Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи отново прогнозата си за растежа на българската икономика през 2022 г., наред с прогнозите за другите икономики в региона, в който банката действа, с оглед на негативните последици от продължаващата руската инвазия в Украйна и последвалите я западни санкции спрямо Москва, които водят до все по-силен инфлационен натиск.

В новия си майски доклад ЕБВР вече очаква БВП на България да се повиши през настоящата година с едва 2.5% при прогноза от март за икономически растеж с 2.8% и след като през ноември 2021 г. (преди войната в Украйна) банката прогнозира нарастване на българския БВП с 4.4%.

За 2023 г. банката прогнозира известно ускоряване на растежа, като БВП на нашата страна се очаква да се повиши с 3% - низходяща ревизия спрямо прогнозата през март за експанзия с 3.6%. Според ЕБВР обаче рисковете за прогнозата за 2023 г. са във възходяща посока (за по-добър растеж) в случай на по-бързо нормализиране на инфлацията и на стабилни инвестиции.

Неотдавнашното предложение на Европейската комисия за намаляване на зависимостта на ЕС от газ и неотдавнашното спиране на доставките на газ за България и Полша накара ЕБВР да разглежда хипотетичен сценарий, при който много икономики в регионите на банката, включително българската, напълно да се отклонят от вноса газ от Русия.

Банката отбелязва, че по-високите цени на енергията и ограничените газови доставки, от една страна, и значителни инвестиции, необходими за преминаване към алтернативни енергийни източници, от другата страна, могат да до доведат до по-бавния от досега очаквания растеж както на българската, така и на икономиката в целия югоизточен регион.

ЕБВР напомня, че на 27 април "Газпром" преустанови напълно доставките на газ за "Булгаргаз" и полската PGNiG, позовавайки се на неизпълнението им за плащания в рубли.

Това мотивира банката да разглежда потенциалните последици за растежа според сценарий, при който доставките на газ от Русия за Европейския съюз и няколко съседни икономики в регионите на ЕБВР (например в части от Западните Балкани) могат да спрат за неопределено време с незабавен ефект.

В краткосрочен план подобно енергийно преструктуриране би довело до рязко по-високи цени на енергията. Сценарият предполага 40-50% увеличение на европейската цена на газа, 15% увеличение на цената на петрола Брент (и 15% спад на цената на петрола Урал) и на свързаното с тях увеличение с 20% на цените на електроенергията.

ЕБВР напомня, че българската икономика нарасна с 4,2% през 2021 г., движена основно от ръста на частното потребление. За разлика от това инвестициите намаляха с 11% през 2021 г., докато туризмът се възстанови само частично през 2021 г., като пристигащите посетители бяха едва 57% от техния брой за 2019 г.

Индустриалното производство обаче се възстанови силно през 2021 г., но войната срещу Украйна крие рискове за стабилния растеж, като се има предвид значителната зависимост на страната от внос от Русия (почти 10% от БВП през 2020 г.).

Друг ключов канал за смущения от войната в Украйна е повишената инфлация, тъй като българските потребители ще бъдат относително по-засегнати от тези в други страни от ЕС от по-високите цени на храните и енергията, предвид ниските средни нива на доходи, отбелязва в майския си доклад ЕБВР. Инфлацията се ускори до 12.4% през март 2022 г., като цените на храните се повишиха със 17.4% в сравнение с март 2021 г.

мерки за противодействие на нарастващите цени, предвид ниските нива на публичния дълг. Правителството също така обеща да увеличи публичните инвестиции, въпреки че може да има ограничения на капацитета за усвояването им в краткосрочен план.

След забавяне на приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, увеличените средства от ЕС ще започнат да оказват позитивно въздействие върху икономиката на България от 2023 г. нататък.

Целият майски доклад на ЕБВР може да видите тук.