В нощите, когато не вали, ловците-събирачи от племето Сан в Намибия често спят под звездите.

Те не разполагат с електрическо осветление, нито с най-новите заглавия на Netflix, които да ги държат будни.

Въпреки това, когато се събудят на сутринта, те не са спали повече часове от типичния обитател на град в Северна Америка или Европа, който е стоял до късно и се е взирал в телефона си.

Проучвания показват, че хората в неиндустриални общества спят средно по по-малко от седем часа на нощ, казва пред BBC еволюционният антрополог Дейвид Самсън от Университета на Торотно Мисисауга.

Това е изненадващо, когато вземем предвид нашите най-близки роднини сред животните. Хората спят по по-малко от всеки примат, маймуна или лемур, които учените са изучавали.

Шимпанзетата спят по около 9.5 часа в денонощието. Памукоглавите тамарини спят по около 13 часа. Миринките, известни още като нощни маймуни, обаче почти не се будят – те спят по 17 часа в денонощието.

Самсън нарича това разминаване парадокс на човешкия сън.

Лекторите на Шумът на парите 2022: Зорница ЯнакиеваКакви са тенденциите в кредитирането и инвестирането при младото поколение? Какво представлява инвестирането в малки частици Fractional Investments?

"Как е възможно ние да спим по по-малко от всеки друг примат?" казва той. Известно е, че сънят е важен за паметта, функцията на имунната система и други аспекти на здравето.

Прогнозен модел на съня на приматите, базиран на фактори, като телесна маса, размер на мозъка и хранителни навици, заключава, че хората би трябвало да спят по около 9.5 часа в денонощието, а не по седем. "Случва се нещо странно," казва Самсън.

Изследвания на Самсън и други върху приматите и непромишлените човешки популации разкриват различните начини, по които човешкият сън е необичаен. Ние прекарваме по-малко часове в сън, отколкото най-близките ни животински роднини и по-голяма част от съня ни е в във фазата, известна като Бързо движение на очите (REM).

Причините за нашите странни навици по отношение на съня все още се обсъждат, но вероятно могат да бъдат открити в историята на това как се превръщаме в хора.

Преди милиони години нашите предци са живели и вероятно са спали по дърветата. Днешните шимпанзета и други примати все още спят във временни легла или платформи в дърветата.

Те огъват или чупят клони, за да създадат формата на купа, която впоследствие могат да „облицоват“ с листни клонки. (Примати, като горилите, понякога също си правят легла на земята.)

Има ли връзка между съня и загубата на тегло?Сънят неслучайно е и здраве

Нашите предци преминават от дърветата към живот на земята, а на някакъв етап започват да спят на земята. Това означавало отказ от всички екстри на дървесния сън, в това число относителната безопасност от нападения на хищници, като лъвовете.

Вкаменелости на нашите предци не разкриват колко добре са си отпочивали. Така, за да научат за това как древни хора са спели, антрополозите изучават най-добрия заместник, с когото разполагат – съвременните неиндустриални общества.

"За нас е невероятна чест и възможност да работим с тези общности," казва Самсън, който е работил с ловците-събирачи Хадза в Танзания, както и с различни племена в Мадагаскар, Гватемала и на други места.

Участниците в изследванията обикновено носят устройство на име Actiwatch, което наподобява фитнес гривните Fitbit с допълнителен светлинен сензор, който отчита начина, по който спят.

Антропологът Ганди Йетиш също прекарва време с Хадза, както и с Цимане в Боливия, и със Сан в Намибия. В доклад от 2015 г. той оценява съня в трите групи и установява, че те спят средно между 5.7 и 7.1 часа.

Хората, изглежда, сме еволюирали, така че да имаме нужда от по-малко сън, от нашите роднини примати. Самсън показва през 2018 г. анализа, според който сме го постигнали, като сме ограничили времето, различно от REM фазата на съня.

REM е фазата от съня, която се свърза най-често с ярките сънища. Това означава, че ако приемем, че други примати сънуват по сходен начин, ние може би прекарваме по-голяма част от нашата нощ в сънуване от тях. Ние също така сме гъвкави относно това кога можем да прибягваме до тези часове сън.

Самсън смята, че еволюцията на човешкия сън е история за безопасността. Краткият, гъвкав и наситен с REM сън вероятно еволюира заради опасността от хищници, когато хората започват да спят на земята, казва Самсън. А той смята, че друг ключов начин за безопасен сън на земята е спането в група.

Групи от древните хора може да са споделяли опростени подслони. Огън може да е пазил хората от студа и от насекомите. Някои членове на групата можели да спят, а другите да бъдат на пост.

"Заради безопасността в тази социална група човек можел да се връща и да дремва по всяко време," казва Самсън.

Той също така смята, че тези групи може да се улеснили пътуването на нашите предци извън Африка към места с по-студен климат. По този начин той гледа на съня като на решаващ подсюжет в историята на човешката еволюция.

Логично е опасността от хищници да е накарала хората да спят по-малко от живеещите в дърветата примати, казва Изабела Капелини, еволюционен еколог в Кралския университет в Белфаст. В проучване от 2008 г. тя и колегите й установяват, че бозайниците, изложени на по-голям риск, спят средно по по-малко.

Шумът на парите 2022 събира топ банкерите на БългарияПредставители на част от най-големите банки в страната са сред лекторите на 13-ото издание на финансовия форум Шумът на парите

Капелини обаче не е сигурна, че сънят на хората се различава от този на други примати, както изглежда. Тя посочва, че съществуващите данни за съня при приматите са от животни в плен. "Ние все още не знаем много за това как спят животните в дивата природа," казва тя.

В зоологическа градина или в лаборатория животните може да спят по-малко заради стреса. Или може да спят повече, казва Капелини, "просто защото животните са отегчени ". А стандартните лабораторни условия - 12 часа светлина, 12 часа мрак, може да не отговарят на това, на което са свикнали животните в природата през годината.

Неврологът Нийлс Ратенборг, който изучава съня на птиците в института по орнитология Макс Планк в Германия, е съгласен с това, че наративът на Самсън за еволюцията на човешкия сън е интересен. Той обаче смята, че зависи много от това дали сме измерили съня при други примати точно.

А има причина да подозираме, че това не е така. През 2008 г. Ратенборг и негови колеги прикрепват устройства към три диви ленивци и установяват, че животните спят по около 9.5 часа на ден. По-ранно проучване на ленивци в плен обаче отчита, че животните спят по близо 16 часа в денонощието.

Информацията от диви животни би помогнала много на учените в проучванията със съня. От техническа гледна точка, осигуряването й обаче е трудно, според Ратенборг.

"Въпреки че ленивците не се съпротивляваха на процедурата, имам усещането, че приматите ще отделят много време в опити да премахнат оборудването от себе си."

Ако учените имаха по-ясна картина относно съня на дивите примати, може да се окаже, че човешкият сън не е толкова изключително къс, колкото изглежда. "Всеки път, когато има твърдение, че хората се специални в нещо и след това започнат да се появяват повече данни, осъзнаваме, че това не е така," казва Капелини.

Това колко спим е отделен въпрос, разбира се, от това колко ни се иска да спим. Самсън задава въпроса на участниците в проучването от племето Хадза за това какво смята за собствения си сън.

Общо 35 от 37 души казват, че спят "достатъчно". Средното количество сън, отчетено в тази група, е било 6.25 часа на нощ. Те обаче се будели по-често и имали нужда от над 9 часа в леглото, за да получат 6.25 часа сън.

За сравнение, проучване от 2016 г. сред близо 500 души в Чикаго установява, че те прекарват почти цялото време в леглото си в сън и са спали поне колкото хората от племето Хадза. Въпреки това близо 87% от участниците в проучване от 2020 г. в САЩ казват, че поне в един от седмицата не се усещат отпочинали.

Защо не? Самсън и Йетиш казват, че нашите проблеми със съня може да се дължат на разстроения ни циркаден ритъм. Или пък може би ни липсва тълпата, с която сме спали по време на еволюцията, казва Самсън.

Когато имаме проблеми със съня, може би изпитваме разминаване между начина, по който сме еволюирали и начина, по който живеем сега. "На практика ние сме изолирани и това може да влияе на съня ни," смята той.

Три съвета за по-добър сън, дори и ако сте стресираниОчаквателното сънно безпокойство настъпва, когато човек не може да спи в нощта преди някакво важно събитие на следващия ден

По-доброто разбиране на това как е еволюирал човешкият сън може да помага на хората да отпочиват по-добре, смята Самсън, или да ги кара да се чувстват по-добре по отношение на това колко отпочинали са.

"Много хора на Север и Запад обичат да проблематизират съня си," казва той. Но може би безсънието, например, всъщност е свръхбдителност — еволюционна суперсила. "Вероятно то е било наистина адаптивно, когато нашите предци са спели в саваната."

Йетиш казва, че изучаването на съня в малки общества е променило "напълно" неговата гледа точка.

"На Запад се отделят много съзнателни усилия и внимание на съня, като положението не е същото в тези общества," казва той. "Хората не се опитват да спят определено количество време. Те просто спят."