Роденият в Единбург, Шотландия, Александър Греъм Бел е средното дете на Александър Мелвил и Елиза Саймъндс Бел. Той започва да работи по свои собствени изобретения още като дете, а един от първите му проекти е съоръжение, което отделя зърната на пшеницата от плявата. Но като син на професор по ораторско майсторство, той е очарован от звуците и речта. С насърчението на баща си, Александър дори работи заедно с по-големия си брат Мелвил върху създаването на говореща машина.

И в крайна сметка начинанието му се увенчава с успех, тъй като той наистина създава технологична иновация, която революционизира начина, по който хората общуват. Ето няколко любопитни факта за живота на Александър Греъм Бел, които много хора не знаят:

Бел сам избра своето презиме

Около 11-ия си рожден ден младият изобретател решава да стане Александър Греъм Бел вместо просто Александър Бел. Може би му е писнало да бъде третият Александър в семейството, споделяйки това име с баща си и дядо си. Каквато и да е причината за промяната, Бел черпи вдъхновение от един от бившите ученици на баща си, Александър Греъм. Но дори и след промяната, за своето семейство той продължава да бъде просто Алек.

Александър Греъм Бел е не само талантлив изобретател, но и надарен учител

Бел започва работа като инструктор в интернат за момчета, още когато е на 16 години. Баща му разработва т. нар. "видима реч" – система от фонетични символи, които показват как физически да се произведат звуците, необходими за произнасянето на всяка дума. Бел успява да използва тази система с глухи ученици, за да им помогне да се научат да говорят и да подобрят дикцията си. Бел прилага и някои собствени методи. Майка му е претърпяла тежка загуба на слуха след заболяване като дете и Бел използвал различни начини да общува с нея.

Може ли следващото десетилетие да e новата През по-голямата част от последното десетилетие темповете, с които се развиваха иновациите, разочароваха много хора и най-вече икономистите


Докато работи в Бостън, Бел става уважаван учител на деца с увреден слух. Той работи в Бостънското училище за глухонеми, както и с частни ученици. По-късно Бел постъпва в института за глухонеми Кларк и получава професорска длъжност в Училището по ораторско изкуство на Бостънския университет.

Една от ученичките му, Мейбъл Хъбард, в крайна сметка става негова съпруга. Баща ѝ, Гарднър Грийн Хъбард, става един от благодетелите на Бел и подкрепя работата му. За друг свой ученик Бел разработва специални ръкавици с изписани букви от азбуката, които иму позволяват да общува чрез изписване на думи.

Бел остава ангажиран с подкрепата на образованието за глухи през целия си живот. През 1893 г. той създава Асоциацията за насърчаване на езиковото обучение за хора с увреден слух.

Бел запазва патента за своя телефон часове преди неговия конкурент Елиша Грей

Бел подава заявление за патент за своята версия на телефона на 14 февруари 1876 г. По-късно същия ден адвокат, работещ за Елиша Грей, изпраща съобщение за подобно изобретение на името на своя клиент. Както пише на родителите си през 1874 г., Бел е наясно с усилията на своя конкурент и изпитва огромен натиск да завърши собствения си дизайн преди него.

„Това е надпревара между г-н Грей и мен - кой пръв ще завърши своя апарат“, отбелязва самият Бел в едно от своите писма.

През март 1876 г. Бел получава патента за телефона. Той основава Bell Telephone Company заедно със своя тъст Гарднър Грийн Хъбард, неговия асистент Томас Уотсън и Томас Сандърс през следващата година.

Конкурентната компания Western Union наема други изобретатели, включително Елиша Грей, за да разработят собствена телефонна система, което води до поредица от съдебни дела между двете фирми. През годините Бел енергично защитава своя патент за телефонния апарат.

Освен телефона, Бел разработва и редица други изобретения

Бел създава фотофона, който използва светлина за предаване на звук. Бел смята, че това е едно от най-значимите му изобретения. Той използва своята технологична дарба, за да намира решение на различни проблеми.

След смъртта на сина му през 1881 г., Бел прави метално вакуумно яке, което е предназначено да оказва помощ при дишане. Идеите му подпомагат дизайна на железното белодробно устройство, използвано при пациенти с полиомиелит през 50-те години на миналия век.

Девет исторически изобретения, които са дело на жени Има много жени изобретатели и инженери, които са изиграли ключова роля в историята, но не винаги са получавали признание за своята работа


Когато американският президент Джеймс Гарфийлд е застрелян от атентатор през 1881 г., Бел се опитва да му помогне. Той създава електромагнитна машина, за да открие къде е заседнал куршумът в тялото на Гарфийлд. За съжаление изобретателят не успява да се справи с тази задача и Гарфийлд по-късно умира, но устройството е един предшествениците на съвременния металотърсач.

В края на живота си Бел е очарован от полета и движението

Александър Греъм Бел започва да експериментира с летателни апарати през последното десетилетие на 19-и век и дори посторява специална сграда в имението си, за да работи по тези проекти. След много експерименти той създава иновативен дизайн на хвърчило, базирано на геометричната форма на тетраедъра.

През 1907 г. той сформира Асоциацията за въздушни експерименти с Глен Къртис, Томас Селфридж, Кейси Болдуин и Дж. А. Д. МакКърди. Асоциацията разработва летящи машини, най-известната от които е Сребърната стрела.

На 23 февруари 1909 г. става първият самолет, извършил моторен полет в Канада. По-късно Бел работи върху плавателни съдове подводни криле заедно Болдуин. Един от техните проекти, известен като HD-4, поставя рекорд за скорост през 1919 г. Постижението им остава ненадминато чак до 60-те години на 20-и век.