които замърсяват силно природата.

Молина обаче твърди, че напредъкът в технологиите в последните години е превърнал обезсоляването в едно от най-приложимите решения за справяне с недостига на вода по света.

"Енергията, необходима за обратната осмоза на морската вода, бе намалена с повече от три пъти през последните десетилетия, а днес процесът потребява четири или пет пъти по-малко в сравнение със стария термален процес," добавя тя.

Засега обаче не е ясно дали тези решения ще са достатъчни. С намаляването все повече на глобалните водни ресурси между учените тече надпревара за намирането на решения, които почти или изобщо не влияят на екосистемите.