Вятърните турбини стават все по-големи
В едно не много далечно бъдеще водите около остров Мартас Винярд, който се намира близо до бреговете на американския щат Масачузетс, ще бъдат важна част от енергийното бъдеще на Америка.
Това ще стане с изграждането на 800-мегаватовия ветропарк Vineyard Wind 1, който ще е първата американска офшорна вятърна централа в търговски мащаб, пише CNBC.
Строителството на Vineyard Wind 1 започна миналата година. Съоръжението ще използва 13-мегаватови версии на турбините Haliade-X на GE Renewable Energy.
С височина до 260 метра, диаметър на ротора от 220 метра и перки от 107 метра, Haliade-X са част от ново поколение турбини, които ще бъдат инсталирани през следващите години.
Освен GE, има и други компании, които разработват подобни гигантски вятърни турбини. През август 2021 г. китайската MingYang Smart Energy публикува подробности за 264-метров дизайн, който ще използва 118-метрови перки.
Датската Vestas пък работи върху 15-мегаватова турбина, която ще има диаметър на ротора от 236 метра и 115.5-метрови перки, докато Siemens Gamesa Renewable Energy разработва турбина, която включва 108-метрови перки и диаметър на ротора от 222 метра.
Причините за увеличаването на размера на турбините са ясни - диаметърът на ротора увеличава мощността, а нарастването на височината е с цел да улавят повече енергия, тъй като ветровете обикновено се увеличават с увеличаване на надморската височина.
Пускането на огромните турбини на пазара е добре дошло за енергийната индустрия, но мащабите им могат да създадат редица средносрочни и дългосрочни предизвикателства за сектора.
Проблем, например, може да се окаже поставянето им. През февруари проучване на Rystad Energy посочи някои от възможните трудности, свързани с корабите, използвани за инсталиране на вятърни турбини в морето.
Средната мощност на изградените вятърни турбини по света нараства от средно 3 мегавата през 2010 г. до 6.5 мегавата днес. Експертите очакват тази тенденция да се запази. Турбините с мощност от над 8 мегавата представляват само 3% от глобалните инсталации между 2010 и 2021 г., но прогнозите сочат, че делът им ще нарасне до 53% през 2030 г.
В резултат на това търсенето на плавателни съдове, които могат да инсталират по-големи офшорни турбини, се очаква да изпревари предлагането до 2024 г.
Операторите ще трябва да инвестират в нови кораби или да модернизират съществуващите, за да инсталират свръхголемите турбини, които се очаква да доминират на пазара в края на десетилетието. Ако това не се случи, темпът на офшорните вятърни инсталации може да се забави.
Тези специализирани плавателни съдове обаче не са евтини. Американската фирма Dominion Energy оглавява консорциум, който в момента изгражда 143-метровия кораб Charybdis, който ще струва около 500 милиона долара и ще може да инсталира турбини от над 12 мегавата.
Другото ключово предизвикателство ще са пристанищата, в които ще трябва да акостират тези кораби. Там също ще са необходими инвестиции и подобрения, за да се отговори на растежа в сферата на вятърната енергетика.
В доклад на индустриалната асоциация WindEurope се посочва, че европейските пристанища ще трябва да инвестират 6.5 милиарда евро до 2030 г., за да подкрепят разширяването на офшорните вятърни източници.
Докладът разглежда новата реалност на по-големите турбини и ефекта, който това може да има по отношение на инфраструктурата. Пристанищата ще трябва да разширят земята си, да подсилят кейовете, да подобрят дълбоководните си пристанища и да извършат редица допълнителни строителни работи.
Глобалният съвет за вятърна енергия (GWEC) също подчертава значението на пристанищата. Базираната в Брюксел организация заяви, че размерите на турбините са се увеличили драстично през последното десетилетие, като отбелязва, че на пазара вече се предлагат турбини с мощност 15 MW.
Тези „плаващи проекти“ се нуждаят от значителен капацитет за съхранение и монтаж и изискват по-просторни съоръжения, сухопътни съединителни транспортни връзки в пристанищните зони и по-дълбоководни пристанища.
Някои престанищни оператори вече предприемат действия в тази посока. В началото на март петролните компании BP и Equinor подписаха споразумение за преобразуване на морския терминал в Южен Бруклин в офшорно вятърно пристанище. Очаква се инвестициите в обновяване на инфраструктурата да са между 200 и 250 милиона долара.
„Все по-често липсата на улесняваща инфраструктура се разглежда като основен ограничаващ фактор за растежа на вятърната индустрия“, се посочва в доклада на GWEC.
Взаимодействието на вятърните турбини с дивата природа вероятно също ще е сред дискусионните теми в бъдеще.
Наскоро Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че компанията ESI Energy Inc се е признала за виновна по три обвинения в нарушаване на Закона за мигриращите птици.
Водещите световни икономики обявиха плановете си за увеличаване на капацитета за вятърна енергия в опит да намалят зависимостта си от изкопаемите горива. Тези амбициозни обаче са изправени пред редица препятствия. Независимо от проблемите, свързани с размера на турбините, ще са необходими огромни усилия, за да се пуснат в действие всички планирани инсталации.