Да искаш да дадеш всичко от себе си е възхитителна цел.

Но когато високите очаквания станат невъзможни и нереалистични, сте на път да се превърнете в перфекционист.

Стремежът към перфекционизъм невинаги е нещо лошо. Изследванията установиха, че хората, които държат на високи стандарти, са задълбочени и ангажирани с работата си и са мотивирани да успеят.

Но има повратен момент, когато строгите стандарти на перфекционизма започват да причиняват повече вреда, отколкото полза. Перфекционизмът е форма на тревожност. Вашият перфекционизъм може да се превърне в нещо, което ви пречи да напреднете в кариерата си, когато или започнете да избягвате задачи от страх, че няма да бъдат изпълнени перфектно, или прекарвате прекомерно време, опитвайки се да направите нещо перфектно.

Ето признаците, че се обръщате към токсично перфекционистично мислене – и негативните последици, които това може да има върху вашето здраве. Ако дори само едно от тези твърдения е вярно за вас, може би е време за самооценка.

Размишлявате само за това, което не сте направили, което ви прави неспособни да разсъждавате върху това, което сте направили

Ако не можете да разсъждавате върху това, което сте постигнали, никога няма да бъдете доволни. За перфекционист, който оценява изпълнението на работата си, от 0 до 99 е лошо, само оценката 100 е приемлива.

Перфекционистите не приемат комплименти и са обсебени от грешките. И оказването на този неустойчив натиск върху себе си ще ги изгори. При перфекционистично мислене, когато хората постигнат целта си, следващата им мисъл е само „Какво следва?“. Те гледат своя конкурент, за да видят как могат да го направят по-добре и финалната линия просто продължава да се движи все по-напред, докато не прегорят.

А изгарянето, резултат от хроничен стрес на работното място, може да повлияе на здравето в дългосрочен план. Ето защо е толкова важно човек да се успокои и да отдели време, за да се почувства добре от това, което е направил, след като завърши дадена задача. Това самосъзнание не само ви помага да се разсъждава върху кариерата, но също така може да помогне да се предотвратят нездравословните перфекционистични тенденции.

Прекалено се притеснявате какво ще се случи, ако вие или вашите колеги не достигнете високите ви стандарти

Има два типа перфекционисти: перфекционисти, търсещи върхови постижения, които изискват прекомерно високи стандарти за себе си, и други, избягващи неуспехите, които се „характеризират с натрапчива загриженост и отвращение към неуспеха, целящи да достигнат изключително високи стандарти за производителност“, казва съавторът на изследването и професор по мениджмънт Лорънс Стийд пред HuffPost.

С други думи, ако имате сривове от мисълта да не завършите задачата според вашите стандарти, това е знак, че бихте могли да бъдете перфекционист, който избягва неуспехите. И това е проблем. Изгарянето, стресът и тревожността са по-силно свързани с перфекционизма, избягващ неуспехите, докато перфекционизмът, който търси съвършенство, е по-обвързан с предимства, като мотивация и ангажираност.

Като цяло, перфекционистът не подобрява работата, независимо от кой тип е човекът.

Пропускате срокове, защото не смятате, че работата ви е достатъчно добра

Вашият перфекционизъм носи повече вреда, отколкото полза, ако не ви позволява да свършите нещо. Тогава вие прецизирате работните задачи отново и отново, крайните срокове се избутват, защото това, върху което работите, никога не е достатъчно добре направено, или дори може да имате проблеми със започването на работна задача от страх, че няма да можете да я изпълните перфектно.

Когато станете известен в екипа си с пропускане на срокове, може да спечелите репутация, че сте ненадежден. След като това възприятие остане, ще ви е трудно да напреднете в кариерата. Перфекционизмът може да доведе не само до прегаряне, но и до разочарование от шефа и колегите ви и постоянен стрес, който се пренася от работата в домашния живот.

Не общувате, защото сте твърде притеснени да не станете „неперфектни“

Друг знак, че вашият перфекционизъм става вреден, е, когато не можете да слушате или да общувате с колеги или близки, защото сте твърде притеснени да поддържате перфектен образ за себе си.

Психолозите са открили, че наред с перфекционистите, които имат нереалистични стандарти за себе си, има „социално предписани“ перфекционисти, които смятат от обществото са им наложени невъзможни стандарти. Социално предписаният перфекционизъм се свързва с депресия и други психични заболявания.