Световната банка: Светът е изправен пред продоволствена катастрофа
Светът е изправен пред хуманитарна катастрофа заради продоволствена криза, предизвикана от от руската инвазия в Украйна.
За това предупреждава президентът на Световната банка Дейвид Малпас в интервю за BBC.
Според институцията, рекордното покачване на цените на храните ще тласне стотици милиони хора към бедност и недохранване, ако кризата продължи.
"Това е хуманитарна катастрофа заради кризата с хранителните продукти. Но след това се превръща и в политическо предизвикателство за правителствата, които не могат да направят нищо по въпроса.
Те не са го причинили и могат единствено да наблюдават повишението на цените", каза Малпас в кулоарите на разговорите между Международния валутен фонд и Световната банка, които се провеждат във Вашингтон.
Световната банка изчислява, че тази година може да има огромно увеличение от 37% на цените на храните, което ще се отрази най-тежко на бедните домакинства.
"Те ще ядат по-малко и ще имат по-малко пари за всичко друго, като например училище. И това означава, че кризата наистина е несправедлива. Най-силно удря най-бедните. Такъв беше случаят и с COVID-19", отбелязва Малпас.
По думите му, поскъпването е всеобхватно и засяга храни от всички различни видове маслодайни и зърнени култури.
"В света има достатъчно храна, за да се нахранят всички, а световните запаси са големи по историческите стандарти, но ще трябва да има процес на споделяне или продажба, за да стигне храната там, където е необходима", смята президентът на Световната банка.
Според него субсидирането на производството или налагането на административни ограничения върху цените не са работещи мерки. Вместо това, институцията съветва правителствата да се съсредоточат върху увеличаването на доставките на торове и храни, наред с целенасочената помощ за най-бедните хора.
Ръководителят на Световната банка предупреждава и за развитието на „криза в кризата“, произтичаща от неспособността на развиващите се страни да обслужват големите си пандемични дългове на фона на покачващите се цени на храните и енергията.
„Това е много реална перспектива. Това вече се случва в някои държави и не знаем до къде ще стигне. Около 60% от най-бедните страни в момента изпитват затруднения с обслужването на дълговете си или са изложени на висок риск от фалит.
„Трябва да се тревожим за дълговата криза и най-доброто нещо, което можем да направим, е да започнем да действаме рано, за да намерим начини за намаляване на дълговата тежест за страните в риск. Колкото по-дълго се отлагат тези решения, толкова по-лошо става“, добавя той и предупреждава, че комбинацията от огромните пандемични дългове с нарастващите лихвени проценти и цени е наистина токсична.
По време на пандемията богатите страни казаха на нововъзникващите икономики да не се тревожат за заемите и да харчат, за да помогнат за стимулирането на икономиката. Сега тези страни се чудят дали тези рекордни дългове ще бъдат отписани.
Според Дейвид Малпас, Китай е включил различни клаузи в договорите, с които страната е отпускала заеми на развиващите се държави. В някои от тях има клаузи за неразкриване на информация, което означава, че те нямат право да споделят условията с трети страни, а това прави много трудно преструктурирането на тези дългове.
Китай е осигурил заемите си срещу пристанища и природни ресурси и Шри Ланка - това е един от примерите в момента, коментира още президентът на Световната банка.
По-рано този месец Организацията на обединените нации заяви, че войната в Украйна е довела до гигантски скок в цените на храните, които достигнаха нов рекорд през март.
Това дойде, когато войната прекъсна доставките от най-големия износител на слънчогледово масло в света и цената на алтернативите се покачи.
Украйна е водещ производител на основни земеделски суровини, като царевица, пшеница и слънчогледово масло.
Цените на хранителните стоки вече бяха достигнали 10-годишни върхове още преди войната в Украйна поради проблемите с реколтата в световен мащаб.