Страдат ли кучетата и хората от едни и същи психически проблеми?
Кучетата и хората страдат от психологически проблеми, които могат да бъдат доста сходни.
Кучешкото компулсивно поведение, например, наподобява обсесивно-компулсивното разстройство при хората, а импулсивността или невниманието при кучетата много приличат на човешкото хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, пише списание Science.
Рискът от тези състояния може дори да бъде повлиян от едни и същи набори от гени. Ново проучване предполага, че сме толкова подобни на нашите четириноги приятели, че кучетата могат да помогнат за по-доброто разбиране на човешкото психическо здраве.
Някои психолози групират човешката личност в пет фактора - екстраверсия, невротизъм, откритост, приемливост и съвестност. Тези черти могат да бъдат повлияни от генетиката и могат да повлияят на психичното здраве на хората, особено невротизма или склонността да се чувстват негативни емоции, като страдание и тъга.
Изследванията показват, че невротичните личности са по-уязвими на депресия или тревожност, докато черти, като добросъвестност и приветливост, предпазват от тези разстройства.
Всеки стопанин на куче знае, че животните също имат различни характери - някои са смели, а други са предпазливи, някои са мързеливи, а други са силно активни.
Изследователят от Университета в Хелзинки Мила Салонен и нейните колеги предлагат седем личностни фактора за групиране на кучетата: несигурност, енергия, фокус на обучение, агресивност, общителност с хора, общителност с кучета и постоянство. Според Салонен, някои от тези фактори се припокриват с човешките. Несигурността при кучетата, например, е подобна на невротизма при хората.
Тя и екипът ѝ искат да оценят как личността на кучето може да повлияе на поведението му и как може да се направи сравнение със състоянията, наблюдаване при хората. За целта те разработват анкета от 63 въпроса за собствениците на кучета.
В нея има информация за здравето и историята на животното, страхове, чувствителност към шумове, тревожност при раздяла, импулсивност, невнимание и агресия към хора или други кучета.
В изследването участват 11 360 финландски кучета от 52 породи. Отговорите се групират за всяко куче в седемте кучешки личностни черти. След това се използва набор от уравнения, за да могат учените да преценят дали кучетата, които имат същите личностни черти, споделят и сходни проблеми в поведението.
Екипът установява, че при кучетата, както и при хората, личността е тясно свързана с поведението. Тези с „несигурна“ личност са по-склонни да проявяват нежелани поведения, като непоносимост към непознати или страх от фойерверки.
„Това е доста подобно на невротизма и тревожността при хората“, обяснява Салонен. Кучетата с нисък фокус върху обучението пък са по-склонни да имат импулсивно поведение, като например да се нервират или да изоставят бързо задачи. Тези черти наподобяват симптомите на дефицита на вниманието при хората.
Изследователите твърдят, че техните резултати могат да бъдат използвани за изследване на генетичната основа на психиатричните разстройства. Кучетата са много подходящи за генетични изследвания, тъй като в рамките на едни и същи породни групи гените са почти идентични.
Разглеждането на гените на определена порода, за която е известно, че е по-несигурна или по-малко фокусирана, може да разкрие генетични фактори, лежащи в основата на тревожността или нарушения на дефицита на внимание както при кучетата, така и при хората.