Силата на една централна банка произтича от способността ѝ да създава резерви "от нищото", за да купува активи или да отпуска заеми на кредитополучателите.

Използването на нейния баланс включва избор на това какви и колко активи да се купят.

Централните банки се ръководят от своите мандати, определени със съответните закони, като използват влиянието си, за да облекчат рисковете за финансовата система и да постигнат инфлационните си цели.

Но техните действия създават победители и губещи. След световната финансовата криза Федералният резерв беше критикуван заради това, че е "спасил" Уолстрийт за сметка на реалната икономика. ЕЦБ пък беше атакувана заради бавните си действия като кредитор от последна инстанция на силно задлъжнелите южни членове на еврозоната.

По време на пандемията от COVID-19 мощта на централните банки се прояви по възможно най-силния начин, пише The Economist. Когато бяха наложени първите локдауни през пролетта на 2020 г., шокът за финансовата система беше огромен. Отчаяното търсене на пари накара инвеститорите да захвърлят дори и сигурните държавни ценни книжа, а пазарите на корпоративни кредити пресъхнаха.

Централните банки реагираха остро. Между март и юни 2020 г. Федералният резерв създаде толкова резерви, колкото имаше през първите 100 години от съществуването си.

Освен мащаба на тази интервенция, нейният обхват също беше исторически. Фед въведе девет схеми за спешно отпускане на заеми, подкрепяйки финансовите пазари със средства на стойност около 24 трилиона долара, като в същото време беше стимулирано и банковото кредитиране за бизнеса.

Централните банкери предприеха масирани покупки на облигации, за да стабилизират пазарите и да намалят разходите по заемите. Активите на централните банки в Америка, Великобритания, еврозоната и Япония нараснаха по време на пандемията с над 10 трлн. долара.

Регулаторите на много от развиващите се пазари, включително Индия, Индонезия и Южна Африка, също започнаха да купуват държавни облигации.

Самото анонсиране на тези политики до голяма степен спря пазарния хаос, но реалното използване на някои от схемите остана скромно. Корпоративните кредитни улеснения на Фед, например, отпуснаха само 14 милиарда долара - малка част от наличните 750 милиарда долара. Бързото икономическо възстановяване доведе до прекратяване на много от схемите за кредитиране.

И тъй като инфлацията нараства, нетните покупки на облигации постепенно приключват. Последствията от тези интервенции обаче ще продължат, включително и чрез създаването на очаквания, че централните банки винаги ще идват на помощ, ако възникнат проблеми, пише още изданието.

Един от всеки трима мениджъри на ЕЦБ е германец. Колко са българите?Разбивката на персонала и мениджмънта на Европейската централна банка по националности показва още, че Франция - втората по големина страна в еврозоната, не е достатъчно силно представена сред служителите

Огромните запаси от държавни облигации оставиха монетарната политика неудобно "вплетена" в публичните финанси. А това може да направи централните банки по-малко склонни или по-малко способни да действат активно в борбата с инфлацията.

"Предпазната мрежа" подхранва вярата на инвеститорите, че централните банки винаги ще се намесват при най-малкия намек за проблеми на пазарите. А това може просто да насърчи пазарните участници да поемат по-големи рискове.

Един от възможните отговори е да се гарантира, че небанковите финансови институции няма да се нуждаят отново от спасяване. През декември Комисията за ценните книжа и борсите в Съединените щати предложи правила за намаляване на вероятността фондовете на паричния пазар да продадат активи, когато са в беда.

Група учени и бивши регулатори предлагат чрез застраховката, която централната банка предлага на небанковите институции, да се въведе конкретен механизъм, с помощта на който те да могат да вземат заеми срещу държавни облигации, когато имат нужда от пари, вместо да ги продават.

Тази опция може да бъде отворена за всички участници на пазара и ще се финансира с начисляването на застрахователна премия за нерегулираните небанкови институции. Но събитията от 2020 г. дават и основание за по-целенасочени начини за справяне с финансовата нестабилност.

В случая беше налице чистата случайност, че един и същи инструмент за мащабни покупки на облигации послужи както за стабилизиране на финансовата система, така и за облекчаване на паричните условия.

Ако пазарните трусове обаче съвпаднат с период на затягане на монетарната политика, централните банки ще се изправят пред трудния избор дали да стабилизират пазарите или да се борят с инфлацията, предупреждават икономистите.

Мащабните покупки на облигации създават и допълнителни главоболия. Централните банки сега имат огромно присъствие на облигационния пазар. Банката на Япония притежава 44% от японските държавни облигации. ЕЦБ, която стартира покупките за първи път през 2015 г., държи повече от 40% от холандския, финландския и германския държавен дълг.

Фед и Английската централна банка държат съответно около 40% от държавните облигации.

ЕЦБ може да повиши лихвите още през юлиЕвропейската централна банка скоро трябва да започне да увеличава лихвените проценти, коментира пред Ройтерс управителят на Латвийската централна банка Мартинс Казакс

Пандемията наложи изискването за по-тясна координация между паричната и фискалната политика. През май 2020 г. Японската централна банка и финансовото министерство заявиха, че ще направят „каквото е необходимо“, за да стабилизират икономиката.

ЕЦБ изигра ключова роля в подкрепата на силно задлъжнелите страни от еврозоната, след като Марио Драги - нейният президент, обеща през 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да запази единната валута.

През пролетта на 2020 г. тя дори започна непропорционално да купува облигации на южните държави-членки на зоната. Като цяло нейните покупки надвишиха нетното емитиране на правителствени облигации през 2020 и 2021 г.

Проучване на Financial Times сред големите инвеститори установи, че огромното мнозинство от тях смятат, че изкупуването на облигации от Bank of England е предназначено да финансира спешните разходи на правителството, вместо да подкрепя икономиката.

За централните банкери най-кошмарният сценарий е да попаднат в ситуация, в която финансират бюджетните дефицити, а правителствата ги притискат да запазят паричната политика хлабава, което да доведе до спираловидна инфлация.

В проучване от януари икономистите на Международния валутен фонд установиха, че голямата парична експанзия води до „значително“ увеличение на цените, когато фискалните дефицити са големи, а независимостта на централната банка не е гарантирана. Но по време на пандемията програмите за директно финансиране са оказали слаб ефект върху очакванията за инфлацията.

Според The Economist, истинското изпитание тепърва предстои. Количествените улеснения не намалиха дълговата тежест за правителствата, а само отложиха нейния падеж. Всъщност, централните банки станаха нещо като мениджъри на държавния дълг.

И тъй като много от тях започват да повишават лихвените проценти, за да се справят с инфлацията, правителствата, притиснати от дълговете, които бяха натрупани по време на пандемията, няма да бъдат доволни.

МВФ: Войната ще попречи сериозно на възстановяването на икономикатаМеждународният валутен фонд занижи прогнозите си за ръста на световната икономика в следващите две години заради руската инвазия в Украйна, сравнявайки вълнообразните ефекти от конфликта със

Количествените улеснения работят чрез замяна на дългосрочните облигации с краткосрочни задължения от резервите на централната банка. Тези резерви, които се възнаграждават с плаващ лихвен процент, са част от консолидираните държавни финанси. Следователно ефектът от огромните облигации на централните банки е значително съкращаване на падежната структура на публичния дълг.

Във Великобритания, например, средният матуритет на държавните ценни книжа е паднал от 11 на 4 години, след като се включат ефектите от мерките на Английската централна банка.

Местното финансово министерство изчислява, че ако лихвените проценти се повишат с един процентен пункт, правителството ще трябва да похарчи допълнителнио 20.8 милиарда паунда (27.1 милиарда долара), или 0.8% от БВП, за лихви през 2025-2026 г.

На пръв поглед това изглежда като голяма грешка в управлението на дълга. Вместо да фиксират ниски дългосрочни лихвени проценти, правителствата излагат публичните финанси на нарастващи краткосрочни лихви с нормализирането на паричната политика.

Притеснението е, че централните банки ще бъдат притиснати да повишават лихвите по-бавно от необходимото или изобщо да не ги вдигат, което би поставило голяма въпросителна пред тяхната независимост.

Въпреки че лихвените проценти сега се покачват, централните банкери може да установят, че те все още са "опасно близо" до нулата в случай на нова рецесия. Това предполага, че е необходима различна координация - фискалната политика да се намеси, когато паричната политика достигне естествените си граници.

Но публичните разходи са изправени пред различни политически препяствия. Един финансов министър може да се съгласи, че най-добрият отговор на потенциална дълбока рецесия е смесица от фискални и монетарни стимули, но трудността да се премине през партията и парламента означава, че той отново ще остави "топката" в полето на централната банка.

Тесните връзки между паричната политика, от една страна, и финансовата стабилност и публичните финанси, от друга, биха могли да накарат централните банки да се замислят за това колко твърдо да действат в отговор на нарастващата инфлация. В същата посока може да повлияе и новата им социална отговорност, пише още изданието.