Не може да не сте чували, че розовото масло е по-скъпо от злато. Това не е просто българска гордост. Вярно е.

Не само защото 1 килограм от ароматния елей се прави от близо 3 милиона прясно откъснати розови цветчета, а цената му в Европа вече надхвърли 14 000 евро.

А защото с промяната на климата отглеждането на вълшебната дамасцена става все по-трудно. Тя обича по-хладния и по-влажен климат, какъвто Господ по принцип ни е дал. Но със затоплянето и царицата на розите прегаря. Преди 10 години са били нужни "само" 2 милиона цветчета за килограм масло.

В Долината на розите знаят, че цената не се определя от двойната дестилация. Най-скъп в елея е трудът. За да дадат маслото си, розовите цветчета трябва да бъдат откъснати между 5 и 9-10 ч. сутринта. Не по-късно. И това може да стане само на ръка.

Днес България е лидер на този пазар. Държи над 60% от световното потребление на розово масло. Но малцина знаят, че историята на парфюма на парфюмите може да се проследи у нас назад във времето чак до ХVII век, разказва вестник Стандарт.

За начало на дестилацията в България немската изследователка Габриеле Тергит посочва 1680 г., когато турчин пренася в земите ни гюлапския казан. Мнозина изследователи обаче смятат, че Гергит има предвид двойната дестирация, защото още през 1650 г. розовата ни вода е хит пазара в Одрин. Произвеждала се е край Казанлък, Стара Загора и Карлово.

Изобретателен по природа, българинът ловко преплита любовта си към ракията с тази към розата. И въвежда двойната дестилация в производството на розово масло. Така хем увеличава количеството, хем запазва неповторимия аромат, хем трайността му става огромна.

Така още в началото на ХVттт в. българското розово масло става неизменна част от бума на европейска парфюмерия. През 1720 г. то вече се изнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ - до Виена, Париж и Берлин.

Всичко това най-добре разбират четиримата бащи на розовото масло у нас, покорили цяла Европа с българския парфюм - казанлъшките майстори на миро Дончо Папазоглу, от когото тръгва именития род Папазови, Кънчо Шипков, Петко Орозов и Христо Христов. Те построяват гюлапани с повече от двайсет казана. Стигат дори до САЩ и поставят началото на индустрия за милиони.

Първата розотърговска къща у нас отваря през 1820 г. Дончо Папазоглу, следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893) и др.

От четиримата родоначалници на ароматната индустрия най-романтична сякаш е историята на Кънчо Шипков, когото днес с право наричат беднякът милионер. Роден е през 1817 г. в село Шипка като Кънчо Пеев. На 10 години детето остава кръгъл сирак и за да оцелее, отива в Казанлък с надеждата да се хване някъде ратай, та да има какво да яде.

На Япа пазар успял да си намери работа, но бил твърде слаб и не можел да се мери с другите ратайчета. Затова преживявал просейки. Чак на 15 години Кънчо успял да се хване ратай в един платнарски дюкян. И тук някъде попаднал на онова, което щяло да го превърне в най-богатия българин - розовото масло.

72 български продукта защитени от ЕвропаОбщо географските указания в специализирания сайт на ЕС са 3735, като 319 от тях са със статус само на подадени. В портала има 4 регистъра: на храните, на вината, на ароматизираните вина и на спиртните напитки

Чул, че в Цариград броят жълтици за него и си наумил да започне търговия. Но как? Нямал пари. Легендата разказва, че взел на заем от чорбаджията си. Без да знае минал строга проверка. Собственикът на дюкяна подхвърлял тук-там пари, за да види как ще постъпи момъкът, но всеки път оставал приятно изненадан, когато, намирайки ги, Кънчо му ги връщал. 4

Така шефът дал "първоначален капитал" на слугата си за първото "зареждане със стока". Средствата стигнали на Кънчо за 10 мускала, но младежът ликувал. Купил ги и тръгнал към Цариград - пеша и бос, нямал обувки. Спял на открито, защото не можел да си позволи престоя в хан. Но стигнал и продал шест пъти по-скъпо розовото масло.

Четири години Кънчо ходел пеша до Цариград, за да продава мускали - всеки път по-голям брой за повече пари. Докато накрая успял да си купи кондури. Пазел ги като очите си. Обувал ги само, когато влизал в град. Накрая спестил и за кон. Жълтиците на младежа се трупали.

Постепенно Кънчо Шипков натрупал състояние. Оженил се, имал деца. Знаел, че първородният му син Петър ще наследи бизнеса, затова го оставил при себе си - да му помага в производството. А малкия Тодор изпратил, като правел всеки мъдър предприемач по онова време, в Робърт колеж в Цариград.

Когато идва Освобождението на България, фамилия Шипкови вече е най-големият производител и търговец на розово масло у нас, изпреварвайки дори конкурентния и вече прочут в Европа род Папазови.

Със Съединението на Княжество България и Източна Румелия и отварянето на държавата ни към света започва новият етап от възхода на казанлъшката фамилия. Получилият модерно образование Тодор гледа към Лондон и успява да убеди баща си да атакува европейските пазари. И през септември 1886 г. Шипкови изпращат на изложение в Лондон 14 000 мускала розово масло. Продават 9000 от тях.

Същият месец Тодор прави втори скок - качва се на презокеанския кораб и отива в Ню Йорк, където Папазов вече въртял клиентела. Но младият Шипков имал търговския нюх на баща си. Не само не се уплашил от конкуренцията, но заложил на най-качественото масло и пробил, продавайки 4000 мускала на най-високата тогава цена.

Последвало нещо, което и днес трудно можем да си представим, камо ли в ХIХ век. Докато Петър умело ръководел шестте огромни розоварни на фамилията в Казанлък, Тодор отишъл цели 37 пъти до Америка. Така добиваните и продавани от Шипкови 66 килограма розово масло през 1885 г. станали в началото на ХХ век 1600 кг.

Разбира се, типично по български, историята няма хепиенд. Братята се скарали и разделили. Но и до днес хората в Казанлък разказват приказката за милионите от розово масло, минавайки покрай Шипковата къща в центъра на града. Тя спира дъха с разкоша и финеса си.

Мраморът е от Бузлуджа, стъклата са белгийски, декорацията виенска, италиански майстор от Карара вае чешмата, приличаща на фонтан. Дори дръжките на вратите са от странство - австрийски. Всъщност, точно къщите били отличителният знак и на останалите видни розопроизводители в Казанлък - Папазови, Орозови и Христови.

Папазовата къща, която също е в европейски стил, е близо да църквата "Успение Богородично". И става сцена на едни от най-важните събития в историята ни. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, зад вратите и са водени първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка.

В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението. Другата къща на Папазови - домът на Сава Папазоглу, построена в 1905 г. е била истинско чудо за времето си. В години, когато Казанлък не е чувал за водопровод и канализация, тя имала мивки и тоалетни с гърнета. Целият град немеел как водата стига до втория етаж.

Къщите на Орозови и Христови, уви, са само спомен днес. Първата е опожарена през 2010 г., на мястото на втората е построена казанлъшката поща. Днес историята на четирите фамилии, както и на розопроизводството у нас, се пази в единствения по рода си Музей на розата. Първата му експозиция е открита в Казанлък през 1967 г., за да разказва за най-старата индустрия в България и традиции на повече от два века.

В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. Но и "тъмната страна" на розопроизводсвото у нас. В първите години на ХХ век се появява т.нар. "тешере" - фалшиво розово масло. Реномето на цялата индустрия виси на косъм.

Но репутацията на България и нейното уникално розово масло е спасена от Христо Яръмов. През 1907 г. той създава първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, доказва, че българския продукт е с най-високо качество и пресича пласирането на ментета.

Какво е мускал?

Розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4.9844 грама или приблизително 5 грама. Прочутите български мускалчета, които подаряваме на всеки чужденец, връщност, съдържат ампула с точно 4.9844 грама розово масло.

До Кримската война в българските розопроизводителни райони се произвеждат до триста хиляди мускала розово масло. През 1849 г., например, са произведени 180 хиляди мускала розово масло, а през 1 852 г. 300 хиляди.