Германия се сбогува с пацифизма
Непоклатимият пацифизъм на Германия, утвърден като водещ външнополитически приоритет за страната след Втората световна война, в продължение на десетилетия вдъхваше спокойствие на германците, а и на техните съседи.
Със смяната на поколенията обаче, нагласите също се променят.
Европейците отдавна престанаха да възприемат Германия като заплаха. Дори напротив, много хора са на мнение, че пасивността на външната политика на Берлин през последните години представлява по-голяма опасност, тъй като насърчава агресори, като Владимир Путин, пише The Economist.
В крайна сметка, руската инвазия в Украйна убеди германците да погледнат по-сериозно на проблемите, свързани със сигурността. Това се вижда ясно в бюджета, заложен от правителството на Олаф Шолц, в който разходите за отбрана се повишават от 1.5% на 2% от брутния вътрешен продукт.
Задачата на новия канцлер на Германия е да се увери, че усилията са устойчиви, ефективни и включват споделяне на риска, а не просто разхищение на пари.
Защото големите бюджети привличат и лобистите. Германски оръжейни фирми, като Rheinmetall и Hensolt, чиито акции поскъпват през последните седмици, настояват за ранно изплащане на бъдещите поръчки за армията.
Ако се изразходват лошо, има огромен риск парите, гласувани за отбрана, да попаднат в „черна дупка“ и да не допринесат с нищо за подобряването на боеспособността на германската армия.
След десетилетия на последователни свивания, военният бюджет на Германия започна да се покачва след първия удар на Русия срещу Украйна през 2014 г., когато Москва анексира Крим. Но ширещата се бюрокрация и високите разходи за текущи разходи, като сгради и пенсии, оставиха Бундесвера (германските въоръжени сили) с недостатъчно оборудвани войски и хеликоптери, които не могат да излитат.
На 24 февруари 2022 г. - деня, в който Путин вкара танковете си в Украйна, ръководителят на германската армия обяви, че Бундесверът е оставен „повече или по-малко гол“.
По тази причина коалиционното правителство представи проектозакон за създаване на специален фонд за отбрана на стойност 100 милиарда евро. С негова помощ Германия има потенциал да стане държавата с третия най-голям военен бюджет в света след САЩ и Китай.
Шолц обеща да работи с Франция за доставката на бойни самолети, за оборудване на армията с бойни дронове и за замяна на морално остарелите самолети Tornado, използвани за транспортиране на американските ядрени оръжия, разположени в Германия.
Германският канцлер пое ангажимент да "защити всеки квадратен метър от територията на НАТО" и свърза инвестициите на Германия във военните ѝ способности с ценностите на свобода и демокрация. Той каза, че Германия трябва да действа и в свое име, а не само да помага на съюзниците си.
Също толкова важно беше решението, обявено на 26 февруари (два дни след началото на руската инвазия) да се разреши износът на германско оръжие за Украйна. Преди това Германия не само отказваше да изпраща оръжие във военни зони, но и настояваше пред купувачите от трети страни да не го реекспортират до такива места.
Трансформацията на германската външна политика на Олаф Шолц обаче се простира и отвъд сферата на отбраната. Войната в Украйна разкри много от недъзите на енергийната стратегия, която той наследи от Ангела Меркел и нейния предшественик Герхард Шрьодер, който все още е част от управителния съвет на руския държавен петролен гигант Роснефт, припомня изданието.
Отказвайки се от собствената си ядрена енергетика и залагайки на газопроводите от изток, Германия допусна да стане зависима от руските енергийни източници, а оттам - и от добрата воля на Владимир Путин.
Шолц, с подкрепата на своите зелени коалиционни партньори, увеличава значително дела на възобновяемите източници в енергийния микс на Германия и разработва план и бюджет за диверсификация на доставките чрез изграждане на нови терминали за обработка на втечнен природен газ от други страни.
По всичко личи, че установяването на енергийна взаимозависимост – Русия като основен доставчик, а Германия като незаменим клиент, може и да е помагала за поддържането на мира през последните десетилетия, но сега политиците виждат колко е трудно да се спре финансирането на войната на Путин с газовите приходи.
Дори и поддръжниците на руския президент в Германия вече не могат да разчитат на подкрепа в настояванията си да бъдат уважават „законните интереси" на Русия в областта на сигурността. А много от тези хора се отказаха и публично от досегашните си възгледи, пише още изданието.
За много германци обаче сбогуването с пацифизма изисква болезнено отхвърляне на най-новата им история. Краят на Студената война даде възможност за обединението на страната, която положи неимоверни усилия да изгради свободна, цялостна и сигурна Европа с пространство за своя исторически руски противник.
Дипломатическите отношения бяха подкрепени от изграждането на мрежа от търговски, културни и академични връзки, проникнали дълбоко в германското общество.
Агресията на Путин уби тези надежди, връзките са разбити и настъпва ера на конфронтация. Според Олаф Шолц приемането на тази нова реалност е важна стъпка, която ще гарантира, че мирът и сигурността, на които се е радвала Германия през последните три десетилетия, ще останат нещо повече от "историческо изключение".