Трансилвания е обширен регион, обхващащ голяма част от територията на днешна Румъния.

За останалия свят обаче името му е почти синоним на една конкретна личност - граф Дракула.

Романът на Брам Стокър, публикуван през 1897 г., разказва историята на вампир, който живее в полуразрушен замък високо в Карпатите.

По-голямата част от действието се развива в Лондон, но именно описанието на Трансилвания – тъмна, дива, недокосната от науката и модерността, е най-вълнуващото постижение на романа.

Тъй като Стокър никога не е бил в Трансилвания, неговият разказ за региона е, до голяма степен, дело на въображението. Но, въпреки това, романът поражда вампирска субкултура, която е жива и до днес, а в центъра ѝ стои Трансилвания - естественият дом за свръхестественото, пише електронното издание History Today.

В продължение на повече от век Румъния се възползва от романа и неговите филмови адаптации. Броят на туристите в Трансилвания нараства от едва 5000 през 1956 г. на 103 000 през 1960 г. До 1970 г. те достигат 2.3 милиона души.

От 60-те години на миналия век феновете на Дракула предприемат своеобразни "поклонения" в региона, търсейки следи от мистичния граф сред дивите пейзажи. По времето, когато туристическият интерес към Румъния започва да расте, благодарение на филмите за Дракула, страната е част от социалистическия лагер, съюзник на Съветския съюз и член на Варшавския договор.

Управляващите в Букурещ имат желание да привличат западни туристи, които генерират приходи в твърда валута, използвана за внос на западни технологии. Налице са и политически мотиви, тъй като туризмът позволява на Румъния да демонстрира своите идеологически постижения и насърчава приятелските отношения в чужбина.

Лекторите на Шумът на парите 2022: Денис ГорбуновКак се промениха предпочитанията на потребителите през последните години?Започна ли изкуственият интелект да пазарува вместо нас?

През 60-те години на миналия век румънският комунистически лидер Николае Чаушеску започва да дистанцира Румъния от Съветския съюз. През 1968 г. той публично заклеймява инвазията на Варшавския договор в Чехословакия.

Румъния се опитва да се представи пред Запада като независима комунистическа страна и именно на туризма е определена ключова роля в този процес. Държавата започва да улеснява пътуванията, граничните формалности са минимални, а визите - евтини.

Проблемът е, че феновете на Дракула, които посещават Трансилвания, търсейки графа, остават разочаровани. Причината е, че замъкът на вампирския граф никога не е съществувал извън въображението на Брам Стокър.

Още по-лошото е, че самите румънци не знаят почти нищо за Дракула. Романът не е публикуван в Румъния до 1990 г. (въпреки че части от него са представени в популярното списание Realitatea ilustrata през 30-те години на миналия век).

Румънците през 60-те години остават озадачени, когато туристите искат упътвания от тях за замъка или информация за вампирите в страната им. През 1972 г. базираната в Ню Йорк туристическа компания General Tours организира първата тематична обиколка, посветена на Дракула.

Организаторите съветват посетителите "да се запасят с чесън, за да прогонят злото". В отговор на този небивал интерес румънският министър на туризма Йоан Козма създава рарботна група, чиято задача е да проучи как Румъния трябва да реагира на нарастващия интерес към Дракула.

Оказва се обаче, че осъществяването на проекта поставя много сериозна дилема. От една страна, Дракула предоставя на страната уникален маркетингов продукт. От друга, туризмът, основан на свръхестественото, влиза във фундаментално противоречие с „научния комунизъм" и атеистичната етатистка философия на Румънската компартия.

Суеверните вярвания са част от дискредитирано минало на страната, което комунизмът е решен да помете. Още повече, че "вампирският туризъм" разчита на концепцията за Трансилвания като зловещо, изостанало място, несъвместимо с представата на управляващите в Букурещ за Румъния като модерна, развиваща се и индустриализирана страна.

Има и още един проблем. Румъния все пак разполага с реална историческа личност - владетелят от 15-и век Влад III, или Влад Цепеш, известен с това, че набивал враговете си на дървени колове. Роден в Трансилвания, Влад понякога се подписвал като Дракулеа, което означава „син на дракона“, тъй като баща му, Влад II Дракул, е бил посветен в рицарския Орден на дракона за своята храброст по време на битките с османците.

Шест от най-очарователните замъци, които можете да посетите по светаАко искате да сте сигурни, че следващата ви почивка ще бъде по-скоро вълшебна, отколкото ежедневна, посетете някой от тези шест замъка

Въпреки насилническата репутация на Влад, националистическите историци през 19-и и 20-и век го възхваляват като силен лидер, който защитава страната си от външни заплахи по време на бурни времена. И тъй като румънският лидер Николае Чаушеску все повече прегръща национализма, румънските средновековни владетели са представени като предшественици на неговата независима външна политика.

След това, през 1972 г., Раду Флореску и Реймънд Т. Макнали публикуват своята книга „В търсене на Дракула“, в която твърдят, че Стокър е използвал именно Влад III като модел за своя герой. Това пък дава още една причина на феновете на Дракула да пътуват до местата, свързани с неговия реален прототип.

За туризма това е истинска златна мина, но от политическа гледна точка създава поредния проблем. Никоя страна не би се зарадвала да види един от своите национални герои, представен като вампир. През 1973 г. румънското министерство на туризма разработва своя собствена туристическа програма, под надслов "Дракула: Легенда и истина", посветена на живота на Влад Цепеш.

Тя е откровено пропагандистка и има за цел твърдо да очертае границата между историческия Влад Дракула и измисления вампир на Брам Стокър. Министерството на туризма решава, че Дракула не може да бъде част от официалните туристическите предложения на Румъния, но все пак неохотно толерира "вампирския туризъм", без да го насърчава. Това остава официалната позиция до падането на комунистическия режим през декември 1989 г.

Чуждестранните туристи обаче не се трогват от националистическата пропаганда на режима на Чаушеско. Мнозина намират точно това, което търсят, в замъка Бран близо до град Брашов. Замъкът няма връзка с литературния герой на граф Дракула и има слаби връзки с династията на Влад III, но е разположен на хълм с впечатляваща колекция от кули и укрепления и се вписва много добре във "визията" на света за онова, което би трябвало да представлява дома на легендария вампир.

Официално създаден като музей на средновековното изкуство, през 60-те години Бран става известен извън Румъния като „Замъкът на Дракула“ и е популяризиран именно като такъв.

В началото на 70-те години на миналия век един от служителите на трансилванската туристическа администрация поема дискретно нещата в свои ръце. Действията му разкриват много за баланса между централната и местната власт в комунистическата държава. Замъкът Дракула от романа на Брам Стокър се намира в днешния окръг Бистрица в Североизточна Трансилвания.

Ръководителят на туристическата служба в Бистрица Александру Мисюга е наясно, че западни туристи посещават окръга му в търсене на Дракула, въпреки че, както повечето румънци, той не знае почти нищо за самия роман.

Той повдига въпроса пред окръжния ръководител на Securitate (службата за вътрешна сигурност на Румъния, подобна на българската Държавна сигурност и съветската КГБ) Йон Манзат, който бил отчасти запознат с историята.

11 от най-невероятните конспиративни теорииХората обичат да вярват в конспирации - дори да има множество доказателства, оборващи подобни теории

В романа "Дракула" английският адвокат Джонатан Харкър прекарва една нощ в Бистрица в хотел Golden Crown. А през 70-те години в Бистрица се строи нов хотел и Мисюга осъзнава, че ако бъде кръстен Golden Crown, ще привлече огромно количество фенове. Подобно решение обаче е от компетенцията на местната комунистическа партия, която едва ли би приела име, което предизвиква монархически асоциации (на аглийски Golden Crown означава Златна корона).

И все пак Мисюга, в крайна сметка, успява да убеди партийния секретар Адалберт Кризан, че името Coroana de Aur е изключително подходящо, като твърди, че Дракула въплъщава битката на доброто срещу злото (естествено, без да споменава вампирите).

Хотелът отваря врати през април 1974 г. и въпреки че дизайнът му не намеква по никакъв начин за Дракула, менюто му се основава на вечерята, която е сервирана на Джонатан Харкър, според историята в романа.

Окуражен от успеха, Мисюга решава да построи още един хотел на точното място на измисления замък, но осигуряването на подкрепа за втори хотел в Бистрица се оказва трудно начинание. Министерството на туризма многократно отказва исканията за финансиране. Затова Мисюга изработва алтернативен план.

Чаушеску е запален ловец и често посещавал ловните стопанства около Бистрица. Точно след един подобен ловен излет местните функционери му представят своя план за изграждане на хотел в прохода Баргау. Чаушеску дава благословията си и така Мисюга успява да издейства финансиране, като прави всичко възможно, за да гарантира, че никой в Букурещ не знае повече за хотела, отколкото е необходимо. Проектът е представен просто като място за настаняване на туристи по пътя към историческите манастири на Буковина.

Открит е като хотел Tihuta през 1983 г. и наподобява замък, украсен с животински черепи. Да се кръсти хотелът на Дракула през 80-те години на миналия век е невъзможно. Веднага след падането на комунизма обаче е преименуван на Hotel Castel Dracula и бързо става популярен сред феновете на вампирския граф, тъй като в него те намират точно това, което отдавна търсят. Високо в Карпатите, фантастиката започва да се превръща в реалност.

Как Мисюга успява да построи два хотела на Дракула, и то в момент, когато държавата забранява подобни инициативи?

Отговорът се крие във взаимодействието между централната и местната власт в комунистическа Румъния. Много хора смятат, че комунистическите режими са "всевиждащи" и контролиращи всеки детайл от икономиката и ежедневието, но това, всъщност, съвсем не е така, коментира пред History Today британският историк Дънкан Лайт, който е изследвал феномена на граф Дракула и отношението на румънските власти към него.

На места като Бистрица, която е далеч от столицата Букурещ, държавният контрол, всъщност, е сравнително слаб. Предприемачи, като Александру Мисюга, са можели да работят "на ръба на закона", за да преследват лични цели.

Той се възползва от невежеството сред партийната върхушка и представя инициативите си като съобразени единствено с икономическата политика. Окръг Бистрица се превръща в център на "вампирския туризъм" на Дракула в Трансилвания, но толкова ненатрапчиво, че централните власти дори не подозират за това.