Най-големият риск за световната икономика, за който никой не говори
Близо 400 милиона души в 45 града в Китай са под частичен или пълен локдаун, като част от политиката на странатd за „нулев COVID“.
Общо те допринасят с 40%, или 7.2 трлн. долара, за БВП на втората най-голяма икономика в света, сочат данни на Nomura Holdings.
Анализатори предупреждават, че инвеститорите не оценяват правилно колко сериозни могат да са последствията за света от тези продължителни мерки за изолация.
"Пазарите по света може все още да подценяват ефекта, защото голяма част от вниманието остава насочено към конфликта между Русия и Украйна, докато в същото време Федералният резерв на САЩ вдига лихвите," казва Лу Тинг, старши икономист за Китай на Nomura, цитиран от CNN Business.
Най-притеснителното е безсрочният локдаун в Шанхай - град с 25 милиона население и един от основите центрове за производство и износ на Китай.
Наложените там карантини доведоха до недостиг на храна, невъзможност за достъп до медицински грижи и дори убийства на домашни любимци. Те също така оставиха най-голямото пристанище в света с недостатъчен персонал.
Работата на пристанището на Шанхай, през което са преминали над 20% от китайските товари през 2021 г., на практика е в застой. Хранителни продукти в транспортни контейнери без достъп до хладилна техника гният.
Пристигащите товари в момента прекарват в терминалите на пристанището средно по осем дни, преди да бъдат транспортирани на друго място, като това време се е увеличило със 75% от началото на последните локдауни. Времето за съхранение на стоки за износ е намаляло, но това вероятно се дължи на факта, че от складовете към доковете не се изпращат нови контейнери.
Авиокомпании отмениха всички товарни превози по въздух към и от града, а над 90% от камионите, които обслужват доставките за внос и износ, в момента не са в действие.
Шанхай произвежда 6% от износа на Китай, според официалните данни за 2021 г., а затворените заводи в и около града се отразяват допълнително на веригите на доставки.
Заводите на доставчици на Sony и Apple в и около Шанхай в момента не работят. Quanta, която произвежда лаптопи и MacBook за Apple, е спряла работа напълно. Заводът на компанията съставлява около 20% от производствения капацитет на Quanta за лаптопи, а от компанията преди време очакваха да доставят 72 млн. броя тази година.
Tesla затвори Giga завода си в Шанхай, който произвеждаше около 2 000 електромобила на ден.
В петък китайското министерство на индустрията и информационните технологии обяви, че е изпратило оперативна група в Шанхай, която да работи по план за възобновяването на производството на 666 ключови компании в блокирания град.
Ръководители на Tesla се надяват заводът им да може да заработи до днес, слагайки край на най-дългата пауза от отварянето му през 2019 г. Компанията е изгубила производството на над 50 000 автомобила дотук, според Reuters.
"Ефектът върху Китай е огромен, а последващите ефекти върху световната икономика са доста значими," казва пред CNN Business Майкъл Хирсън от Eurasia Group. "Мисля, че ни предстои още волатилност и икономически и социални смушения в следващите поне шест месеца."
Продължително нарушаване на китайското производство и транспорт може да помогне за ускоряването на инициативата на администрацията на американския президент Джо Байдън, която има за цел да намали зависимостта на САЩ от китайските продукти и вериги на доставки.
Тази задача обаче идва със сериозни непосредствени икономически последици.
В публикуван през миналата седмица доклад Световната търговска организация предупреждава, че възможно най-лошият сценарий, включващ отделяне на глобални икономики, предизвикано от руската инвазия в Украйна, би могъл да намали глобалния БВП в дългосрочен план с 5%.
Това е малко вероятно предвид дълбоките финансови връзки между Китай и САЩ. Взаимните инвестиции на двете държави в акции и облигации достига 3.3 трлн. долара в края на 2020 г., сочат данни на Rhodium Group.
"Това все още са силно преплетени икономики," казва Хирсън. "Тази интеграция не е нещо, което ще бъде обърнато лесно, защото би било невероятно скъпо за САЩ и за световната икономика."
Американски икономически лидери обаче твърдят, че отделянето вече е в ход. Съоснователят на Oaktree Хауърд Маркс заяви в края на март, че "махалото се накланя към местни източници" и се отдалечава от глобализацията. Председателят на Blackrock Лари Финк сподели същата нагласа в писмо до акционерите на компанията.
"Руската инвазия в Украйна сложи край на глобализацията от последните три десетилетия“, написа той.
В реч пред Атлантическия съвет от миналата седмица министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън обяви, че страната следи отблизо политически и икономическите връзки на Китай с Русия. "Занапред ще бъде все по-трудно да се разделят икономическите въпроси от по-широките съображения на националния интерес, в това число и националната сигурност," каза Йелън.
Междувременно, една трета от Китай е под карантина, а икономиката на страната изпитва затруднения. Реакцията на Китай на пандемията в последно време вероятно ще струва най-малко 46 млрд. долара изгубена икономическа продукция на месец, или 3.1% от БВП, според данни на Китайския университет в Хонконг.
Анализатори вече не вярват, че таргетът на Китай за 5.5% икономически растеж през 2022 г., който е най-амбициозният от десетилетия, е реалистичен. Световната банка ревизира прогнозите си за икономическия растеж до 5%, но отбеляза, че ако рестриктивните мерки продължат, той може да падне до 4%.
Икономическото бреме идва в момент на политическа несигурност. Тази есен китайският президент Си Дзинпин ще се кандидатира за трети мандат начело на страната, нарушавайки традицията за максимум два мандата.