Автоматичната скоростна кутия е едно от най-полезните за шофьорите изобретения в областта на световното автомобилостроене.

Още от първите години на откриването й тя става обект на спорове от страна както на конструкторите, така и на шофьорите по отношение на това дали и доколко тя е надеждна.

Безспорно автоматичната скоростна кутия е от голямо улеснение за водача. Противниците й обаче смятат, че използвайки я, шофьорите губят реалната представа за скоростта на движение на автомобила. Иначе казано, те спират да „усещат” колата в ръцете си.

Освен това автоматичната скоростна кутия, според специалистите, отнема до 15-20% от мощността на двигателя, повишава разхода на гориво и е по-тежка от механичната. Тук няма да навлизаме в подробности и няма да вземаме страна между спорещите „за” или „против” автоматичната скоростна кутия.

Направихме този встъпителен увод, за да отбележим, че това революционно за времето си откритие в областта на автомобилостроенето също е дело на българин, пише вестник Монитор.

Неговото име е Румен Антонов, а интересите и изобретенията му будят интерес и днес. Роден е на 21 януари 1944 г. в София в семейството на царски офицер. И, разбира се, заради „буржоазния” си произход, още от ученическите години бъдещият откривател си има проблеми с комунистическите власти в Народна република България.

Мечтата на младия Румен е да следва медицина. Но заради „вражеския му произход” вратите на висшите медицински заведения са завинаги затворени за него. Няма как синът на един класов враг да учи за лекар. Та нали след това може да използва професията си, за да трови и убива сънародниците си.

Затова младежът е принуден да погребе мечтата си да помага на хората, като ги лекува, и в крайна сметка се записва да учи в други „безобидни” специалности. В средата на 60-те години Румен Антонов завършва едновременно две висши образования в съвсем различни специалности: инженерство във ВМЕИ „Ленин” и промишлен дизайн в Художествената академия.

А паралелно с това изкарва и курс по физика при известния по онова време проф. Азаря Поликаров. Възможностите му са забелязани и оценени от ръководството на Катедрата по ядрена физика в СУ, откъдето го канят да стане асистент. Той обаче отказва, тъй като не желае да се занимава с това.

Въпреки двете си висши образования, ученолюбивият младеж разбира, че в България няма място за нег и че тук държавата ще спъва развитието му в областта на науката. През годините ученолюбивият младеж работи като преподавател по рисуване, става художник на филми и дори за известно време си изкарва средствата като хамалин.

Още в България Антонов започва да работи по идеята за създаване на четиритактов двигател с вътрешно горене с изцяло нов принцип на работа. През 1976 г. с доста усилия той все пак успява да се сдобие с първия частен патент в България за „Двигател с вътрешно горене по читиритактов цикъл”.

Непрекъснатите проблеми и спънки, които властта в България му създават, карат изобретателя все по-сериозно да се замисли за бягство в чужбина. Той е убеден, че там, зад граница, идеите му ще бъдат оценени както трябва.

В продължение на почти четвърт век Румен Антонов прави цели 17 неуспешни опита да напусне България. Чак през 1988 г. - година преди падането на тоталитарния строй у нас, той успява да напусне България легално, след като се жени за французойка. След кратък престой във Франция той се установява във Великобритания в град Манчестър.

Далеч от родината, успява да се отдаде на научни изследвания и изобретения основно в областта на автомобилостроенето. Любовта на българина към автомобилите, всъщност, не е случайна и е още от детските му години. Тогава той се възхищава от колата „Хорх 853”, с която тогавашният автомобилен състезател Соколов, приятел на родителите му, спира пред дома му.

В ученическите си години Румен всеки ден минава покрай ЦУМ и се любува на изложените в партерния етаж мотоциклети и автомобили. На 16 години той изкарва успешно курс и получава свидетелство за правоуправление на мотоциклет. А пет години по-късно, когато вече е на 21 години и студент, баба му купува първата кола в живота му - Renault, с което той всеки ден обикаля из столицата.

През 1991 г. българинът Румен Антонов изобретява и патентова автоматична скоростна безстепенна кутия за малки автомобили. Положителното в изобретението на българина е, че неговата кутия повишава съвсем слабо разхода на гориво. Изобретението му е посрещнато изключително добре и за кратко време той успява да продаде скоростната си кутия на водещите световни автомобилни концерни: Honda, Daimler-Chrysler, Renault, Peugeot, Rover и др.

През този период българинът има сериозни проблеми и неприятности с компанията Toyota, която пуска в производство неговата скоростна кутия, без да е получила лиценз от изобретателя. Стига се дори до съдебни дела, които нашенецът завежда срещу японската компания. Българинът регистрира две фирми в Холандия и Франция за продажба на автоматичната безстепенна скоростна кутия.

В средата на 90-те години френското правителство отпуска субсидия от 200 хил. франка за доразработка и усъвършенстване на откритието на българина. През следващите години българинът усъвършенства изобретението си, като конструира шестстепенна скоростна кутия, определяна от специалистите като по-малка, по-лека и по-икономична.

През 1995 г. Румен Антонов пуска акции на фирмата си на световната фондова борса, но в продължение на няколко години акциите му не се котират и фирмата му успява да натрупа загуба от 2 милиона лири стерлинги. Чак след 2000 г. акциите му започват да повишават стойността си, като достигат на борсите в Лондон и Амстердам стойност от 150 млн. щатски долари.

Освободен от оковите на комунистическата тоталитарна държава, инж. Румен Антонов не се ограничава само с конструиране на автоматична скоростна кутия. През 2002 г. той представя на Парижкия автосалон модел един уникален спортен ретро футуристичен миниавтомобил. Успоредно с това разработва и изцяло нов тип четиритактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор.

През първите години на новия ХХ1 век признатият в цял свят изобретател отново решава да направи опит да развива бизнес в България. Той се свързва с вицепремиера в царското правителство Николай Василев и му доверява желанието си да изгради в родината си завод за производство на луксозна спортна кола.

Пет Много от предишните изобретения на американската космическа агенция НАСА се намирали практическо приложение

Скоростната кутия на Румен Антонов

След като проучва обстановката и бизнес климата у нас обаче, променя намерението си и се отказва да прави бизнес в България. През следващите години Румен Антонов още няколко пъти се опитва да внесе свежи капитали в България и да започне различен вид бизнес, свързан с автомобилостроенето: производство на каросерии от стъклопласт, алуминиеви шасита, кожен интериор и тапицерии.

В крайна сметка обачеq всичките му проекти са неуспешни, тъй като банките у нас отказват да му отпуснат необходимите кредити. Идеите му не намират съмишленици и сред българския бизнес.

Интересите на инж. Румен Антонов обаче далеч не се ограничават и не се изчерпват в областта на автомобилостроенето. Както беte споменато в началото, неговата младежка мечта е да бъде лекар. Тя не успява да се осъществи заради комунистическите власти в България. В чужбина българинът успява поне отчасти да върне отново интереса си в тази област.

За да обясни причините за появата на някои от най-сериозните болестиq като атеросклероза, инфаркт и инсулт, още докато е в България, той експериментира върху себе си, подлагайки се на продължително лечение с противогъбичен препарат. Експериментите му обаче са отменени лично от Тодор Живковq като според някои в основата на забраната стои шуреят на Тато акад. Малеев, който изпитва нетърпимост към всеки кадърен специалист в областта на българската медицина.

През 1998 г., вече в чужбина, изобретателят учредява и фондация за изследвания върху атеросклерозата. В началото на 90-те години при едно от първите си посещения в България Румен Антонов създава у нас Научен медицински център, като отделя 50 милиона долара за изследвания, които да се извършват в него от български медицински специалисти.

През 1997 г. той сформира свой екип от учени специалисти, с които иска да извършва микробиологични изследвания, отнасящи се до сърдечно-съдовите заболявания, в Медицинска академия - София. Но за пореден път получава болезнен удар, този път от българските лекари, част от които се опитват да го изкарат мошеник и шарлатанин. След този пореден удар изобретателят като че ли вече окончателно вдига ръце и отказва да прави опити да инвестира в родината си.

Днес изобретателят на автоматичната скоростна кутия Румен Антонов живее в Париж. Въпреки своите 77 годиниq българинът всеки ден излиза от дома си със специалната си кола, носеща неговото име „Румен”. Автомобилът е ретро, като според специалистите наподобява аеродинамичните модели от 30-те години на ХХ век. Колата на българина обаче е направена от леки материали и сплави и тежи само половин тон. А цената й е около 40 хиляди евро.